Д-р Антони Михайлов, УМБАЛ „Лозенец“: Пъпната херния при деца е сред най-честите заболявания

– Доктор Михайлов, какво представлява хернията?

– Хернията представлява пролабиране или излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект в мускулна или съединителнотъканна обвивка. Най-често хернии се образуват на коремната стена, като се делят на две основни групи: външни и вътрешни. Външните представляват вродена или придобита слабост на коремната стена, като в нея се появява отвор, през който мастна тъкан, част от коремен орган или цял орган, покрит от перитонеум, излизат навън. При вътрешните част от органите в коремната кухина навлизат в нормално съществуващи или придобити отвори в коремната кухина.

Вродените хернии се появяват по време на вътреутробното развитие и се изявяват след раждане. Най-честите вродени хернии при кърмачета са индиректната ингвинална херния и пъпната херния. Придобитите хернии възникват през различни периоди от живота под въздействието на различни рискови фактори, като повишено вътре коремно налягане, хронична кашлица, наддаване на телесно тегло, преразтягане на коремната стена по време на кърмене, физическо натоварване. Херниите показват тенденция към относително постоянна честота, като превалирането на мъжкия или женския пол обикновено се отнася до някои от видовете хернии. Така например херниите на предната коремна стена, ингвиналните и епигастралните хернии са по-чести при мъжете, а пъпните и феморалните хернии се описват по-често при жените.

– Кои са основните елементи, от които се състои хернията?

– Те са три. Херниален отвор (херниален пръстен или херниална врата): представлява вродена или придобита цепка на коремната стена. Херниите обикновено се локализират на по-слаби анатомични области на коремната стена, като ингвиналната линия, пъпа, бялата линия и други. Хернията носи името на анатомичното място, където е разположен херниалният отвор.

Вторият елемент е херниалният сак (херниална торбичка): образува се от преминаването на перитонеума през херниалния отвор. Сакът е тънка, прозрачна, почти безсъдова ципа, която с течение на времето загрубява и задебелява. Може да има различна форма, например крушовидна, конусовидна, бутилковидна, кълбовидна, а големината му варира от лешник до размерите на човешка глава.

Третият елемент е херниално съдържимо: това е съдържимото в херниалния сак. В сака могат да бъдат намерени всички органи на коремната кухина, но най-често се срещат тънкото черво, голямото було и пикочен мехур.

– А какви са симптомите, които се проявяват?

– Симптомите обикновено включват болка, подутина, дискомфорт, като най-често се проявяват при физическо натоварване и в повечето случай отшумяват при покой. При засягане на съответните органи са налице и прояви от храносмилателната система, нарушения в уринирането и други. Сред най-честите усложнения при всички видове херния е заклещване на херниалното съдържимо. Диагнозата обикновено се поставя въз основа на характерните клинични белези, а лечението се определя индивидуално и може да бъде консервативно или оперативно. Най-често срещаните хернии на предна коремна стена са ингвиналните хернии при мъжете, умбиликалните или пъпните хернии при жените и следоперативните хернии.

–  Интересно е да обясните особеностите на ингвиналната херния?

–  Ингвиналната, позната още като слабинна херния, представлява пролабиране (излизане) на коремни органи или части от тях през ингвиналния канал и е най-разпространената херния. Тя се среща в над две трети от всички хернии, най-често във възрастта между 20 и 40 години, при мъжете многократно по-често, отколкото при жените. С възрастта рискът за развитие на ингвинална херния нараства значително. Честотата на заболяването се обуславя от анатомичната особеност на ингвиналната област, през която преминава семенната връв при мъжа и кръглата маточна връзка при жената. При мъжете ингвиналната херния следва пътя, по който тестисите от коремната кухина слизат в скротума през периода на ембрионално развитие на пикочо-половата система при мъжа. Ингвиналният канал при мъжа е по-широк и по-къс, а при жената по-тесен и по-дълъг, което е основната причина силният пол да бъде с 25 пъти по-висок риск от развитие на слабинна херния в сравнение с жената.

–  А какво представлява пъпната херния?

–  Пролабиране (излизане) на коремни органи през пъпния пръстен. Среща се при малките деца (вродена пъпна херния) и при възрастните (придобита). Този вид хернии съставляват приблизително 10% от всички коремни хернии, като типична за тях е първоначалната поява на малка мековата подутина, която постепенно нараства и може да достигне огромни размери.

Пъпната херния при малките деца е едно от най-честите детски заболявания. Представлява истинска херния с перитонеален сак, покрита с кожа. Затварянето на пъпния пръстен започва от края на третия месец от бременността. Затворените пъпни съдове заемат пространството на пъпния пръстен и подпомагат затварянето на отвора. След отпадане на пъпната връв пъпният пръстен нормално се затваря в първите 15 до 30 дни след раждането. При изоставане на зарастването на пъпния пръстен пъпът остава слабо анатомично място. Приема се, че едно от всеки шест деца е с такава херния, като се среща по-често при недоносените новородени, особено от женски пол. При децата, които страдат от колики, плачат много, имат запек, пъпният пръстен постепенно се разширява и се оформя като херниален отвор.

Симптомите са: хернията се вижда като малка кръгла подутина, която лесно се прибира в коремната кухина в легнало положение. Сакът е малък, обикновено до големина на череша. Пъпната херния в детска възраст протича почти без оплаквания, но понякога може да причини коликообразна болка. Има склонност за спонтанно закриване на дефекта. Повечето пъпни хернии оздравяват в интервала от три до пет годишна възраст. Ако дефектът е по-голям от сантиметър и половина, шансовете за спонтанно затваряне намаляват. Лечението е предимно неоперативно. Тези хернии оздравяват лесно чрез поставяне на картонено кръгче, монета или специални превръзки в областта на хернията. Тези превръзки се държат от две до четири седмици, като през този период трябва да се лекуват всички заболявания, водещи до повишено вътрекоремно налягане (запек, колики и други). Изисква се търпение от страна на лекаря и родителите, защото лечението може да продължи до две годишна възраст. При неуспех от това лечение се пристъпва към оперативна намеса.

Доктор Антони Михайлов завършва медицина през 2010 г. в Медицински университет – Плевен. В продължение на две години работи в Отделението по детска хирургия на МБАЛ „Хр. Ботев“-Враца. От 2012 г. специализира „Обща хирургия“ в УМБАЛ „Лозенец“, а през 2017 г. придобива специалност по обща хирургия. Член е на Българското хирургично дружество и на Европейското дружество на ендоскопските хирурзи.  Изкарал е курсове по органна трансплантация в Полша, Турция и Румъния, както и курс по лапароскопска хирургия във Верона, Италия. Д-р Михайлов е завършил и курс по панкреасна хирургия в Бохум, Германия.

Очаквайте продължение на интервюто с д-р Михайлов следващата седмица.