Снежана Йосифова, алерголог: Безконтролният прием на лекарства води до алергии

Доктор Йосифова, кои са най-често срещаните алергии през лятото?

Най-често срещаните алергии през лятото са поленовите, с клинични прояви на алергичен ринит: пристъпно кихане, запушен и сърбящ нос, обилна воднисто-слузна секреция, задно стичане. Често тези прояви са съчетани с алергичен конюнктивит, който се проявява със сърбеж, сълзене, зачервяване на очите, оток на клепачите. Не са редки случаите и на поленова бронхиална астма. През летните месеци зачестяват алергичните прояви от жилещи насекоми като пчели, оси, по-рядко стършели. От местни алергични реакции – зачервяване, оток на кожата и сърбеж, до общи алергични реакции – силен сърбеж, генерализиран уртикариален обрив, оток на горните дихателни пътища, бронхоспазъм, болки в корема, гадене, повръщане, хипотония, до алергичен шок, който може да бъде животозастрашаващ и изисква спешна медицинска намеса. През летните месеци зачестяват и слънчевите уртикарии.

Има ли начин да предотвратим алергична реакция, ако имаме някаква алергия?

Ако пациентът има поленова алергия, се започва антихистаминова терапия при първите алергични симптоми. При медикаментозна алергия не се включват медикаменти със сродна химическа структура. При хранителна алергия стриктно се спазва хранителен режим. За частична профилактика на алергии от ухапвания и ужилвания от насекоми се използват химически вещества – репеленти, които се нанасят върху откритите кожни участъци. Това не е абсолютна, а частична профилактика, която не може напълно да изключи вероятността пациентът да пострада. Препоръчително е пациентите с алергия към насекоми да носят със себе си антихистаминови и кортикостероидни таблетки в случай на нужда.

Нараства ли броят на хората с алергии към околната среда: насекоми, полени, треви и плевели?

Категоричен факт е нарастването на броя на хората с алергии към полени, предимно в големите градове, където има повишена концентрация на различни аерозоли и фини прахови частици, вследствие на индустриалната дейност и транспорта. Те увреждат лигавицата на дихателните пътища и променят имунната реактивност на хората към разгръщане на алергични реакции. Друг съществен фактор за увеличение на алергиите е повърхностната химическа промяна на някои алергени, например полени, която ги прави по-агресивни в процеса на алергизиране. Алергията представлява свръхчувствителност към чужди, безвредни за организма вещества, които неправилно са идентифицирани от имунните клетки като заплаха.

Кои са най-важните първи стъпки, които трябва да предприемем при алергична реакция?

Алергичните реакции може да засегнат различни органи и системи. По възможност първа стъпка е отстраняване на причинителя на алергията, например спиране на приема на медикамент, храна, напитка, козметични продукти при контактна алергия. Според тежестта на алергичната реакция се използват антихистаминови препарати и кортикостероиди. При бронхоспазъм най-бързо действат инхалаторни бронходилататори като „Салбутамол“. При алергичен оток на горните дихателни пътища, както и при изразена хипотония и алергичен шок болният се поставя в странично легнало положение, за да се предотврати асфиксия при повръщане, след което се инжектира адреналин 0,3 мл подкожно или мускулно. Венозно се прилагат водно-солеви разтвори. След овладяването на алергичния шок пациентът остава на продължителна терапия с антихистаминови препарати.

В практиката си извършвате прегледи на кожни алергии. Всеки обрив ли е вид алергия?

Не всеки обрив е с алергична генеза. Обриви има при инфекциозните болести като морбили, рубеола, варицела, но те са съпроводени със други симптоми като повишена температура, болезнени симптоми в горните дихателни пътища. Такива пациенти се консултират от специалист по инфекциозни болести. Кожни обриви има и при паразитози – чревни, кръвни и кожни, и при тях се извършва консултация с паразитолог. При вирусни, както и при фокални инфекции от зъбен и друг произход, при автоимунни и онкологични заболявания също има обриви, за изясняване на които са необходими допълнителни изследвания.

Сериозен проблем са алергиите към лекарства. Колко опасни могат да бъдат те и в какви случаи се развиват?

Лекарствената алергия е група от симптоми, появяващи се след прием на определен медикамент. В около 80% от случаите те се развиват с обрив по кожата, придружен от сърбеж. Има и състояния, провокирани от медикаменти, които могат да бъдат животозастрашаващи: алергичен оток на глотиса и ларинкса, оток на езика, спазъм на бронхите, хипотония, алергичен шок. Сред медикаментите с повишен риск от тежки алергични реакции са: антибиотици – пеницилини, цефалоспорини; сулфонамиди; аналгетици – аналгин, аспирин, волтарен; йодконтрастни вещества; упойки.

На практика всеки медикамент, дори и противоалергичните, може да предизвика алергични реакции. Често медикаментозните алергии се появяват няколко дни след започване на лечението, а понякога и след спирането. Тежки реакции се явяват при мускулно или венозно приложение на антибиотици и могат да бъдат генерализирана уртикария, оток на Квинке, алергичен шок.

Медикаментозните алергии също зачестиха заради безконтролното и често немотивирано използване на антибиотици, обезболяващи и други медикаменти. Опитите за самолечение са сериозен проблем в днешно време. Посещението в спешен център е необходимо при наличие на оток в областта на главата и горните дихателни пътища, стягане в гърдите, затруднено дишане, ниско кръвно налягане.

Наличието на алергии е изключително важен въпрос при анестезиите. Запознати ли са хората с алергиите, които имат?

Съвременната анестезия е комплекс от различни видове техники и медикаменти. Тя може да бъде локална, венозна, спинална и обща. При анамнеза за някакъв вид алергия – дихателна, кожна, медикаментозна, преди анестезия се прави кожен тест с анестетици и се назначава противоалергична профилактика за три до пет дни за намаляване на риска от тежки алергични реакции по време на анестезиите. Много често пациентите не отдават значение на алергичните прояви към медикаменти в миналото и трябва да бъдат подробно и насочено разпитвани.

Препоръчително ли е всеки човек да си направи изследвания за наличието на някакви алергии?

Ако човек няма никакви прояви на алергично заболяване, а отсъства и фамилна обремененост за алергии, не е необходимо кожно алергично тестуване, както и кръвни алергични тестове като профилактика. Задължителни кожни тестове се правят преди мускулно или венозно приложение на антибиотици. Пациенти с някакъв вид алергия задължително се тестват с анестетици и провеждат противоалергична подготовка преди анестезии.

Д-р Снежана Йосифова е завършила медицина в Медицинския университет-София. Има придобита специалност по клинична алергология и вътрешни болести. Първоначално работи в Кардиологично и Вътрешно отделение на Окръжна болница-Благоевград, а от 1982 г. е част от екипа на болница „Лозенец“. Д-р Йосифова извършва съвременна диагностика на алергичните болести. Назначава противоалергична подготовка преди йодконтрастни изследвания, анестезии, свързани с диагностични процедури или оперативни интервенции. Извършва консултативни прегледи на пациенти с алергични заболявания, като бронхиална астма, алергични ринити, кожни алергии, медикаментозни алергии, инсект алергии. Назначава и проследява специфична имунотерапия.

Д-р Йосифова консултира пациенти в Медицински център „Лозенец“ всеки делничен ден от 08.00 ч. до 13.30 ч.