Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Николай Увалиев, началник на Клиниката по анестезия и интензивно лечение в УМБАЛ „Лозенец“: Анемията увеличава риска от усложнения при операция

Д-р Николай Увалиев завършва медицина през 1994 г. в Медицинския университет във Варна, a през 2003 г. защитава специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. В периода 1995–1999 г. е анестезиолог в ОАИЛ – МБАЛ-Търговище, а от 1999 г. до 2007 г. работи в КАИЛ-УМБАЛ „Св. Екатерина“. От 2007 г. до 2011 г. е анестезиолог и интензивен терапевт в Отделението по кардиохирургия на МБАЛ „Токуда“, а впоследствие завеждащ ОАИЛ на Кардиохирургична болница „Понтика“ в Бургас. През периода 2015–2019 г. е завеждащ на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в „Аджибадем Сити Клиник“, Бургас. По време на ковид пандемията д-р Увалиев е началник на ковид отделението на УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“. От началото на тази година е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. Д-р Увалиев е член на Европейската асоциация по анестезиология и интензивно лечение, както и на Европейската асоциация по анестезиология и интензивно лечение в кардиоторакалната хирургия.

Съвсем наскоро в Медицински център „Лозенец“ е отворен Кабинет за предоперативна диагностика и лечение на анемичен синдром работи. Консултациите се извършват от д-р Николай Увалиев.

  • Доктор Увалиев, в Медицински център „Лозенец“ наскоро бе открит кабинет за предоперативна диагностика и лечение на анемичен синдром. Бихте ли разказали малко повече за него и неговата дейност?
  • Откриването на този кабинет е осъществяването на една моя отдавнашна цел за адекватна подготовка при пациенти с анемия, на които предстои хирургична интервенция. В кабинета ще се извършва диагностична и лечебна дейност за повишаване на стойностите на хемоглобина и за намаляване на риска от усложнения при предстоящата операция.
  • Какво всъщност представлява анемията и защо е важно да се изследваме за нея особено преди операция?
  • Анемията е състояние, при което се установяват стойности на хемоглобина – под нормалните при мъжете е под 130 грама на литър, а при жените – под 120 грама на литър. Предоперативната анемия е свързана с влошаване на клиничните резултати, което съответно води до повишаване на процента на усложненията и смъртността. Допълнително анемичните пациенти са с по-висок риск да бъдат трансфузирани с биопродукти – еритроцитен концентрат, прясно замразена плазма и тромбоцитен концентрат. Лечението на анемията може да намали риска от евентуално преливане на биопродукти и да подобри клиничния резултат.
  • Колко често е срещана анемията?
  • Данните сочат, че преди операция около 39% от пациентите имат анемичен синдром. В зависимост от типа на интервенцията предоперативната анемия се среща при 44% от пациентите при хирургия на дебелото черво, 32% при сърдечната, 28% при урологичната, 48% при гинекологичната, 47% при васкуларната и 20 % при ортопедичната хирургия.
  • Какви са причините за възникването на анемия, може ли други болести да предизвикат развитието й?
  • Анемичният синдром се представя под различни форми: чиста желязодефицитна анемия; анемия при възпалителни заболявания с железен дефицит; анемия при хронични възпалителни заболявания без железен дефицит; витамин B12 дефицитна анемия -мегалобластна; анемия при злокачествени заболявания, ендокринни и бъбречни заболявания.

Установено е, че при 20 до 60% от пациентите с хронични бъбречни заболявания, се установява анемичен синдром; при 67% от пациентите с хронични заболявания на червата; при 30-60% при автоимунни заболявания; при 40-80% при злокачествени заболявания и между 7 и 33% при хронична обструктивна белодробна болест.

В зависимост от съдържанието на желязо се установява:

  • абсолютен железен дефицит – феритин – под 30 нанограма на милилитър и сатурация на трансферин под 20%
  • функционален железен дефицит – феритин – между 30 и 100 нанограма на милилитър или сатурация на трансферин под 20%.
  • Колко време преди планувана операция е добре да се прегледаме за анемия?
  • Най-добрият времеви интервал е 6 седмици преди плануваната оперативна интервенция като най-лесният начин за скрининг е изследването на пълна кръвна картина.
  • Какви са стъпките, които се предприемат при установяване на анемия? Налага ли се отмяна на операцията?
  • Най-важно е да се установи причината за анемичния синдром и да се започне съответно лечение. В случаите на желязодефицитна анемия препоръката е прилагане на интравенозен железен препарат 4 седмици преди плануваната операция.

Съвременната медицина препоръчва преди планова хирургия да се компенсират стойностите на хемоглобина, т.е. да се приложи лечение на анемията. В този аспект, когато на пациент предстои голяма операция, свързана с висок хирургичен и анестезиологичен риск и повишен риск от кървене, плануваната операция трябва да бъде отложена.

  • Възможно ли е наличието на предоперативна анемия да бъде причина за фатален изход при интервенция?
  • Да, възможно е. Основният фактор за повишена смъртност при анемично болни е, че анемията предизвиква органна недостатъчност. В тази връзка статистическите данни сочат, че при пациентите с анемичен синдром се наблюдава:

– повишаване дните, прекарани в болница с 22%;

– повишен риск от инфекциозни усложнения – 1,93 пъти

– остра бъбречна недостатъчност – 3,75 пъти;

– преливане на биопродукти – 2,9 пъти

– смъртност – 2,9 пъти в сравнение с болни с нормален хемоглобин.

Искам да изтъкна и следния факт – преливането дори само на една единица еритроцитен концентрат в сърдечната хирургия е свързано с лоши клинични резултати, в сравнение с пациенти, които не страдат от анемия. Според данните, в тези случаи се повишава оперативната смъртност до 30 дена след операцията с между 1 и 1,4 пъти. Увеличава се и рискът от мозъчен инсулт – между 1,2 и 1,7 пъти, както и развитието на инфекция на оперативната рана между 0,5 и 0,7 пъти. Повишава се опасността от развитие на остра бъбречна недостатъчност – 0,9 и 1,8 пъти, както и ревизията по повод на кървене – между 0,5 и 1,3 пъти. Преливането на еритроцитен концентрат увеличава и риска от продължителна механична белодробна вентилация (апаратно обдишване) с между 3,4 и 6,4 пъти.

  • Има ли симптоми, по които пациентът може да разбере, че страда от анемия?
  • Най-честите симптоми са свързани с проява на лесна умора, намален физически капацитет, бледа кожа и видими лигавици, учестена сърдечна дейност. Често се проявява и сърдечна аритмия.

 

Препоръки към пациентите, на които предстоят големи или средно големи операции:

  1. Изследвайте се за анемия
  2. Ако бъде установено наличието на анемия, трябва да се открие причината за развитие на анемичен синдром
  3. Трябва да се приложи лечение, съобразено с причината за анемия
  4. Предоперативната желязодефицитна анемия трябва да се лекува с интравенозен железен препарат
  5. Интравенозната терапия се препоръчва през лечението с перорално желязо
  6. Постоперативната анемия трябва да се лекува без отлагане