Оглавявал болничното заведение през периода 1964 – 1973
Биографичните данни за д-р Хавезов са оскъдни. Роден е през 1907 г. в учителско семейство в гр. Сливен. Там завършва гимназия. Учи медицина в Загреб (1926-1931), но прекъсва заради боледуване от белодробна туберкулоза и астма. След няколко годишно стабилизиране заминава отново да учи в Загреб, впоследствие завършва медицина в София. и завършва и завършва медицина през 1941 г. Започва работа като доброволен лекар-специализант в Александровска болница (1941 -1942 г.). До 1947 година работи като лекар в Медицинския институт в София, асистент на проф. Чилов, който го определя като един от най-добрите специалисти по стомашни болести. Ползва няколко езика, като всички лекари, завършили висшето си образование в чужбина – руски, словенски, английски, френски и немски.
Със заповед на здравния министър от 10.06.1964 г. за директор на Правителствена обединена болница е назначен д-р Кирил Хавезов. С новия директор започва нов етап в дейността и развитието на т.нар. правителствена медицина у нас. Болницата отговаря на европейските стандарти за обединена окръжна болница – стационарни отделения, поликлинични отделения, кабинети, лаборатории, аптека, кухня, складове за храни, лекарства и консумативи. Балансът между поликлиничната и стационарната, медицинската и административно-стопанската части е безупречен. Монтирана е най-модерната за момента апаратура за функционална и лабораторна диагностика, лечение, физиотерапия и рехабилитация. Прилагат се и най-новите методи на изследване, лечение и рехабилитация. Новите възможности за профилактика, диагностика, терапия и рехабилитация налагат назначаването на нови специалисти, особено за работата с новата медицинска апаратура.
Новият директор не освобождава нито един от работещите в правителствена поликлиника специалисти – само попълва и разширява щата.
Новият директор става и лекуващ лекар на държавния глава Тодор Живков
Болничната статистика показва, че броят на имащите право да получават медицинско обслужване в болницата е с трайна тенденция към нарастване – списъкът се удължава не толкова с имена на политически, профсъюзни и държавни ръководители, колкото с тези на прекъснато удостояваните “народни“ – писатели, актьори, поети, художници, лекари, деятели на науката и културата и др.