Психологичната помощ има съществена роля при рака на гърдата

Ракът на гърдата е най-често срещаното онкологично заболяване сред жените, а онкологичната диагноза е мощен източник на дистрес и се възприема като съобщение за смърт. Емоционалното състояние на диагностицираните обхваща широк диапазон преживявания – от обичайните чувства на тъга и уязвимост до депресия, тревожност и социална изолация и много други, а това пречи на лечението, на справянето с физическите симптоми и с травматичните аспекти на болестта. Приемането на диагнозата е комплексен процес, който включва множество съзнавани и несъзнавани реакции. Някои от тях са форми на психическа защита, които възпрепятстват процеса не само на тъгуване, но и на осъзнаване.

Макар че дистресът се счита за разбираем, той често остава скрит и неповлиян от медицинските екипи. В голяма степен причината е свързана със строго индивидуалния начин, по който всеки показва емоциите си или самият той има достъп до тях. Множество значими изследвания през последните години потвърждават, че индивидуалните модели за справяне по време на лечението въздействат не само на качеството на живот на пациента, но и на прогнозата на заболяването.

В тази връзка психологичното консултиране е от ключово значение за рационалното и емоционално интегриране на болестта. То помага на пациентите да изразят страховете си, да тъгуват за загубата на здраве и да възстановят емоционалния си баланс. В Университетска болница „Лозенец“ над 20 години се прилага ефективен цялостен подход в лечението на пациентите, съчетаващ психологична грижа и помощ. В болницата е създадена процедура за насочване на пациентите с карцином на гърдата за консултация с психолог още при постъпването. Медицинският персонал е информиран и цени ролята и значението на психологичната помощ, наред с медикаментозното лечение.

Консултацията с клиничния психолог при животозастрашаващи операции и състояния е считана за равнопоставена част от грижата и лечението на всеки пациент в болница „Лозенец“. Клиничният психолог поема грижата за психичната подкрепа и емоционалното справяне с болестта и подсигурява защитено пространство за споделяне на трудно назовими преживявания, страхове и очаквания, които не могат да бъдат изговорени пред близките.

Обикновено болните разбират болестта, но изпитват силен страх и преживяват чувство на загуба на контрол, свързани със заплахата за живота, огромната безпомощност и липса на ясна перспектива. Ракът на гърдата и ефектите от медицинското лечение оказват травматичен ефект върху психиката като негативно въздействат върху обичайния стереотип и качеството на живот. При повечето болни оперативните интервенции провокират страхове за загубата на женствеността, нарушават се взаимодействията с партньора и сексуалните отношения. Лечението на рака въздейства върху фертилитета и е възможно да предизвика преждевременна менопауза.

Всички тези последици се възприемат двусмислено от психиката. От една страна те са съхраняващи живота интервенции, а от друга променят външния вид и повлияват на представите за себе си. Пациентките започват да изпитват понижена самооценка, усещане за инвалидизиране и невъзможност да се завърнат към обичайния си живот. Появява се страх от съжаление или опасения, че няма да бъдат приети на работа. Някои споделят силно чувство на вина, че са в тежест на своите близки. Повишава се тревожността им и често развиват депресивни състояния, които се отразяват върху мотивацията за справяне и успешния изход от болестта.

Емоционалното страдание често е по-силно от физическата болка и отчасти е независимо от стадия и прогнозата на болестта. То несъзнавано се свързва с всички стари травматични преживявания, с непреодолените загуби и чувството за самота. Ролята на психолога е да спомага вентилирането, отреагирането и споделянето на актуалните тревоги и страхове, както и на всичко травматично в личната история.

При част от пациентките се наблюдава идеята, че ракът е подтикваща сила да пренаредят жизнените си приоритети по нов начин. Често се споделят обещания за значима промяна и фокусиране върху по-добрата грижа за себе си.

Клиничният опит ни показва, че болните преминават през различни фази на мотивация относно психологична консултация. Първоначално тя подпомага пациентките в преминаването през страховете и негативните емоции на гняв и отричане. Играе ролята на сигурно пространство, в което част от автоматичните психични бариери могат да отстъпят.

Някои пациентки отказват консултация поради много интензивни страхове. Други демонстрират бодрост и позитивна нагласа. Те посрещат неизвестността привидно спокойно и отричат страховете като акцентират върху контрола и стриктното следване на лекарските препоръки. Този отказ от коментиране на страховете и диагнозата е защита, която може да служи добре на пациента, ако предпазва от тревожност или депресия, без да пречи на изпълнението на лечението. При други отричането на темата за болестта е пречка за осъществяване на последващото лечение, като част от тях дори не се възприемат за болни.

При жените с метастази се забелязва стремеж да се фокусират върху различни теми. Често се впускат в изследване на периоди от живота си, за да открият причините за връщането на болестта. Забелязва се склонност към самообвинение и фиксиране в някаква конкретна причина, която е интерпретирана като основен проблем. Прекомерното психологизиране в голям брой от случаите е израз на депресивното страдание и на неприемане на редица факти от външната реалност. Ключов момент на този етап от болестта е да се следи за суициден риск при пациента.

Проследяването на афективното състояние на пациента от клиничния психолог е от изключителна важност за ефективното партниране в процеса на лечение. Интердисциплинарният подход е необходимо условие, за да се планират полезни за болните интервенции в дългосрочна перспектива. В зависимост от личностните особености, спецификите на заболяването и стадия на болестта, именно психологично-консултативната работа е съществен елемент от цялостната помощ към болните. Работата с психолог подпомага и дава възможност за интегрираното приемане на диагнозата и терапията, назоваването на най-болезнените аспекти, свързани с рака, преработването на травматичните съдържания и изграждането на балансирани очаквания и планове за бъдещето.

Автор

Д-р Виолета АЗИС

Ръководител на Центъра за психологична помощ в УМБАЛ „Лозенец“