Д-р Иво Инджов, началник на Отделението по очни болести в УМБАЛ „Лозенец“: Подготвяме обособен детски сектор по офталмология

Д-р Иво Инджов завършва Медицинския университет в София през 2016 г. Още като студент започва да работи като доброволец в Очно отделение на УМБАЛ „Аджъбадем Сити клиник – Токуда“, където по-късно специализира. Бил е лекар и асистент към Медицинския университет в София към базата на Очна клиника в УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ. Специализира хирургия на преден и заден очен сегмент в Университетската болница в Антверпен, Белгия. Редовно участва в научни конгреси и конференции. Член на European Society Of Cataract & Refractive Surgeons, Българското дружество по офталмология, European Society of Ophthalmology и др.

Д-р Инджов, вече сте част от екипа на болница „Лозенец“. Как се чувствате в лечебното заведение?

Чувствам се изключително щастлив и мотивиран да работя в тази престижнa и уникална сама по себе си  болница. Освен добрата локация, парковата среда, „Лозенец“ разполага с много добра материална база, опитни лекари и сестри, модерна апаратура и ни дава възможност да практикуваме съвременна медицина. Ръководството полага усилия и привлича утвърдени специалисти, както от страната, така и от чужбина. Създават се нови сектори и се въвеждат иновативни дейности. Харесва ми и това, че се работи мултидисциплинарно, за да се предложи комплексно лечение на пациента. А най-хубавото е, че болницата е достъпна за всеки един, който иска да се лекува в нея.

Вие сте новия началник на Отделението по очни болести, какви нововъведения предстоят?

Съвсем скоро ни предстои откриване на обособен детски сектор по офталмология. Привлякохме към екипа ни детски офталмолог – д-р Светославова. Тя е с опит и квалификация в сферата на детската патология, лечение на кривогледство и мързеливо око, както и проследяване и лечение на ретинопатия на недоносените. Така ще можем да се грижим и за най-малките си пациенти. Ръководството на болницата инвестира и в нова апаратура, с нея ще можем да предложим най-съвременния стандарт на диагностика и лечение, апарат за точно измерване на изкуствените лещи при операция за катаракта, както и някои актуални методики при глаукома, макулна дегенерация и др. Болницата е отворена за всеки един пациент, който реши да ни се довери!

От опита Ви до момента, кои са най-честите оплаквания, които хората изпитват по отношение на зрението? 

Едно от най-честите оплаквания е намаленото зрение. То може да се дължи както на нещо банално, като наличие на диоптър, така и на развитие на заболяване-катаракта, макулна дегенерация, промени в очното дъно при пациенти с диабет и др. Друг често срещан симптом е появата на „плаващи“ мътнини пред окото, под формата на мушички, точки, паяжини и т.н. В повечето случаи те са следствие на промени в стъкловидното тяло, без да носят риск за зрението. Но в някои случаи, особено ако са съчетани с поява на „светкавици“, могат да са предиктор на по-сериозно състояние, като разкъсване и последващо отлепване на ретината. Все по-чести стават и оплакванията от парене, зачервяване и сухота в очите, особено при прекомерна употреба на дигитални устройства. Тук е важно да обърна внимание, че едно от най-сериозните очни заболявания – глаукомата, протича дълго време без изявени симптоми. Ето защо профилактичните прегледи са изключително важни и не трябва да се неглижират!

Понижава ли се възрастовата граница на пациентите с различни зрителни проблеми?

Може да се каже. Случва се при мен, както и при мои колеги, да попадат все по-млади хора със заболявания като катаракта и глаукома. Тук, разбира се, играе роля и все по-добрата диагностика. Например при глаукомата, ние сме в състояние да открием заболяването преди да доведе до увреждане на зрителната функция на пациента. От друга страна, при катарактата, отдавна вече не се чака да „узрее пердето“, а се пристъпва към съвременно оперативно лечение на по-ранен етап.

Специализирали сте хирургия на преден и заден очен сегмент в Университетска болница Антверпен, Белгия. Какви са приликите и разликите в лечението там и тук?

Относно лечението на катаракта, категорично мога да заявя, че страната ни по нищо не отстъпва. Дори може да се каже, че един катарактален хирург в България се среща по-често в ежедневието си и има повече опит с трудни случаи по простата причина, че пациентите на запад се оперират на ранен етап, веднага щом бъдат насочени. А тук за съжаление все още срещаме пациенти, които идват чак когато катарактата е станала много плътна и зрението изключително ниско. Това, в което колегите там имат значителен опит и успехи и мен силно ме впечатли, са т.нар. непенетриращи техники за роговични трансплантации, както и хирургията на ретина и стъкловидно тяло – при отлепване на ретината, ретинопатия на недоносените, макулни дупки и др. Там е и един от основните центрове за лечение на вродена катаракта, като при децата се поставя специален вид леща.

