Доц. д-р Олег Чолаков: Хирургът влюбен в планината

Разговор на Мария Мира Христова, БНР с Доц. д-р Олег Чолаков

Спасяването на човешки живот е най-трудното, но лекарите го правят всеки ден без да говорят за това. Правят го просто така, защото това е работата им, все едно не е нищо особено, въпреки че даряват най-ценното.

В ролята на Главен герой в “Нашият ден“ влиза доц. д-р Олег Чолаков, един от тези вълшебници, които даряват живот.

Той е доказан авторитет в областта  на хирургията на панкреаса, планински спасител, един от основателите и понастоящем президент на Българското дружество по планинска медицина и организационен секретар на Българското дружество по спешна медицина. От април е началник на Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия в университетска болница “Лозенец“. 

Лекарят в България и Европа

Ето какво коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Олег Чолаков:

"Има много разлики, но и много прилики. Разликите се определят не само от различната медицина, но се определят от националните манталитети, националните особености, отношенията между лекар и пациент имат значение.

В западния свят пациентът трябва да знае всичко за своето състояние, в частност при онкологични заболявания, и  активно участват в процеса на лечение. Доближаваме се до западната медицина, ние я следваме. Достигаме  и техни постижения, макар и по-късно.“

И допълва  "най-трудно е когато говориш с близките и ги информираш за някакво неблагополучие, за някакъв проблем или не добра перспектива. Много е трудно при ситуации, в които не можеш да направиш нищо“. 

Въздушните линейки и хеликоптерите 

Една от каузите на хирурга, влюбен в планината, е страната ни да има въздушна медицинска помощ, въздушни линейки.

Съгласно европейските стандарти са необходими 5 минути за излитане и до 20 минути за достигане на мястото на инцидента. При въздушните линейки важи правилото колкото по-бързо се стигне до пострадалия, толкова по-голям е шансът да  му се помогне адекватно. Системата на здравеопазване в България повече пречи, отколкото помага, твърди още доц. д-р Чолаков.

"Не се закачай с панкреаса“ 

Научните интереси на доц. д-р Чолаков го отвеждат в един от големите центрове за панкреатична хирургия в Берн, а  по-късно и в Хайделберг. В момента се обучава във втория по големина център в Германия, този в Бохум.

Панкреатологията е най-късно развилата се част от гастроентерологията. Това има своите логически обяснения, като се върнем назад в историята на медицината. Панкреасът е доста деликатен орган, но развитието на съвременната медицина, и в частност на хирургията, ни позволи да го опознаем и да престане да ни е страх от него“, посочва доц. д-р Чолаков. 

В момента МБАЛ "Лозенец" предлага доста добри възможности за пациенти със специфични заболявания на панкреаса. В близките месеци се очаква създаването на специализиран център по панкреатична хирургия.

"В западния свят е строго регламентирано, кой може да върши нещо определено, а в България всеки си позволява всичко. Това ще стане възможно, когато в медицината бъдат създадени критерии за качество, когато е ясно, кой какво работи и какви резултати има", казва хирургът.

Детството

Една  детска снимка случайно  е предопределила професията, която ще избере бъдещият виртуозен хирург. Някак необяснимо е, че и двете деца, запечатани на лента преди много години, избират медицината. Нашият герой става хирург, а малкото момиченце от снимката избира акушерството.

"Ако мога да се върна към онова време, бих казал на тогавашния Олег да продължава по същия начин",  твърди д-р Чолаков.

Пълният разговор с доц. д-р Олег Чолаков можете да чуете в звуковия файл.