Д-р Антони Михайлов, УМБАЛ „Лозенец“: Следоперативните хернии се срещат все по-рядко

 –      Доктор Михайлов, в първата част на разговора ни разказахте какво представлява пъпната херния при малки деца. С какво се характеризира това състояние при възрастните?

–      Особено предразположени към това заболяване са жените на средна възраст с наднормено тегло и мултипаритет или след бременност. Друга рискова група са болните с чернодробна цироза и асцит във връзка с повишеното вътрекоремно налягане. Пъпната херния при възрастните е придобита и възниква непосредствено над или под пъпа, като на практика е околопъпна херния. Поради силно изразените сили на опъване в тази зона с времето тя прогресивно нараства. Тази херния има тясна шийка, което обуславя честите заклещвания и по-висок риск от различни по вид усложнения и невъзможност за спонтанно преминаване. Лечението е единствено оперативно.

–      Какво представлява следоперативната херния?

–      Това е пролапс (излизане) на коремни органи през дефект на оперативна рана. Честотата на следоперативните хернии възлиза на около 10%, като през последните две десетилетия честотата им е намаляла значително във връзка с подобренията в съвременната хирургия. За възникването на следоперативна херния от значение са някои фактори, по-важните от които са:

Предоперативни: влияние оказват възрастта и полът (мъжкият пол и лицата в напреднала възраст са изложени на по-висок риск); предхождаща лъчетерапия; подлежащи заболявания като анемия, жълтеница, захарен диабет, недохранване, злокачествени заболявания; затлъстяване, продължително и/или неправилно приложение на кортикостероиди; цитостатици и някои други медикаменти.

Оперативни: ориентацията и видът на оперативния разрез; наличието на усложнения в хода на оперативната интервенция (кървене, инфектиране, засягане на околни тъкани и структури); техниката на зашиване на оперативната рана; използваният шевен материал и други.

Следоперативни: наличието на повишено вътрекоремно налягане поради недобро обезболяване; повръщане; кашлица; следоперативен паралитичен илеус; ранева инфекция.

Оплакванията от хернията зависят от локализацията, размера на херниалния сак, както и от наличието на усложнения. Обикновено при наличие на развила се следоперативна херния първите признаци се проявяват още в болничното заведение в периода на възстановяване на пациента или скоро след неговото изписване. Тъй като болката и наличните прояви са локализирани предимно в областта на оперативната рана, то пациентите своевременно се свързват с лекуващия лекар и съответно необходимите мерки се предприемат рано, което значително намалява рисковете от възникване на сериозни и тежки усложнения. Голяма част от следоперативните хернии са без последствия, като някои от тях изискват своевременна ревизия на оперативната рана, докато други преминават без допълнителна хирургична намеса.

–      Какви са опасностите и усложненията при налична херния?

–      Наличието на херния, независимо от нейния вид, особености и локализация, при липса на своевременна консултация и при необходимост провеждане на адекватно лечение крие риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, някои от които може да доведат до последици с дългосрочен негативен характер. Сред най-честите усложнения н се включват заклещване на херниалното съдържимо, застой на фекални маси, възпаление на херниалното съдържимо, които от своя страна излагат пациентите на риск от други, допълнителни усложнения.

–      А как да се предпазим от появата на херния?

–      Човек невинаги може да предотврати мускулната слабост, която обуславя развитието на херния. Много от факторите, водещи до появата на херния, не могат да бъдат контролирани, но могат да се вземат мерки за намаляване въздействието на редица други рискови фактори, както и целенасочени мерки за подсилване на мускулатурата в съответната област. Промени в начина на живот, които намаляват прекомерното абдоминално налягане, могат да помогнат за предпазване от появата на херния, като при наличие на предразположеност спазването на тези мерки следва да започне възможно най-рано. Редовната физическа активност, здравословното телесно тегло, добрият мускулен тонус, приема на фибри, редовната микция и дефекация, внимание при вдигане на тежести са само част от нещата, които могат да намалят риска от развитие на коремна херния или да забавят нейното разрастване.

Тъй като херниите на коремната стена представляват дефекти единственото лечение е хирургическата корекция с или без поставяне на платно (меш) за подсигуряване здравината на коремната стена. Избора на оперативна техника трябва да бъде направен съобразно всеки пациент. Отлагането на операцията може да доведе до редица усложнения и удължаване на възстановителния период за пациента. Нашия съвет е при появата на болка, дискомфорт, усещане за опъване, които се усещат при физическо натоварване или кашлица, да направите консултация с хирург.

Доктор Антони Михайлов завършва медицина през 2010 г. в Медицински университет – Плевен. В продължение на две години работи в Отделението по детска хирургия на МБАЛ „Хр. Ботев“ – Враца. От 2012 г. специализира „Обща хирургия“ в УМБАЛ „Лозенец“, а през 2017 г. придобива специалност по обща хирургия. Член е на Българското хирургично дружество и на Европейското дружество на ендоскопските хирурзи. Има специализация за приложението на ICG в лапароскопската хирургия, изкарал е курсове по органна трансплантация в Полша, Турция и Румъния. Завършил е и курс по панкреасна хирургия в Бохум, Германия.