Д-р Вера Филипова
Родена през 1903 г. в прочутото килимарско с. Чипровци, тя емигрира в СССР (1927г.), завършва медицина в Москва (1933 г.), ,работи като заводски лекар и интернист, взема специалност Клинична лаборатория и става лабораторен лекар. По време на Отечествената война в продължение на пет години е началник на Клинична лаборатория в евакуационната болница в гр. Перм. След завръщането си в България работи последователно като завеждащ Клинична лаборатория, зам.-главен и главен лекар на Първа градска болница, а с откриването на Правителствена поликлиника е и съвместител-завеждащ Клинична лаборатория в нея. Със Заповед на министър П. Коларов от 07.01952 г. е назначена за директор и остава на тази длъжност до преместването на Правителствена поликлиника в новата болнична сграда в кв. „Лозенец“ през 1964 г. По нейно време болницата укрепва кадрово, увеличава се легловата база, започва и завършва строителството на същинската Правителствена болница. Тя успява да набавя най-модерната апаратура не само за Клиничната лаборатория, но за всички специалности. Голяма част от апаратурата, консумативите и медикаментите се закупуват не само от СССР и другите социалистически страни, но и от други европейски страни, които участват в Международния панаир в Пловдив. Във връзка с влизането в експлоатация на стационара-санаториум в с. Владая и със строежа на новата сграда, министърът командирова д-р Филипова в Москва, Ленинград (Санкт Петербург), Източен Берлин, Прага и Братислава, за да се запознае със спецификата на организацията и работата в правителствените болници и санаториуми в тези страни.
През първите 13 години министерството и ръководството на Правителствена поликлиника полагат максимални усилия за стабилизиране и оптимизиране на лекарския състав. Моделът на съвместителство се оказва не особено сполучлив – някои от съвместителите се включват само в графиците с дежурствата, а други предпочитат да правят активна научна и преподавателска кариера на основното си работно място. Ето защо по време на своето директорство д-р Филипова определя някои от съвместителите за консултанти – постоянни или на повикване. По този начин нуждаещите се пациенти получават необходимата им висококвалифицирана и специализирана помощ, а болницата изплаща само хонорар за всяка проведена консултация. Този модел се прилага и от всички следващи директори до края на 1988 г.
Напускането на някои от съвместителите и разрастването на медицинските дейности налагат назначаването на редови щатни специалисти. С приоритет се назначават специалисти от водещите в страната висши медицински заведения ВМИ-София и ИСУЛ. За времето от 1952 до 1964 г. броят на прикрепения контингент нараства, разкриват се нови структурни звена, въвеждат се нови методи за диагностика, лечение и рехабилитация, увеличава се и персоналът.
През 1954 г. за лежащо болните във ВО на Правителствена поликлиника се въвежда лечебно-охранителния режим, а след откриването на санаториума във Владая през 1955 г., той активно се провежда там. От 1958 г. в Поликлиниката и в санаториума се внедрява двустепенното обслужване на болните.
За повишаване и поддържане на квалификацията не само д-р Филипова е изпратена на специализация в чужбина. Тенденцията да се изучава чуждия опит на място се засилва от 1959 година нататък, когато д-р Л.Балабански е изпратен за три месеца в СССР, а впоследствие още няколко лекари-интернисти заминават там за месец. След 1964 г. са реализирани четири тримесечни специализации в ГДР и едно участие в курс по електроенцефалография в Залцбург (Австрия).
По време на управлението на д-р Филипова легловата база нараства четири пъти. Във връзка с разрастването на амбулаторната, стационарна и рехабилитационна дейности, през 1958 г. Правителствена поликлиника със санаториум в с. Владая е прекатегоризирана на Правителствена обединена болница.
Паралелно вървят плановете, строежът, обзавеждането и оборудването на болничната сграда в кв. „Лозенец“. Изпълнила поставените й глобални задачи и вече заслужил лекар, д-р Вера Филипова е пенсионирана на 09.06.1964 г.
