Проф. д-р Емил Стоянов

Проф. Емил Стоянов е директор за кратък период от време, но успява да изпълни поставените му задачи – да разкрие Отделение по анастезиология, реанимация и интензивно лечение, да укрепи Отделението за бърза и неотложна медицинска помощ, да изведе болницата от нейната изолираност, да разчупи капсулата, в която персоналът е държан повече от 20 години, като ограничи и консултантската работа в нея.

Проф. д-р Емил Стоянов е роден през 1926 г. в София, израснал е в работническия квартал Княжево. Тъй като майка му е чехкиня, завършва медицина в Прага през 1951 г. Работи като ординатор в ХО в болницата на МВР и специализира Анастезиология и реанимация в Храдец Кралове, ЧССР. Той е съосновател на Научното дружество по анастезиология, а когато през 1958 г. предметът Анастезиология и реанимация е утвърден за основна медицинска специалност, той е един от първите положил успешно изпит за придобиването й. Проф. д-р Емил Стоянов е един от първите лектори по специалността АР, а от 1968 г. е включен в редовното й преподаване на студентите по Медицина и Стоматология. От 1964 г. е член на Световната федерация на анастезиологичните дружества, от 1970 – на Европейската асоциация на анастезиолозите и е член-академик на Европейската академия на анастезиолозите. Той е една от водещите в България фигури по АР. Има и втора специалност – хирургия. Този динамичен човек е предложен за директор на Правителствена болница и той поставя само едно условие: да запази научната и преподавателската си работа и в Медицинска академия аргумента: „Как ще бъда добър анастезиолог и реаниматор, ако не работя като такъв всеки ден?“ Той е ясен и открит в отношенията с колегите и пациентите си, чувства се силен в работата си, прям и решителен, взема бързо решения и ги изпълнява. През 1974 г., благодарение на доверието към лекаря проф. д-р ЕмилСтоянов, както и на прямотата и решителността му, Тодор Живков взема решение да се оперира именно в Правителствена болница. Заслуга на директора е отварянето на болницата и възвръщането на нормалния професионален живот на висшия медицински персонал в нея. Той е директорът, взел участие в Първото съвещание на директорите на правителствените болници от социалистическите страни.

През 1974 г. се провежда Третата научна сесия на Правителствена обединена болница в София, минава се на по-високо ниво – лекарите сами провеждат свои научни проучвания и клинични наблюдения.

По време на неговото управление се залага проектирането на Спортно-оздравителния комплекс към болницата за първична и вторична профилактика.

Проф. Емил Стоянов прелита като метеор над Правителствена болница – директорстването му е кратко и динамично, но много резултатно. Той оставя име на ръководител с подчертан личен почерк, мащабен по действия, колоритен, смел човек и специалист. Дори след освобождаването му от болничното заведение до края на живота му е в първата тройка на водещите анастезиолог-реаниматори у нас и един от най-уважаваните професионалисти в Европа, дори в света. Заедно с проф. Стоян Саев и ген проф. Стоян Филипов остават в историята на българската клинична медицина като най-първите анастезиолози-реаниматори и преподаватели в България.