Антибиотичната резистентност е глобална заплаха

Д-р Дениз ХАМИДОВ*

На 18 ноември отбелязваме Европейския ден на осведомеността относно антибиотиците. Както в България, така и в световен мащаб става все по-голям проблемът с антибиотичната резистентност, която сериозно възпрепятства лечението на инфекции.

КАКВО Е АНТИМИКРОБНА РЕЗИСТЕНТНОСТ

Антимикробна резистентност е обобщително понятие, което описва устойчивостта на болестотворните микроорганизми към антимикробни медикаменти. Всеки един основен клас микроорганизми – бактерии, гъбички, паразити и вируси, може да развие такава устойчивост. В случая, когато се касае за бактерии, е застъпен терминът антибиотична резистентност. Важно е да се подчертае, че бактериите стават резистентни към антибиотиците, а не пациентът. Веднъж възникнал, резистентният щам може да се разпространи и да зарази още хора.

ПО КАКЪВ НАЧИН БАКТЕРИИТЕ СТАВАТ РЕЗИСТЕНТНИ

Два са основните механизми за възникването на резистентност:

Спонтанни мутации – това е естествен процес, заложен в основата на еволюцията в природата. Нека да си представим бактерия, която след случайна мутация (промяна в генетичния материал) получава устойчивост към даден антибиотик. При срещата си с този антибиотик бактерията няма да бъде унищожена и ще продължи да се размножава, като по този начин мутацията се застъпва и утвърждава като полезна за оцеляването й.

Обмен на генетична информация – това е явление, при което резистентните бактерии могат да предадат генетична информация на други бактерии, които на свой ред стават резистентни и способни да разпространяват това свойство на още повече бактерии. Този процес може да протече много бързо и лавинообразно.

Това илюстрира изключителната способност на бактериите да развиват устойчивост към антибиотиците и в съвремието се сблъскваме с щамове, които са мултирезистентни или панрезистентни – устойчиви към повечето или всички антибиотични групи – така наречените „superbugs” (с български еквивалент „супер бактерии“).

ЗАЩО ВЪПРОСЪТ Е ВАЖЕН

Важността на проблема се изразява във факта, че все по-често се срещат инфекции, чиито причинители са резистентни към антимикробни препарати. Това ги прави много трудни или невъзможни за лечение. Зачестяват случаите на смъртност от инфекции, които досега са били лекувани с успех. Проблемът е глобален и се счита, че сме на прага на постантибиотичната ера – понятие, което се използва за означаване на плашещата възможност един ден да няма с какво инфекциите да бъдат лекувани и всяко такова състояние да се превърне в животозастрашаващо. Само през 2019 година в световен мащаб 5 милиона смъртни случая се свързват с антибиотична резистентност, като 1,27 милиона от тях са пряко причинени от нея. При липса на ефективни мерки за справяне с проблема ще зачестяват още повече случаите на провалено лечение на инфекциите и увеличение на смъртността, свързана с тях. Медицински процедури, като различни оперативни намеси (цезарово сечение, смяна на тазобедрена става и т.н.), химиотерапия, хемодиализа и други, ще станат по-рисковани.

Проблемът не засяга само хуманната медицина, а са застрашени също животните, растенията и околната среда.

КОИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА АНТИБИОТИЧНА РЕЗИСТЕНТНОСТ

Справянето с този глобален проблем изисква първо да разберем кои са факторите, които водят до неговото възникване. Като основна причина може да бъде изтъкната неразумната и прекомерна употреба на антибиотици. Колкото по-често и продължително бактериите са изложени на действието на антибиотици, токова по-голяма е възможността те да развият резистентност към тях. Неразумната употреба се изразява в предприемането на антибиотично лечение преди да бъде доказана бактериалната природа на дадена инфекция. Пример: майка на дете с хрема, настояваща за антибиотично лечение, заставя лекаря в положение да изпише антибиотична терапия, въпреки че е известно, че повечето инфекции на горните дихателни пътища са причинени от вируси, а вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици. Огромен проблем е и възможността за достъп на пациентите до антибиотици, без те да имат лекарско предписание за тях. Друга неразумна употреба се изразява в това лекарят да се презастрахова и неоснователно да изпише антибиотик на пациент при най-малко съмнение за инфекция и без доказателства за бактериалната й природа. Пример: антибиотичната употреба в България нараства стремглаво по време на разгара на COVID-19 епидемията (причинена от вирус, а не бактерий), докато в страните от Западна Европа се наблюдава точно обратното – тя намалява. В същото време България е една от водещите европейски страни по отношение на броя инфекции, причинени от резистентни бактерии, което не е съвпадение, а илюстрация на последствията от неразумната антибиотична употреба.

Попадането на антибиотици в околната среда чрез отпадни продукти от фармацевтичната индустрия, болниците и неправилното унищожаване на неизползвани медикаменти или такива с изтекъл срок е също предпоставка бактериите да развият резистентност.

Широкото използване на антибиотици в животновъдството и земеделието също е важен фактор, който допринася към проблема. Антибиотици се използват като растежни фактори, за превенция на инфекции по животните и в състава на пестицидите.

КАК ДА ПРЕДОТВРАТИМ ПРОБЛЕМА

Основно място заема разумната употреба на антибиотиците. Те трябва да бъдат използвани само и единствено по лекарско предписание. Назначеният антибиотичен курс трябва да бъде изпълнен точно и да не се прекъсва. Предписаните антибиотици не трябва да се споделят за употреба с други лица. От страна на медицинския персонал трябва да има добра осведоменост и разбиране по отношение на антибиотичното лечение – показания за неговото започване, възможност за отлагане, микробиологично доказване на бактериалната природа на инфекцията и избор на най-подходящия медикамент и продължителност на лечението. Въвеждането и изпълнението на Националната план-програма за рационална антибиотична политика и ограничаване на антибиотичната резистентност е от съществено значение за установяването на контрол и добри практики в болнични и амбулаторни условия.

Правилната обработка на отпадъците от фармацевтичната индустрия, болничните заведения и правилното унищожаване на медикаментите е начин за справяне с попадането на антибиотици в околната среда, където бактериите също могат да развият механизми на резистентност, както и отново да заразят хора и животни.

Ограничената употреба на антибиотици в животновъдството и земеделие е важен начин за принос към решение на проблема.

Профилактиката на инфекциите е метод, който сам по себе си ще намали нуждата от употреба на антибиотици. Тук спадат мероприятия като ваксиниране, спазване на добра лична хигиена, използване на лични предпазни средства при необходимост, стриктен контрол върху комуналната хигиена – достъп до годни за употреба вода и храна, правилна обработка на отпадъци и отпадни води и т.н. Специално внимание трябва да се обърне на здравословния начин на живот, който е предпоставка за добри защитни сили на организма срещу инфекциозни причинители.

Антимикробната резистентност е световен въпрос, който засяга всеки един от нас. Никой не е застрахован от последствията и всеки трябва да се отнесе с отговорност към решението на проблема.

*Д-р Дениз Хамидов е завършил медицина през 2020 година в Медицинския университет във Варна. Работил е като дежурен лекар в Многопрофилната болница за рехабилитация и продължително лечение. От началото на 2023 г. е специализант по клинична микробиология в УМБАЛ „Лозенец“.