Микроорганизмите – какво трябва да знаем за най-малките същества в човешкия организъм

От няколко години 17 септември се чества като международен ден на микроорганизмите. Това е свързано с първото наблюдение на микроорганизмите, което е осъществено преди близо три века от нидерландеца Антони ван Льовенхук с конструиран от него микроскоп. Той е човекът, който е успял за първи път да наблюдава малки, подвижни същества и ги нарича „зверчета“. Но основател на науката Микробиология е френският изследовател Луи Пастьор.

Какво представлява светът на микроорганизмите и защо те са толкова важни за нас?

Те са навсякъде около нас в природата, а също така и вътре в нашия организъм, като част от нормалната микрофлора. Може да се каже, че животът на Земята не би бил възможен ако отсъстваха микроорганизмите. Защото те участват в обмяната на веществата в природата. Благодарение на тях се усвояват елементи, които са жизнено необходими, като въглерод, азот, кислород, фосфор и др. Също така микроорганизмите в природата са изключително ценни, защото те могат да разграждат различни токсични вещества и остатъци.

Но много по-голямо значение имат микробите, които се намират в човешкото тяло, като нормална микрофлора, както и онези, които причиняват инфекциите.

Има ли добри и лоши микроорганизми

Тази тема е дискусионна. Общото разбиране е, че нормалната микрофлора в човешкия организъм трябва да се разглежда и да попадне в групата на т.нар “добри“ микроорганизми. Към тях спадат и микроорганизмите, които живеят в чревния тракт и в дебелото черво, от които анаеробните са много повече от добре известните аероби, като ентеробактерии и ентерококи и които участват в метаболитните процеси. Те също така пречат на проникването на патогенните чревни бактерии и играят голяма роля за имунитета. Затова при нарушение на нормалната микрофлора се получават различни болестни състояния.

Класически пример за т.нар „добри“ микроорганизми са лактобацилите във вагината на жената. Те разграждат гликогена, при което се образуват кисели продукти и така се поддържа много ниско pH на вагината. Това пречи на поселяването и преживяването на патогенните микроорганизми.

И нещо много любопитно - количеството на микробите от нормалната микрофлора е много по-голямо от количеството на клетките на човешкото тяло. Докато човекът има 10 трилиона клетки, тези на нормалната микрофлора са 100 трилиона.

В устната кухина например нормално съществуват около 200 вида микроорганизми. Част от тях са аероби – добре известните алфа стрептококи и найсерии, които обичайно изолираме при изследването на гърления секрет. Но освен тях в устата ни преобладаващи са анаеробите, които трудно се култивират и са без особено клинично значение, затова на практика те не се изследват.

Също така микроорганизмите в устната кухина съдействат за разграждането на хранителните вещества. Те спадат към групата на добрите микроорганизми. Но ако един такъв „добър“ микроорганизъм попадне в кръвта, оттам отиде в сърцето и се прикрепи към сърдечните клапи, може да се развие едно от най-опасните заболявания – инфекциозен ендокардит. 

Как микроорганизмите влияят на човешкото тяло

Лошите или патогенни микроорганизми причиняват инфекциите. Инфекциите на горните дихателни пътища, които се срещат в детска възраст, най – често са причинени от вируси. Затова при проява на симтоми не трябва да се бърза да се прилагат антибиотици.

Може ли прекомерната употреба на антибиотици в детска възраст да окаже въздействие върху резистентността на организма в по-късен етап

Резистентността е бич в медицината в наши дни. Тя се развива много бързо при употребата на антибиотици. Например, когато един нов антибиотик започне да се употребява системно, след 3-4 години започва да се развива резистентност. Резистентност може да се развие и в хода на лечението на даден пациент.За съжаление, тогава, когато се развие устойчивост към даден клас антибиотици, това остава за дълго време и е необходимо антибиотикът да бъде спрян от употреба не само при конкретния индивид, а и в обществото, като цяло, тъй като съществува епидемично разпространение на резистентността.

Докато в миналото е имало честа резистентност към стрептомицина, тогава, когато е бил употребяван като аминогликозид от първа линия, понастоящем неговата употреба е изключително ограничена и резистентноста към него е съществено намаляла.

Правилното прилагане на антибиотици изисква първоначално взимане на материал за микробиологично изследване. Необходимо е първо да се определи ин витро чувствителността към съответните антибиотици  и на база на това да се направи избор на най-подходящия антибиотик.

Що се отнася до цялата група антибиотици, винаги трябва да предпочитаме не такива с широк спектър на действие, а обратното – с по-тесен спектър на действие. Такива, които са бактерицидни, т.е да убиват бактериите, а не само да задържат тяхното развитие. За предпочитане, също така са и антибиотиците, коита са с голяма терапевтична ширина. Такива са антибиотиците от групата на пеницилините и на макролидите.

Какви са възможностите на Лабораторията по Клинична микробиология и вирусология на УМБАЛ – Лозенец

Лабораторията е високо-технологично оборудвана: освен конвенционалната лабораторна апаратура, разполага с три съвременни апарата за диагностика на инфекции на кръвта, стерилни органи и дълбоки пространства (2 Bactec, BD, USA, 1 BactAlert, BioMerieux, USA). Важни придобивки са апаратът Phoenix, BD, USA, позволяващ апаратно определяне на Минималните подтискащи концентрации в тестовете за антибиотична чувствителност, и най-вече MALDI-tof, Bruker, Bremen, Dе - спектро-фотометричен с лазерно насочване апарат, позволяващ свръхточна и бърза идентификация на микроорганизмите. В серологичната диагностика на инфекциите се прилагат 2 апарата Vidas, BioMerieux, Fr, измерващи нивата на защитните антитела IgМ и IgG при широк набор от инфекции. При спешни материали за вирусологична диагноза намира приложение и специализираната PCR апаратура и висока експертиза на персонала от Лабораторията по генетика.

Екип от висококвалифицирани лекари и лаборанти провежда лабораторните микробиологични процедури. Диагностицират се разнообразни инфекции от различни клинични материали. Лабораторията е специализирана в тестовете за определяне на антимикробна чувствителност и лекарите извършват консултации за рационалния избор на антибиотици при хоспитализирани и амбулаторни пациенти.

 

Статията подготви проф. Емма Кьолеян,д.м.

Началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена