При 75-90% от пациентите с хроничен панкреатит причината е алкохолът

• Д-р Димова, какво е хроничен панкреатит? До какви последствия води, ако не се лекува правилно?

– Хроничният панкреатит е хронично възпалително заболяване на задстомашната жлеза (панкреаса), при което структурата на жлезата се замества с фиброзна тъкан, нарушава се както храносмилателната функция, така и ендокринната функция на жлезата. Могат да се образуват псевдокисти, настъпват изменения в каналчестата система на жлезата и в голям процент от случаите се образуват калцификати.

Панкреасът е жлеза с двойна функция. От една страна, произвежда и отделя храносмилателни сокове, богати на ензими, необходими за усвояването на белтъчините, въглехидратите и мазнините от храната. От друга страна, жлезата произвежда хормони, основен от които е инсулинът, необходими за поддържането на нивата на кръвната захар. При хроничния панкреатит се уврежда в различна степен както екзокринната (храносмилателната), така и ендокринната (инсулин, глюкагон) функция на жлезата, което в крайна сметка води до развитието на малнутриция и/или захарен диабет.

• Кои са причините за развитие на хроничен панкреатит и кои хора са в риск?

– Абревиатурата TIGAR-O (Toxic-metabolic, Idiopathic, Genetic, Autoimmune, Recurrent and severe acute pancreatitis and Obstructive) се използва като съкращение за факторите, отговорни за развитието на хроничен панкреатит.

Причините за развитие на хроничния панкреатит са много и разнообразни. Основната тежест обаче се пада на хроничната консумация на алкохол. При 75-90% от пациентите с хроничен панкреатит основната етиологична причина е алкохолът. Останалите 10-25% се падат на генетични фактори, автоимунни причини, повтарящи се тежки остри панкреатити, обструктивни причини, както и не малка група от идиопатични (неизвестни) причини.

• Кои симптоми издават, че човек има проблем с панкреаса?

– Когато говорим за хроничен панкреатит, за жалост, няма ранни симптоми, които да насочват към проблеми с панкреаса. Обикновено признаците се появяват при засягане на над 75% от панкреаса. Симптоматиката е резултат на морфологичните промени, отлагането на калцификати, образуването на псевдокисти, нарушаване на оттичането на храносмилателните сокове и в крайна сметка – до нарушено храносмилане.

Три са основните групи симптоми, които се наблюдават при пациентите с хроничен панкреатит са:

Болка – обикновено е в горната част на корема, с опасващ характер, постоянна или пристъпна, мъчителна, разпространяваща се към гърба. При първите болкови епизоди е трудно да се отграничи от болката при остър панкреатит. Първоначално пристъпите са сравнително редки, един два пъти годишно. Със задълбочаване на промените, болковите пристъпи стават по чести, като могат да достигнат до 1-2 на седмица.

Екзокринна панкреасна недостатъчност – резултат от затрудненото отделяне на храносмилателни ензими и нарушеното храносмилане, основно на мазнините. Симптомите са отделянето на кашави, шуплести, мазни изпражнения, които „плуват“ в тоалетната чиния. В крайната си фаза екзокринната панкреасна недостатъчност води до тежка малнутриция на пациента със силно отслабване на тегло, нарушено усвояване на мастно разтворимите витамини и свързаните с това усложнения от множество органи и системи.

Захарен диабет – третият основен симптом при хроничния панкреатит е развитието на захарен диабет. Наблюдава се при тежките форми като късно усложнение на ендокринна недостатъчност на жлезата.

• До какви последствия води, ако не се лекува правилно?

– Усложненията, които могат да се наблюдават при прогресирането на хроничния панкреатит, са развитието на псевдокисти на панкреаса, тромбоза на порталната или лиеналната вена, обструкция на панкреатичния канал, малигнизиране и развитие на рак на панкреаса и др. Псевдокистите могат да доведат до компресия (притискане) на съседни структури и органи, като жлъчни пътища – с развитие на жълтеница или на дванадесетопръстника – с невъзможност за прием на храна и пристъпно повръщане. Псевдокистите могат и да руптурират (спукване) с развитие на перитонит или кървене. Друго усложнение е развитието на тромбоза на порталната вена или на съдовете на слезката с развитие на портална хипертензия. По-редки усложнения са кървене от псевдоаневризми, както и стеноза на определени сегменти на дебелото черво, които са в близост на панкреаса. Хроничният панкреатит, особено свързан с генетични фактори и дълготрайна анамнеза, може да бъде една от причините за развитие на карцином на панкреаса.

