Кои са симптомите на прегряване, топлинен и слънчев удар и как да предпазим децата си, разясни педиатър

Какви са разликите между прегряване, топлинен удар и слънчев удар и как можем да окажем първа помощ на дете в някой от тези случаи, разясни пред БТА специалистът по детски болести в Клиниката по педиатрия УМБАЛ „Лозенец“ д-р Диана Ненчева – Миличевич. 

Симптомите на прегряване, топлинен и слънчев удар до голяма степен се припокриват, като единствено при прегряването са по-слабо изразени, обясни д-р Ненчева. По думите ѝ най-типични са повишено чувство за жажда, отпадналост, мускулни крампи, гадене и/или повръщане, повишена телесна температура, главоболие, обилно потене в началото, което впоследствие изчезва и кожата става хладна и лепкава, различни степени на променено съзнание и гърчове, каза още лекарката.

За да не се стигне до някое от тези състояния, педиатърът препоръчва да се пие много вода, да се избягва стоенето на слънце между 10:00 до 17:00 часа и да се носят широки дрехи в светли цветове. 

Какво представляват прегряването, топлинният и слънчевият удар

„Нашето тяло непрекъснато произвежда много топлина, като охлаждането става чрез потене и отделяне на топлина през кожата. При висока температура и влажност на въздуха, в комбинация с обичайно по-високата физическа активност в детска възраст и по-рядкото пиене на вода, може да се стигне до повишаване на телесната температура и прегряване“, обясни д-р Диана Ненчева – Миличевич. По думите ѝ при прегряването защитните механизми на тялото все още работят и телесната температура е под 40 градуса. Симптомите са по-леки от топлинен удар и са бързо обратими, каза още педиатърът.

„Топлинният удар е животозастрашаващо състояние, при което тялото не може да регулира температурата си. Слънчевият удар е вид топлинен удар, причинен от прекомерен престой на слънце. Телесната температура може да се повиши дори и над 41,1 градуса и да доведе до увреждане на мозъка, ако не се окаже бърза помощ. В детска възраст топлинен удар може да се получи при активна игра на слънце или в горещо пространство, а също така и ако детето е оставено или забравено в кола. Проучвания показват, че още в първите 30 минути при престой на слънце, температурата в колата може да достигне над 65 градуса“, обясни още д-р Ненчева. 

При случай на прегряване, топлинен и слънчев удар незабавно трябва да се повика „Бърза помощ“

Симптомите на прегряване, топлинен и слънчев удар до голяма степен се припокриват, като единствено при прегряването са по-слабо изразени. Най-типичните симптоми са повишено чувство за жажда, отпадналост, мускулни крампи, гадене и/или повръщане, повишена телесна температура, главоболие, обилно потене в началото, което впоследствие изчезва и кожата става хладна и лепкава, различни степени на променено съзнание и гърчове, каза още лекарката.

Тя добави, че първото нещо, което трябва да направим при случай на топлинен или слънчев удар, е детето да бъде изведено от горещото място или да се скрие на сянка. 

„След като спрем основния действащ фактор, трябва да се заемем с охлаждането. Ако наблизо има лед или студена вода, би било най-добре да ги сложим на главата, гърдите и подмишниците на пострадалия, за да го охладим по-бързо. Ако пострадалият е в съзнание, трябва да му предложим охладени течности. Можем да помогнем при слънчев и топлинен удар, но никога не знаем дали човекът, на когото оказваме първа помощ, няма и други заболявания – затова е важно да повикаме „Бърза помощ“ на телефон 112“, обясни д-р Диана Ненчева – Миличевич. 

Висока температура и висока влажност на въздуха са рискови фактори 

„Рисковите фактори от средата, които могат да доведат до топлинен удар, са високата температура и влажност на въздуха, отсъствието на вятър, продължителност и тежест на физическата активност. От страна на човека рискови фактори са намалената консумация на вода, лошата физическа подготовка, наднорменото тегло и затлъстяването, недостатъчно сън, прием на алкохол и кафе, възрастта, наличието на придружаващи заболявания, прием на медикаменти, които водят до обезводняване или скорошни боледувания“, коментира педиатърът. 

По думите ѝ наложително е детето да се хидратира добре, за да се избегне риска от прегряване, топлинен и слънчев удар. 

„Всяка клетка в тялото ни плува в разтвор на сол с концентрация 0,9 % и това представлява така нареченият физиологичен разтвор. При раждането количеството на вода в тялото е около 75 % от телесната маса, а при възрастни водата намалява до 50-60 %. При нормално хранене не е нужно да добавяме сол, за да осигурим дневните нужди. Водата, която трябва да приемат децата във възрастта 1-3 години, е приблизително четири-пет водни чаши дневно, като с възрастта количеството нараства до седем-осем чаши. Когато пием чиста вода, а от друга страна губим много сол при потене, повръщане или диария, без адекватен внос чрез храната и течностите, има опасност да нарушим равновесието на нашето тяло. В условия на загуба на вода и сол най-подходящите течности за пиене са разтворите за орална рехидратация, които покриват дневните нужди“, обясни д-р Ненчева.

Тя добави, че е важно да се научим да приемаме достатъчно вода през цялата година и особено през топлите месеци.

За да се предотврати рискът от прегряване, топлинен и слънчев удар трябва да се избягва стоенето на слънце между 10:00 до 17:00, защото тогава е най-топло, а и слънчевите лъчи са най-силни, добави лекарката. 

„Можем да се предпазим, като се обличаме с широки дрехи в светли цветове, носим лятна шапка и седим повече на сянка. Ако тренираме, е необходимо да правим почивки, а ако е прекалено топло – да отложим натоварванията. Във всеки случай, при съмнение за прегряване, топлинен или слънчев удар, е необходимо да се потърси лекарска помощ“, каза още тя.