Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Всеки 9-и българин страда от тревожни разстройства

На 10 октомври се отбелязва Световният ден за психичното здраве. Тази дата е повод да се обърне внимание на изключителната ценност, която представлява то, и за начините, по които можем да се грижим за него.

През 2023 година Световният ден за психичното здраве минава под мотото „Психичното здраве е универсално право“. Световната здравна организация (СЗО) акцентира, че абсолютно всеки има право на възможно най-висок стандарт на психично здраве, достъп до приемлива и качествена грижа, както и право на свобода, независимост и включеност в общността. Това право, за съжаление, не е достъпно за всеки както в световен план, така и в България, където Здравната каса все още не покрива специализираната психологична помощ и психотерапията за нуждаещите се, а стигмата спрямо страдащите от психични заболявания е широко разпространена.

В същото време според данни на СЗО всеки 8-и човек по света страда от психично разстройство. Почти всеки 9-и човек в България страда от тревожни разстройства, всеки 16-и от разстройства на настроението, а всеки 30-и злоупотребява с наркотични вещества. Жените, по-често от мъжете, споделят и се обръщат към професионална помощ, а хората между 20 и 34 години са най-застрашени от тежка депресия (https://www.mh.government.bg/bg/).

Психичните разстройства, като група от състояния на дистрес, изразяващи се с тревожност, депресивни и понякога необясними соматични и други симптоми, са причина да се търси специализирана психологична или спешна медицинска помощ. Тук е моментът да се уточни, че ако възрастният сам може да потърси подкрепа, то децата често не споделят за своето страдание. В повечето случаи те отправят зов за помощ през различни поведенчески сигнали или телесни симптоми. Затова е нужно да отбележим необходимостта от специално внимание за благополучието на нашите деца и необходимостта като възрастни да бъдем сензитивни към ранните предупредителни сигнали, които те ни отправят.

Централното значение на психичното здраве е признато от СЗО още от 1948 г., когато в основополагащия документ е записано, че „Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост“. Напредъкът в научните изследвания и постоянно развиващите се модели в медицината правят това становище по-актуално от всякога.

Неврологичните механизми, които се активират при дистрес и интензивни или хронични емоционални състояния, оказват пряко влияние върху хормоналния баланс и работата на централната нервна система. Така поддържането на психичното здраве е фундаментален елемент от превенцията и лечението на редица физически заболявания. Установено е, че състоянието на психиката може директно да влияе върху функционирането на имунната и сърдечно-съдовата система. Хроничните нива на стрес допринасят за възпалителни процеси в тялото и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. От друга страна, физическата активност повлиява благоприятно стреса, подобрява настроението и намалява риска от депресия.Chronic stress can cause heart trouble | American Heart Association

Начинът на живот – храненето, сънят и ежедневните дейности, играят важна роля в този комплексен процес на взаимодействие. Храненето влияе не само върху тялото, но и върху психиката. Добрата диета може да подпомогне когнитивните функции и да намали риска от депресия. Сънят също има ключова роля. Недостатъчно количество сън може да влоши емоционалното благополучие, да увеличи нивата на стрес и да доведе до по-ниска устойчивост на инфекции.

Разбирането, че нашите емоции, психично състояние, физическа активност и хранене са взаимно свързани, може да ни насочи към по-цялостни решения в полза на здравето и удовлетвореността от живота.

За да помогнем на себе си, е важно да осъзнаваме своите емоции, какво ги провокира, какви са очакванията, спрямо които интерпретираме случващото се и какво правим, за да се справим с тях. Тези аспекти в тяхната история и цялост от взаимовръзки са нещо, за което често не си даваме сметка. Това е съвсем естествено, особено когато сме обзети от силна емоция. Тогава сме склонни да действаме почти автоматично и невинаги продуктивно. Възможно е да попаднем в затворен кръг, който да пречи на нашето разбиране за емоционалното ни състояние и да хронифицира процеса. Често затрудненията ни се явяват не само във връзка с осъзнаването и отреагирането на противоречиви емоции в нас самите, но и при взаимодействието с другите. И в двата случая търсенето на помощта на специалист е добър начин да си помогнем.

За тези, които търсят помощ, извън индивидуалните усилия, е важно да знаят, че съществува значителен ресурс от професионална подкрепа. Психотерапевти, психиатри, други специалисти, както и различни подкрепящи инициативи осигуряват различни форми на помощ и лечение. Образователни ресурси и организации предоставят достъпна информация и насоки за поддържане на хармонията и баланса между психичното и телесното.

Грижата за здравето е цялостен процес, който включва не само лечение на съществуващи проблеми, но и предотвратяване на тяхното възникване. Съчетанието между осъзнаване, активни стъпки за поддържане на физическо и психическо здраве и използване на наличните общностни и професионални ресурси, представлява ключ към постигането на по-балансиран и пълноценен начин на живот.

Автор

Звено за психологична и психотерапевтична помощ към болница „Лозенец“