ФЕВРУАРИ - МЕСЕЦЪТ НА ИНФОРМИРАНОСТТА ЗА ВЪЗРАСТОВО ОБУСЛОВЕНАТА МАКУЛНА ДЕГЕНЕРАЦИЯ (МДСВ)

Макулната дегенерация е прогресиращо дегенеративно заболяване, което засяга макулата - частта от ретината, отговорна за централното зрение.

 

Макулната дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ), заема водещо място сред причините за влошено зрение в развитите държави във възрастта над 65 години.

По данни на СЗО около 200 милиона души по света живеят с МДСВ, като се очаква до 2040 г. броят им да достигне 288 милиона.

Нелекувана, макулната дегенерация, причинява тежа и необратима централна слепота.

 

Възрастта е водещ рисков фактор за това заболяване. Рискът от появата му се увеличава от 2 % за хората на възраст 50-59 години до 30 % за хората над 75 годишна възраст.

 

Други установени рискови фактори са: бяла раса, светла кожа, по-светъл ирис, женски пол, тютюнопушене, нелекувана хипертония, затлъстяване и метаболитен синдром, високо серумно ниво на холестерол, продължително и пряко излагане на слънчева светлина, висока степен на късогледство (миопия), диета с ниско съдържание на антиоксиданти, наследственост.

 

Има две форми на макулна дегенерация – суха и влажна.

 

Най-честа е т.нар. „суха форма“ (80-90% от случаите). За нея е характерно натрупването на малки, богати на холестерол отложения между пигментния епител на ретината и подлежащия слой от кръвоносни съдове. Така образувалите се „друзи“ възпрепятстват както освобождаването на ретината от отпадните ѝ продуктир така и набавянето на хранителни вещества от подлежащите кръвоносни съдове. С времето фоторецепторните клетки атрофират и загиват. Тези процеси водят до бавна (с течение на години) загуба на ясно централно зрение.

Съществува рискът, пациентите изобщо да не забележат наличието на заболяване докато то не достигне напреднал стадий.

Понастоящем няма лечение за крайния стадий на сухата форма на МДСВ наречен географска атрофия. Ето защо е необходима системна профилактика, която да диагностира заболяванто в по-ранен стадий. Тогава може да се приложи лечение, което съществено да  забави загубата на зрение.  Направените проучвания (AREDS) доказват ефективността от прилагането на комбинация от витамини и антиоксиданти при средно-тежката форма на МДСВ.

При влажната форма на МДСВ, наречена още неоваскуларна или ексудативна, е налице абнормно разрастване на кръвоносни съдове от съдовете на хориоидеята. В зависимост от локализацията на абнормните съдове различаваме два подтипа на заболяването: тип 1– неосъдовете са под ретинения пигментен епител, тип 2 – неосъдовете са под ретината. Така новообразуваните съдове са „незрели“ и това води до кръвоизливи и ексудация на протеини в областта на макулата. Отокът и кървенето са причина за  рязко намаляване на  централното зрение. Един от основните установени причинители за появата на тази форма е съдовият растежен фактор (vascular endothelial growth factor – VEGF). За забавяне на прогресията на влажната форма на МДСВ най-често се прилага вътреочно инжектиране на анти-ангиогенни медикаменти (Anti-VEGF препарати).

Оставена нелекувана, тази форма МДСВ води до необратимо увреждане на зрението и трайна практическа слепота.

 

Само ранното диагностициране и определяне на вида макулна дегенерация, свързана с възрастта, може да помогне за запазване на зрението.

 

Съветваме нашите пациенти да провеждат редовно своите профилактични очни прегледи, при които в рамките на рутинен очен преглед да изследваме зрителната острота и ретината.

 

В очното отделение на УМБАЛ „Лозенец“

разполагаме с най-съвременна апаратура за изследване на ретината.

 

При наличие на специфични за макулната дегенерация белези , провеждаме следните изследвания:

-          скенер на ретината (оптична кохерентна томография – ОСТ ) Това е неинвазивен метод за визуализиране на ретината и анализ на отделните ѝ слоеве;  

-          цветна снимка  (флуоресцеинова ангиография - ФА)  Това е контрастно изследване на съдовата мрежа на ретината, което диагностицира наличието и локализацията на съдово увреждане;

-          периметрия за установяването на скотоми (островни отпадания на зрителното поле) във връзка с промени  в ретинената светлочувствителност.

 

Симптоми, показващи евентуалното наличие на МДСВ

 

-          Намалено централно зрение (затруднено разпознаване на лица);

-          Случайно констатиране, че има съществена разлика в образите на двете очи;

-          Замъглено зрение;

-          Изкривяване на правите линии в зрителното поле, които изглеждат вълнообразни или криви (фугите на плочките, касите на вратите и др.) ;

-          Познати обекти изглеждат по-малки от нормалното;

-          Нарушено цветно зрение (цветовете изглеждат по-бледи);

-          Отслабена контрастна чувствителност (трудно адаптиране при по-слаба осветеност);

-          Наличие на тъмно/сляпо петно в центъра на зрителното поле.