Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Веселин Георгиев, УМБАЛ „Лозенец“: Жегите разширяват сърдечните съдове и водят до ниско кръвно

От 25 до 29 септември в болница “Лозенец” ще правим безплатни прегледи на пациенти с клапни проблеми

Д-р Веселин Георгиев завършва с отличие медицина в Медицинския университет в София през 2007 г., а през 2017 г. придобива специалност “Кардиохирургия”. В продължение на 13 години (2007-2020) трупа професионален опит като кардиохирург в Клиниката по кардиохирургия на МБАЛ “Токуда Болница София”. През 2019-2020 г. е асистент по кардиохирургия в Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. От 2020 до 2023 г. работи в Клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ “Сърце и Мозък” в Плевен. От 2023 г. е началник на отделението по кардиохирургия в УМБАЛ “Лозенец”.

- Д-р Георгиев, рекордните жеги са особено опасни за хората със сърдечни заболявания. До какви проблеми могат да доведат и как да се предпазят хората?

- При хора със сърдечни заболявания най-честите проблеми през лятото са ритъмни нарушения. Поради жегите и факта, че пациентите губят доста течности и електролити, а и не пият много вода, се появяват

ритъмно-проводни нарушения

Много често при хората, които имат сърдечна недостатъчност, другият проблем е проявата на хипотония - ниско кръвно налягане. Големите горещини причиняват разширение на съдовете на организма и кръвното налягане пада.

Затова лятото трябва да се пие повече вода, особено от хората със сърдечни заболявания. В някои случаи тези, които приемат диуретици, трябва да ги намалят, но това трябва да е съгласувано с лекар. Не бива самоволно да се предприемат такива действия, тъй като последиците могат да са сериозни.

- Има ли тенденция вече при по-млади хора да се наблюдават сърдечносъдови заболявания?

- Да, за жалост, заболяванията се подмладяват дори в нашата сфера. Това най-вероятно е свързано преди всичко с начина на живот на хората. Те са по-обездвижени, не се хранят правилно, а при част от тях има изразена фамилна обремененост. Тя влияе значително за увеличаване на заболеваемостта в по-млада възраст.

Голяма част имат и високо кръвно налягане, но понеже са млади, не го мерят. Това е причината за по-ранната проява на сърдечните заболявания. На практика те са хипертоници, но не знаят, че страдат от високо кръвно налягане.

Затова хората дори при банални оплаквания като главоболие е препоръчително да си премерят кръвното.

Това важи особено за тези, които имат близък роднина хипертоник. И все пак не може на сто процента да се направи извод, че самите те и децата им ще страдат от това заболяване. Чисто превантивно обаче е редно да потърсят лекарска помощ, ако имат оплаквания като световъртеж, често главоболие и други.

Хипертонията е тихият убиец на съвремието, може би заедно с диабета, но понякога вървят ръка за ръка.

- Като кардиохирург следите тенденциите. Миниинвазивните методи са все по-чести. С какво са по-добри и в кои случаи са по-подходящи?

- Тенденцията в съвременната кардиохирургия е към намаляване на разрезите, по-малка травматичност при операцията и по-бързо възстановяване.

на пациентите. Не може да се каже, че всички пациенти 100% са подходящи за новите методи, тъй като има някои операции, които неминуемо трябва да минат с класическата стернотомия, т.е. с разрязването на гръдната кост, което води и до по-голяма травма за пациента.

Но съвременните методи изискват най-често клапните заболявания на митралната и трикуспидалната, а също и аортната клапа да се правят с малки разрези и с помощта на камера. И както колегите от гръдната и коремната хирургия използват лапаро- и торакоскопски методи, така и в кардиохирургията торакоскопските методи с камера, дори с 3D визуализация подпомагат извършването на сърдечни процедури върху клапите, които изброих. В случая се правят по-малки разрези.

Новите достъпи с по-малък разрез и новите технологии ще променят в голяма степен развитието на тази специалност.

Общоизвестен е фактът, че сърдечните операции са доста травматични заради отварянето на гръдната кост. След такава тежка хирургична интервенция възстановяването трае най-често около месец, месец и половина, докато тя зарасне. В този период е наложително спазването и на двигателен режим. При новите кардиохирургични методи най-често се отваря междуребрието с малък разрез и още няколко малки пунктуационни разрези за камера и инструменти. Така на практика кардиохирурзите не отварят стернума. Възстановяването на пациента е много бързо и няма необходимост от по-специфични рехабилитационни мероприятия, за да зарасне костта.

Интервенциите са сложни, изискват по-специфична апаратура, по-различен инструментариум. Но в световната медицинска практика дори и специализантите, и младите специалисти по кардиохирургия трябва вече рутинно да ползват тези методи, за да могат те да бъдат наложени в практиката.

- Специализирал ли сте в три държави в чужбина, това ли е един от методите, които пренесохте оттам?

- Да, истината е, че лекарите трябва да посещават медицински центрове в развитите страни, да сверяват часовника си с водещи в света специалисти.

В тези центрове се правят най-много миниинвазивни процедури и операции. Отивайки на място там, можеш да почерпиш опит, да получиш ноу-хау, което е много важно.

Според мен даже конгресите и други научни форуми не са толкова важни за един хирург, колкото наблюдението и участието в work shop програми. Именно там практически всеки специалист може да види как се случват нещата на живо, да се докосне до новите методи и впоследствие да ги приложи в своето лечебно заведение.

- Защо се спряхте точно на болница “Лозенец” и какви са плановете ви за развитие на отделението по кардиохирургия като неин началник?

- Тя е структура, която допреди 2-3 години не е била много отворена за всички хора. Новият директор д-р Христо Стоянов и неговият екип направиха големи крачки към нейното отваряне за пациенти от столицата и цялата страна.

Лечебното заведение е достъпно, в него традиционно грижата за пациента е поставена на първо място, специалистите са на високо ниво, техниката и апаратурата са последно поколение. Към екипа се присъединяват доказани специалисти, провеждат се кампании за безплатни медицински прегледи, откриха се и се откриват нови центрове.

Болницата е жив организъм, тя търпи развитие и ние, лекарите не само в областта на кардиохирургията, сме тези, които трябва да въвеждаме най-новите тенденции в медицината.

Като цяло мен ме привлече предизвикателството да дойда в болница “Лозенец”, да помагам с въвеждането на новите методи и да развивам кардиохирургията, да предавам опита си на по-младите специалисти.

- С какво ще привлечете пациентите точно за вашата клиника?

- Целта ни е да привлечем пациенти с качеството на предоставяните медицински услуги, с внедрените нови методи и технологии. Затова сме събрали мултидисциплинарен екип. Работим в тясно взаимодействие с всички специалисти - анестезиолози, пулмолози, лекари, които се занимават с метаболитни синдроми - ендокринолози, специалисти по физикална терапия, рехабилитатори. Искаме в бъдеще

да направим клапен център,

за да привлечем пациенти, които да лекуваме с новите миниинвазивни методи.

Затова по случай Деня на сърцето – 29 септември, организираме от 25 до 29 септември седмица с безплатни прегледи за пациенти с установена болест на сърдечните клапи или сърдечен шум.

- Ако трябва да привлечете студентите в специалността кардиохирургия, как ще го направите?

- Ще им кажа, че това е специалност, която изисква голяма отдаденост, огромно желание и концентрация, 100% ангажираност.