Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

24 часа: Д-р Иво Инджов: Отваряме детски сектор по офталмология, купуваме и нова апаратура

Заради многото време, прекарано пред екрани, се увеличават хората с оплаквания от парене в очите и размазано зрение 

Д-р Иво Инджов е завършил Медицинския университет в София през 2016 г. От студент работи като доброволец в Очното отделение на УМБАЛ “Аджъбадем Сити клиник”, където по-късно специализира. Бил е лекар и асистент към Медицинския университет в Очната клиника в УМБАЛ “Царица Йоанна”. Специализирал е хирургия в Университетската болница в Антверпен, Белгия.

 - Д-р Инджов, отскоро оглавихте Отделението по очни болести в болница “Лозенец”, какво ново предстои?

- Ръководството на болница “Лозенец” инвестира  в нова апаратура, с която ще можем да предложим най-съвременен стандарт на диагностика и лечение. Лечебното заведение е отворено за всеки един пациент, който реши да ни се довери.

Съвсем скоро ни предстои откриване на обособен детски сектор. Привлякохме към екипа си детски офталмолог – д-р Гергана Светославова, млад, но доказал се специалист с опит и квалификация в детската патология, лечението на кривогледство и мързеливо око, проследяването и лечението на ретинопатия на недоносените.

По случай 1 юни – Международния ден на детето, и откриването на детския сектор организираме безплатни профилактични прегледи за деца от 3 до 8 години

Това е периодът, в който се откриват и лекуват ефективно някои състояния като мързеливо око, кривогледство и други.

- И децата, и възрастните прекарват много време пред екрани. Увеличава ли се броят на хората, които имат проблеми с очите?

 - Да, определено зачестиха пациентите със симптоми, част от т.нар. Computer Vision Syndrome. Тук включваме оплакванията от парене, зачервяване, сърбеж и сухота в очите, появата на размазано зрение и главоболие при прекомерна употреба на дигитални устройства. В такива случаи препоръчваме да се правят периодични почивки, при които човек да гледа на далечна дистанция. Трябва да се направи преглед и при наличие на диоптър да се изпише корекция. Важни са и други фактори като разстоянието от монитора (препоръчителното е една ръка разстояние) и височината му спрямо погледа, настройките на яркостта, осветеността на помещението и наличието на отблясъци. Човек мига около 3 пъти по-рядко от нормалното при употреба на дигитални устройства, което влошава оплакванията. Предписват се овлажняващи капки, специални филтри и други.

- Телефони и таблети се използват от ранна възраст. Страдат ли подрастващите от очни заболявания и какви?

- Прекомерното натоварване на очите на близка дистанция в детска възраст се смята за

един от основните рискови фактори за прогресия
на късогледството

Освен нуждата от оптична корекция и психологическия ефект от намаленото зрение, високото късогледство е свързано и с анатомични промени в очите, които от своя страна водят до повишен риск от миопична дегенерация на макулата, глаукома, отлепване на ретината, катаракта и други.

При деца с миопия, освен че препоръчваме режим на натоварването и повече време, прекарано навън, се прилагат капки и специални лещи, с които се стремим да контролираме развитието на късогледството.

- Често очните прегледи са подценявани. Колко често трябва да се извършва профилактика?

- За съжаление, в България все още няма напълно работеща и повсеместна система за профилактика. Разчита се на отделни кампании на отговорността на хората към здравето им.

Наблюдавам положителна тенденция, особено сред по-младите пациенти. Започва да се осъзнава ролята на профилактиката. Но не са малко и хората, които усещат проблем и отлагат посещението при лекар. А при някои заболявания, например глаукома, дълго време човек няма симптоми, докато заболяването не напредне значително, а настъпилите зрителни увреди са необратими.

- Кое е по-доброто решение - очила или лещи?

- И двата варианта имат предимства и недостатъци. Очилата са по-лесни за употреба, не изискват поддръжка и няма риск от инфекции, както при използването на лещи. Но лещите, освен естетическото предимство, дават и по-добра оптична корекция при високите диоптри.

