Синдромът на раздразненото черво може да се контролира с диета

Синдромът на раздразнените черва (Irritable Bowel Syndrome – IBS) е често срещано стомашно-чревно разстройство, което засяга милиони хора по света. Характеризира се със симптоми като коремна болка, подуване на корема, газове и промени в навиците на червата, които могат значително да повлияят на качеството на живот на човека, както и с променена предимно моторна функция при липса на структурни промени на лигавицата на червото. Приблизително 10 до 15% от възрастните и юношите имат симптоми, съответстващи на IBS. Заболяването засяга два пъти по-често женския пол.

За синдрома на раздразненото черво е характерна повишена активност на мускулите на дебелото черво, които се обуславят от промени в тонуса на автономната нервна система. В резултат на това възникват спазми на гладката мускулатура на червото, съпроводени с болкова симптоматика. Причината е нарушена регулация на оста мозък-черво. Механизмите за развитие на заболяването не са напълно изяснени. Познати са три водещи фактори: нарушена чревна перисталтика, повишена чувствителност на червата към външни стимули и психологически фактори като тревожност и депресия.

Въпреки че не съществува точно определен медикамент, има начини за справяне със симптомите и един от най-ефективните подходи е чрез промяна на диетата.

Синдромът на раздразнените черва е сложно състояние, което се характеризира с различни патогенетични механизми, включително определени храни, стрес, хормонални промени и дисбаланс в чревните бактерии. Някои видове въглехидрати, известни като FODMAP (ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли), са особено проблематични за някои хора с този синдром. Тези въглехидрати могат да ферментират в червата, което води до газове, подуване на корема и други симптоми.

Диета с ниско съдържание на FODMAP

Един ефективен диетичен подход за справяне със симптомите на синдрома на раздразнените черва, е диетата с ниско съдържание на FODMAP. Тази диета включва ограничаване на храни с високо съдържание на ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли и постепенното им повторно въвеждане, за да се определи кои от тях предизвикват симптоми. Храните с високо съдържание на FODMAP включват някои плодове (ябълки, череши и диня), зеленчуци (лук, чесън и карфиол), млечни продукти, продукти на основата на пшеница и подсладители като мед и някои изкуствени подсладители.

Диетата с ниско съдържание на FODMAP не е универсално решение и е важно да се консултирате със здравен специалист – диетолог или гастроентеролог, за да бъде приложена правилно.

В допълнение към този хранителен режим, има и други диетични стратегии, които могат да помогнат за справяне със симптомите на синдрома на раздразненото черво:

Фибри: При някои хора увеличаването на приема на разтворими фибри може да помогне за регулиране на движенията на червата и облекчаване на запека. Добри източници на разтворими фибри са овесените ядки, псилиум хуск и някои плодове и зеленчуци.

Хидратация: Адекватната хидратация е от съществено значение за поддържане на здравословно храносмилане. Консумацията на голямо количество вода през целия ден може да помогне за предотвратяване на запека и да насърчи редовното изхождане.

Пробиотици: Пробиотиците са полезни бактерии, които могат да помогнат за възстановяване на баланса на чревния микробиом. Докато са необходими повече изследвания, някои проучвания предполагат, че някои щамове пробиотици могат да намалят симптомите на синдрома на раздразненото черво като подуване на корема и газове.

Внимателно хранене: практикуването на внимание по време на хранене може да помогне за намаляване на стреса и подобряване на храносмилането. Отделянето на време за старателно дъвчене на храната, бавното хранене и обръщането на внимание на сигналите за глад и ситост могат да допринесат за по-добро храносмилателно здраве.

Управлението на синдрома на раздразненото черво чрез диета изисква персонализиран подход, който взема предвид индивидуалните задействания и предпочитания. Докато диетата с ниско съдържание на FODMAP (ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли) може да бъде ценен инструмент за много хора, от съществено значение е да работите със здравен специалист, за да сте сигурни, че диетичните промени са безопасни и ефективни. Когато правите информиран избор и се вслушвате в тялото си, можете да поемете контрол над симптомите на синдрома на раздразненото черво и да подобрите цялостното си качество на живот.

Д-р Моника Секуловска,

гастроентеролог в УМБАЛ „Лозенец“

Д-р Моника Секуловска е лекар – специалист в Отделението по гастроентерология на УМБАЛ „Лозенец“. Завършва Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2018 г. с пълно отличие. Носител е на наградата „Златен Хермес с Кадуцей”. През 2023 г. придобива специалност по гастроентерология. От завършването си до момента работи в болница „Лозенец“. От 2021 г. е хоноруван асистент по вътрешни болести и гастроентерология към Медицинския факултет на СУ на български и английски език. Преминала е различни обучения и курсове по високоспециализирани дейности в областта на абдоминалната ехография и гастроинтестиналната ендоскопия, както в България, така и в чужбина.