За развитието на болницата през годините изключително много са допринесли и нейните ръководители. Всички те едновременно са притежавали опита и качествата на добри административни управленци и изключителни медицински професионалисти. Директори на болницата през 74-годишното й развитие последователно са били:
Д-р Олга Мицова е завършила Медицински университет в гр. София. Работила е по разпределение във Велинград и Перник. Има специалности по вътрешни болести и кардиология. Тя е член на екипа от Клиниката по кардиология и Многопрофилна клиника към болница „Лозенец“ от 1991 г до 2023 г. В периода от 2019 г. до 2021 г. е заместник-председател на Съвета на директорите на университетската болница. От 2023 г. е част от екипа специалисти на ДКЦ „Софиямед“. От май 2024 г. д-р Мицова е изпълнителен директор на УМБАЛ „Лозенец“. Член е на българското и европейското дружество по кардиология (ESC).
Д-р Христо Стоянов е специалист по анестезиология и интензивно лечение. През 1997 г. завършва медицина в Медицински университет – София, а през 2004 г. придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение в Медицински университет – София. През 2008 г. завършва магистратура по специалност Бизнес администрация със специализация Здравен мениджмънт в Университета за национално и световно стопанство. В периода 2012-2015 г. е началник на ОАИЛ Сити Клиник, а през 2017 г. става началник на Спешното отделение в УМБАЛ „Лозенец“.
Доц. д-р Радосвет Горнев е специалист по хирургия. Завършил е Медицинския университет в София през 1990 г. Придобива специалност обща хирургия през 1996 г. Последователно специализира във водещи клиники на Александровска болница и Военномедицинска академия в областта на жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас, колоректална хирургия, лапароскопска хирургия. През 2003 г. е стипендиант на Кливланд клиник, САЩ, с ръководител проф. Стивън Уекснер. През 2006 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт в УНСС, София. През 2010 г. специализира лапароскопска херниопластика в Сьодертале, Швеция. През 2011 г. преминава през курс по чернодробна трансплантация от жив донор в Истанбул, Турция. През 2011 г. участва в индивидуална програма по жлъчно-чернодробна, панкреатична и гастроинтестинална хирургия в Клиничен център в Любляна, Словения.
В периода 1991–2008 г. работи като хирург-ординатор в Първа градска болница в София.
От 2008 г. до 2021 доц. д-р Горнев оглавява Клиниката по обща хирургия в МБАЛ „Лозенец“.
Известен кардиохирург и водещ специалист в трансплантацията на черен дроб. Под негово ръководство и с прякото му участие в болница „Лозенец“ за първи път у нас бяха извършени уникални операции като аорто-коронарен байпас без ЕКК, т.н. „Биещо сърце“(05.04.2000 г.), митрално клапно протезиране чрез уникален ендоскопски метод (22.05.2003 г.), трансплантация на черен дроб от жив донор (26.11.2004 г.)
Д-р Тодор Цветанов Герасимов е роден 1937 г. Завършва медицина в София през 1962 г., взема специалност по ВБ (1969 г.), работи като главен лекар в гр. Оряхово, а после в Клиника по ВБ на ИБМП "Н. И. Пирогов".
През 1980 г. е назначен в Правителствена обединена болница, една година е семеен лекар в поликлиниката, а след това работи в новооткритото Трето вътрешно отделение (1981-1988) и като завеждащ Първо вътрешно отделение (1989-1995).
Завършва кариерата си в системата на правителствената медицина като директор на болница „Лозенец“ 1994 -1998 г., в която работи общо 19 години в периода (1980-1999) Междувременно придобива специалност по кардиология през 1984 г.
Доц. д-р Здравко Лазаров е специалист по хирургия и съдова хирургия. През 1982 г. той специализира военно-полева хирургия, а през 1989 г. става доцент.
През 1992 г. завършва „Бизнес мениджмънт“. Работил е във ВМА, където е завеждал катедра и клиника по „Гръдна, сърдечносъдова и експериментална хирургия“. От 1991 до 1994 г. е бил директор на УБ „Лозенец“.
През 2009 г. доц. Лазаров става преподавател в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
В изключително богатата му професионална и научна биография фигурира и ръководният пост на началник на лаборатория по функционална диагностика. Той е и основател и ръководител на първата в България Клиника по функционална диагностика, както и на Клиниката по кардиология към Висшия военномедицински институт (ВВМИ), където работи от 1973 г. до 1988 г. Защитава докторантура през 1985 г., а през 1988 г. става професор. Малко след това оглавява Правителствена болница (1988 – 1991 г.), като под неговото ръководство тя е преобразувана в Кардиологичен център „Лозенец“ – модерно оборудван, с висококвалифицирани специалисти.
На 07.07.1978 г. за директор на Правителствена обединена болница е назначен проф. д-р Йонко Белоев. Той е добре познат на медицинската общност у нас – кмн, заслужил и народен деятел на науката. Проф. д-р Белоев укрепва щатния висш медицински персонал, той назначава и първата в историята на правителствената медицина у нас главна медицинска сестра с акушерско, сестринско и висше педагогическо образование Стоянка Менева. За пръв път въвежда практиката лекарите да се назначават чрез конкурс.
Доц. Иванов е първият лекар в системата на правителствената медицина след 09.09.1944 г. На него е поверен разкритият в Централния военен госпитал, София, кабинет за медицинско обслужване на членовете на ЦК на БКП /1948 -1950 г./, терапевт е по съвместителство в Правителствена поликлиника, впоследствие оглавява отделението „Специални грижи“, в периода 1963-1975 г. е заместник-директор на Правителствена болница, а от 1975 до 1978 г. е директор на Правителствена обединена болница.
Проф. Емил Стоянов е директор за кратък период от време, но успява да изпълни поставените му задачи – да разкрие Отделение по анастезиология, реанимация и интензивно лечение, да укрепи Отделението за бърза и неотложна медицинска помощ, да изведе болницата от нейната изолираност, да разчупи капсулата, в която персоналът е държан повече от 20 години, като ограничи и консултантската работа в нея.
Със заповед на здравния министър от 10.06.1964 г. за директор на Правителствена обединена болница е назначен д-р Кирил Хавезов. С новия директор започва нов етап в дейността и развитието на т.нар. правителствена медицина у нас. Болницата отговаря на европейските стандарти за обединена окръжна болница – стационарни отделения, поликлинични отделения, кабинети, лаборатории, аптека, кухня, складове за храни, лекарства и консумативи. Балансът между поликлиничната и стационарната, медицинската и административно-стопанската части е безупречен. Монтирана е най-модерната за момента апаратура за функционална и лабораторна диагностика, лечение, физиотерапия и рехабилитация.
Със Заповед на министър П. Коларов от 07.01.1952 г. е назначена за директор и остава на тази длъжност до преместването на Правителствена поликлиника в новата болнична сграда в кв. „Лозенец“ през 1964 г. По нейно време болницата укрепва кадрово, увеличава се легловата база, започва и завършва строителството на същинската Правителствена болница. Тя успява да набавя най-модерната апаратура не само за Клиничната лаборатория, но за всички специалности.