Какви са най-сериозните Ви впечатления от досега Ви с пациентите? Отговорни ли са към здравето на очите си?

Наблюдавам положителна тенденция, особено сред по-младите пациенти. Осъзнава се все повече ролята на профилактиката. Но за съжаление, не са малко и хората, които дори когато усетят проблем, отлагат посещението при лекар. А при някои заболявания, например глаукома, настъпилите зрителни увреди са необратими.

Участвате в научни конгреси и конференции, членувате в европейски и български дружества. Може ли да се очертае кои ще са „болестите на бъдещето“ при очите? Какви са тенденциите в Европа по отношение на очното здраве?

Един от актуални проблеми е увеличението на честотата на миопията (късогледство) в глобален мащаб. Дори се говори за „пандемия“ на миопията. В някои азиатски държави, в определени възрастови групи, миопията засяга над 80% от населението! Освен нуждата от оптична корекция и психологическия ефект от намаленото зрение, високото късогледство е свързано и с анатомични промени в очите, които от своя страна водят до повишен риск от миопична дегенерация на макулата, глаукома, отлепване на ретината, катаракта и др. Като основни рискови фактори се смятат прекомерното натоварване на очите на близка дистанция, работа на лоша осветеност, намалени нива на вит. Д, генетични фактори. В такива ситуации се препоръчва повече време прекарано навън, сред природата. При децата се прилагат капки и специални лещи, с които се стремим да контролираме развитието на късогледството.

Част от професионалните ви интереси са насочени към катарактата, известна още като перде на окото. Как се проявява и при кои възрастови групи е най-често срещана?

Катарактата може да бъде вродено състояние, както и възрастово обусловена. Основно в практиката си срещаме втория тип, т.нар. старческа катаракта. Характерна е предимно при хората над 60г. възраст, но и тук се наблюдава едно „подмладяване“ на засегнатата от заболяването популация. Освен че намалява зрението, катарактата може да предизвика и вторична глаукома. В тези случаи се налага неотложно лечение. При вродената катаракта, от друга страна, е изключително важна навременната диагностика и хирургична намеса, за да се избегне развитието на тежка амблиопия, или мързеливо око. Скринингът при новородените помага да се открие евентуална очна патология.

Тази болест причинява 1/2 от слепотата и 33% от зрителните увреждания в световен мащаб. Защо е толкова сериозно разпространена?

Развитието на възрастово обусловената катаракта е част от процеса на стареене на нашето тяло. Както кожата губи тонус и еластичност, косите побеляват, така настъпват и промени в белтъците, които формират човешката леща, което води до нейното помътняване. Вследствие фактори на средата, травми, очни възпаления, някои заболявания- диабет, атопичен дерматит, галактоземия и др., употреба на някои медикаменти, например кортикостероиди, тези процеси могат да настъпят по-рано или да напреднат по-бързо. Всеки човек, ако има късмета да е дълголетник, рано или късно развива „перде“. Това е и причината операцията за катаракта да е най-често извършваната хирургична интервенция в световен мащаб. За щастие, при липса на друга очна патология, слепотата вследствие катаракта е обратима след успешно лечение!

Как протича операцията при катаракта и колко време продължава възстановяването на пациентите?

При съвременната методика, която използваме при стандартни случаи, операцията се извършва през разрез около 2мм. Чрез специален пинсет или лазер правим кръгъл отвор на предната капсула на помътнялата леща и със специален ултразвуков апарат разбиваме и едновременно аспирираме катарактата. Използваме специални субстанции, чрез които правим защитно покритие върху фините вътреочни структури и си създаваме необходимото пространство за безопасна и ефективна работа. След като премахнем пердето, на негово място поставяме изкуствена мека, сгъваема леща, през същият 2-2,5 мм отвор. Операцията протича под местна упойка, без шевове. След едноседмичен режим, през който основно се пази окото от замърсяване, пациентът може да се върне към обичайното си ежедневие – да работи както тежък физически труд и да вдига тежко, така и работа пред компютър, да чете, шофира и т.н. За съжаление, при много запуснати случаи се налага да приложим класическа оперативна техника, широко прилагана в миналото – т.нар. екстракапсулна екстракция. При нея правим значително по-голям разрез на окото, поставят се шевове, които могат да се премахнат най-рано след няколко месеца. Съответно и възстановяването е по-бавно, човек трябва да се пази от физическо натоварване, а и често крайният зрителен резултат не е напълно задоволителен, поради поява на астигматизъм. Затова отново съветвам всички пациенти – при диагноза катаракта, не отлагайте оперативното лечение, то е единственият доказан и ефективен метод. Навременното лечение води до по-малко рискове, по-добри резултати и по-голяма удовлетвореност на пациента!

вестник Филтър
17.05.2023