Остри и хронични инфекции на уринарния тракт

Клиничните наблюдения показват тенденция към зачестяване на диагностицираните пациенти с остри и хронични инфекции на пикочните пътища и това ги превръща в едни от най-честите заболявания на отделителната система. Статистиката ги нарежда на второ място след инфекциите на дихателните пътища в световен мащаб. Най-често те се срещат в младежка и старческа възраст. За съжаление, особено хроничните инфекции могат дълго време да протичат безсимптомно и се диагностицират сравнително късно.

Най-често срещаните сред тях са остър цистит, остър уретрит, остър пиелонефрит, хроничен и хроничен обострен пиелонефрит. Уроинфекциите се делят още на повърхностни – цистит, уретрит; дълбоки – бъбречен паренхим и простатна жлеза; неусложнени и усложенени – развиващи се на фона на болестно променен бъбречен паренхим или патологично променена част от уринарният тракт – полипи, папиломи, стриктури и тумори.

ОСТРИ ИНФЕКЦИИ

За младата възраст са типични остри инфекции, които са съпроводени със следните оплаквания: чести позиви за уриниране, чувство за непълноценно изхождане по малка нужда, „парене“ при уриниране, добавен неприятен мирис към урината, видимо помътняване, дори примес на кръв в нея. Често се съпровождат от тежест, болка и дискомфорт ниско в коремната област. При по-сериозна инфекция е възможно да има и общи клинични симптоми като болки в лумбална област, обща отпадналост, втрисане, температура, гадене, безапетитие, болка по стави и мускули. Често се срещат предразполагащи фактори от страна на отделителната система за развитие на чести уроинфекции. Такива биха могли да бъдат вродени и придобити аномалии на отделителната система, бъбречно-каменна болест, подагра, захарен диабет, метаболитен синдром, наднормено тегло, поликистоза на бъбреците, бременност, при имуносупресирани пациенти, по време на други инфекции, съпътстващи гинекологични заболявания при жени и проблемна простата при мъже.

ХРОНИЧНИ ИНФЕКЦИИ

Те могат да започнат като първични и за съжаление, в повечето случаи са лишени от значими оплаквания. Често се откриват случайно при изявени вече усложнения на хроничното бъбречно заболяване –артериална хипертония, вторична анемия и/или хронична бъбречна недостатъчност. Единствен симптом за активна инфекция може да бъде по-честото уриниране през деня и нощта. Уместно е в такъв случай жените да се консултират своевременно с гинеколог за изключване на причина от страна на гениталния тракт, а уролог да изключи при мъжете проблемна простата, водеща до уринна задръжка в пикочния мехур след микция.

Най-честите причинители са представителите на баналната флора – сем. Enterobacteriaceaе с основeн представител E.coli, застъпени са Klebsiella pneumoniae, Proteus mirabilis, Pseudomonas aeuroginosa. В по-малка степен за застъпени Enterococcus faecalis, Streptococcus haemolyticus и грам (+) стафилококи. При насочено търсене може да се изолират и представители на специфична бактериална флора- Ureaplasma urealyticum, Mycoplasma urealyticum , Chlamydia trachomatis, Gonorrhea, Trichomoniasis.

ДИАГНОСТИКА

Правилната диагностика се крепи на пълноценен медицински преглед, клиничните оплаквания на пациента, своевременните изследвания на урина и кръвни показатели за наличие на остър или хроничен обострен възпалителен процес, кръвни показатели за състоянието на бъбречната функция, oбразната диагностика – ултразвукова диагностика, компютърна томография с/без контраст, гама камерни изследвания. Най-показателна за поставяне на диагнозата е уринната находка. Винаги се изследват успоредно две урини, за предпочитане първа сутрешна, средна порция. В случай че пациентът уринира често през нощта, показателна би била урина, която да е престояла поне 4 часа в пикочния мехур, след последната микция (уриниране). Едната се насочва за пълен химически анализ със седимент, а другата за микробиологично изследване на банална и специфична бактериална флора. При девойки и млади жени по същото време може да се проведе консултация с гинеколог и микробиологично изследване на влагалищен секрет (банална и специфична флора). За младите мъже по време на описаните по-горе оплаквания е уместно консултация с уролог-андролог за изключване възпалителен процес на простата. Добре би било да се изследва микробиологично и еякулат.

ЛЕЧЕНИЕ

При правилно и своевременно лечение прогнозата е благоприятна. Самолечението винаги е вредно, особено когато не е на базата на актуални уринни и кръвни изследвания. Задължително, когато се прави микробиологично изследване на урина, обикновено се верифицира конкретният причинител на уроинфекцията, както и неговото микробно число. Успеваемостта на лечението зависи изключително много от съпътстващата микробиологичното изследване антибиограма.

В амбулаторни условия се лекуват пациенти с неусложнени и повърхностни инфекции на горни и долни пикочни пътища, оценени като такива от специалист нефролог. Продължителността на лечението обичайно е между 5 и 10 дни, през устата съгласно чувствителността на бактерията към тестуваните уроантисептици от антибиограмата. Задължително към терапията се добавят пробиотик и антимикотик. Всички усложнени уроинкфеции, включително и такива при бременни, които имат или нямат оплаквания, задължително се лекуват в болнични условия. В първите дни от болничния престой обичайно лечението е интравенозно в съобразена с бъбречната функция доза и по показания от антибиограмата. След изписването лечението обикновено продължава с подходящ уроантисептик през устата.

При чести рецидиви на уроинфекции, неправилно лекувани, запуснати случаи бъбречните увреди прогресират и клинично и лабораторно се изявяват усложненията на хроничното бъбречно заболяване. Те от своя страна налагат сериозни диетични ограничения, сложни терапевтични програми, възникват нужди от включване на хемодиализа по спешност или като хронично лечение и трансплантация на бъбрек от жив или трупен донор.

Основното лечение на острите и хронични инфекции на пикочните пътища е природосъобразният начин на живот и своевременната профилактика на всички предразполагащи фактори – оптимална диета, адекватен прием на течности, саниране на фокални инфекции по органи и системи, включително и на тези от зъбен произход.

Всички пациенти, преживели поне един епизод с т.нар. „циститни“ оплаквания, подлежат на динамичен контрол. Уместно е при добро здраве на всеки 5–6 месеца да следят уринните находки и кръвните показатели за бъбречна функция, стойностите на артериалното кръвно налягане. Особено важни са ежегодните профилактични прегледи с насоченост прецизиране състоянието на отделителната система.