• Какво е лечението на хроничния панкреатит?

– Лечението е насочено към овладяване на трите основни групи симптоми, към предотвратяване или лечение на усложненията.

Като първо и основно правило е да се открие и елиминира причината за развитието на хроничния панкреатит. Тъй като в близо 75-90% се касае за хронична употреба на алкохол, то спирането на алкохолната консумация е от основно значение в последващото лечение на пациентите.

Консервативното лечение включва: лечение на болката – системно по определени схеми в зависимост от тежестта на заболяването; лечение на панкреасната екзокринна недостатъчност – чрез режим на хранене и приложение на ензимни препарати по време на хранене в дозировка, необходима за осигуряване на нормално храносмилане; лечение на ендокринната панкреасна недостатъчност (захарен диабет) чрез диетолечение и приложение на инсулинови препарати при необходимост; намаляване на оксидативния стрес на панкреаса с приложение на антиоксиданти и витамини.

Лечението на усложненията е основно с хирургични методи. Видовете хирургични интервенции са в зависимост от вида на усложнението, степента на засягане на жлезата, както и риска за развитие на карцином. Групите оперативни интервенции са основно две – резекционни методи, при които се отстранява част от панкреасната жлеза, и дренажни методи, при които се цели подобряване дренажа на жлезата при формирани големи псевдокисти.

• Каква е подходящата диета за хората с хроничен панкреатит? Какво е забранено?

– Хранителният режим е от основно значение за поддържане на добър хранителен статус на пациентите, за намаляване честотата на болковите кризи и за предпазване от настъпването на усложнения, особено при пациентите с настъпил вече захарен диабет.

Хранителният режим представлява всъщност здравословно и балансирано хранене, включващо трите основни групи хранителни вещества – въглехидрати, белтъчини и мазнини. От основно значение е ензимната субституция (прием на таблетки по време на хранене), която зависи основно от приема, количеството и вида на приетите мазнини. Мазнините са жизненоважни хранителни вещества, като тяхното пълно изключване води до тежки нарушения. От мазнини е изградена клетъчната мембрана на всяка клетка, обвивките на нервните окончания, а усвояването на т.нар. мастно разтворими витамини става единствено и само чрез приема на мазнини. Разбира се, при хора с хроничен панкреатит, особено при такива с тежка екзокринна недостатъчност и стеаторея, е необходимо приемът на мазнини да бъде ограничен до 60 г/дневно, разпределени в малки хранения, и да е съпроводен с необходимия прием на екзогенни ензими (под формата на капсули) с всяко хранене. Мазнините трябва да бъдат от групата на т.нар. незаменими, а именно средноверижни ненаситени мастни киселини. Богати на такива се растителните мазнини, както и млечните мазнини. Необходимо е ограничение на приема на наситени мазнини от животински произход, които се съдържат основно в тлъстите меса. Трябва да се избягва приемът на свинско.

Приемът на въглехидрати зависи до голяма степен от това дали пациентът има развит захарен диабет или не. При настъпил диабет диетата съответно е диабетична. Приемът на антидиабетни лекарства е от основно значение, като оралните препарати могат да имат само временен ефект, след което влиза в съображение инсулинолечението. Целта е достигане и поддържане на нива на кръвната захар около 6,7-10 mmol/l. Необходима е консултация и проследяване от ендокринолог, както и стриктно наблюдение за настъпването на усложнения от страна на таргетни органи за диабета – ССС (сърдечно-съдова система), очи, бъбреци, полиневропатия и т.н.

За намаляване на оксидативния стрес върху панкреаса е необходим приемът на витамини и антиоксиданти от групите А, D, Е, К, а при пациенти с хроничен етилизъм от групата В, микроелементи като Se, Zn. Изключително важно за намаляването на оксидативния стрес и нивата на свободните радикали е спирането на тютюнопушенето

Абсолютно забранен е приемът на алкохол под каквато и да е форма!!!