- Вие лично препоръчвате ли лазерна операция за корекция на диоптър?

- Съвременната рефрактивна лазерна хирургия се характеризира с висока прецизност и безопасност. На нея може да се гледа като на естетична процедура, т.е. решението човек да се подложи на нея зависи от желанието му да не носи очила или лещи, на себевъзприемането и самочувствието, професия, лайфстайл и т.н. Аз лично препоръчвам лазерна корекция предимно на хора със средни и по-високи диоптри, и то в по-млада възраст  -  20-30 години. Те усещат по-осезаема промяна в ежедневието си и имат по-дълъг период на независимост от очила.

Казвам това, защото независимо от корекцията след 40-50- годишна възраст настъпват промени в способността на окото да фокусира наблизо, появява се нужда от очила за четене. Ако човек е с малък минусов диоптър, той помага дори в тази възраст да се вижда ясно на близка дистанция.

- От какво страдат най-много хората - късогледство, далекогледство, астигматизъм?

- Разпространението на рефрактивните нарушения може да варира в зависимост от населението, възрастта и географското местоположение. В световен мащаб късогледството, известно като миопия, е най-често срещано. В някои азиатски държави в определени възрастови групи миопията обхваща над 80% от популацията.  Миопията се характеризира с трудно виждане на отдалечени обекти, докато близките обекти остават ясни. Разпространението є непрекъснато се увеличава през последните години, особено в градските райони и сред по-младото население. Дори се говори за „пандемия“ на миопията.

Някои автори смятат, че това е един вид приспособителна реакция, тъй като съвременният човек прекарва значителна част от ежедневието си, използвайки дигитални устройства. Като основни рискови фактори за прогресия на миопията се смятат прекомерното натоварване на очите на близка дистанция, работа на лоша осветеност, намалени нива на витамин Д, генетични фактори и други. Като протективен фактор се препоръчва повече време, прекарано навън, сред природата.

 - Сред професионалните ви интереси е лечението на глаукома. В чужбина се предписва и медицинска марихуана за нейното лечение. Какво е вашето мнение за нея?

- Като очен лекар моят основен фокус остава да предоставя на пациентите си грижи, основани на доказателства, чрез средства, които са показали ефикасност и безопасност при лечението на това застрашаващо зрението състояние. Изследванията показват, че марихуаната и по-конкретно нейният активен компонент, наречен делта-9-тетрахидроканабинол (THC), може временно да понижи вътреочното налягане. Смята се, че този ефект се дължи на способността на лекарството да подобрява дренажа на течности от окото. Продължителността на този ефект на понижаване на налягането е сравнително кратка - само няколко часа. При глаукомата трайното намаляване на вътреочното налягане, без флуктуации, е от решаващо значение и наличните в момента капки за очи и други лекарства са доказали, че са по-ефективни при постигането на тази цел. Американската академия по офталмология в момента не препоръчва марихуаната или нейните производни като основна или допълнителна терапия.

- Оперативното лечение на катаракта е друг от интересите ви. На каква възраст започва да се развива и каква е успеваемостта при операцииите?

- Катарактата може да бъде вродено състояние, както и възрастово обусловена. Основно в практиката си срещаме втория тип, т.нар. старческа катаракта. Характерна е предимно при хората над 60 години. Развитието на възрастово обусловената катаракта е част от процеса на стареене на тялото.

Вследствие на фактори на средата, травми, очни възпаления, някои заболявания - диабет, атопичен дерматит, галактоземия, употреба на някои медикаменти, катаракта може да настъпи по-рано или да напредне по-бързо. Всеки човек, ако има късмета да е дълголетник, рано или късно развива “перде”. Това е и причината операцията за катаракта да е най-често извършваната хирургична интервенция в световен мащаб. При липса на друга очна патология слепотата вследствие на катаракта е обратима след успешно лечение. Успеваемостта на съвременната катарактална хирургия по световни данни е над 98%.