Магнитният резонанс е все по-важен при репродуктивни проблеми

Д-р Даяна Янкова-Пушкарова завършва медицина с отличие в Софийския университет през 2016 г. От 2017 г. до началото на 2023 г. специализира Образна диагностика в УМБАЛ „Лозенец“. Участвала е в профилирани мамографски курсове в страната. Има натрупан опит в ултразвуковата диагностика на млечни жлези. Член е на Българската асоциация по радиология, Европейското дружество по рентгенология, Европейското дружество по урогенитална рентгенология, както и на Българското дружество по образна диагностика на гърда. Д-р Янкова развива преподавателска и научна дейност в cферата на Oбразната диагностика. През 2018 г. става хоноруван асистент, а през 2022 г. печели конкурс за щатен асистент по Образна диагностика към Медицинския факултет на СУ. Редовно участва в научни конференции, симпозиуми и конгреси в България и чужбина. Тя е съавтор на над 10 научни публикации в областта на рентгенологията в български и международни издания. Научните й интереси са в сферата на женското здраве и по-специално магнитнорезонансна диагностика на женски малък таз с акцент върху репродуктивните нарушения.

Разговаряме с нея за участието й в тазгодишния Европейски конгрес по урогенитална рентгенология и по-специално акцентите му, свързани с научните й интереси в сферата на магнитнорезонансна образна диагностика на фертилитетните нарушения при жени.

Д-р Янкова-Пушкарова, каква е основната тематика на този високопрофилиран конгрес, който посетихте в Рим?

Тази година Европейският конгрес по урогенитална рентгенология бе основно посветен на мултидисциплинарния подход в диагностиката и терапията на заболяванията на урогениталната система. В тази връзка почти всяка научна сесия включваше поне една лекция на клиничните специалисти в съответната област на интерес с представяне на примери от практиката с постоперативна находка и краен патохистологичен резултат – изключително значима информация и важна „обратна връзка“ за качеството на работа на всеки уважаван рентгенолог. Имаше впечатляващи дискусионни панели, фокусирани върху конкретни дискутабилни клинични случаи, над които заедно да разсъждават рентгенолози, уролози, гинеколози, онколози, нуклеарни специалисти и дори представители на пациентски организации. Беше истинско удоволствие да се наблюдава отличната колаборация между най-добрите европейски специалисти от споменатите специалности и съвместната им работа „рамо до рамо“ за благото на пациентите. Все повече този комбиниран подход навлиза и в България, като смея да твърдя, че в нашата болница вече е ежедневие. Именно това е ключът към оптимизиране на индивидуалната терапевтична стратегия за всеки пациент.

В както се състои вашето участие на този конгрес?

Заедно с проф. Г. Хаджидеков представихме нашето отделение с образователен постерен доклад на тема „Магнитнорезонансна съпоставка на двете най-актуални класификации на Мюлеровите аномалии“ с изцяло наши случаи, авторски изображения и оригинални схеми.

Какъв е вашият научен принос в сферата на урогениталната рентгенология?

През 2020 г. издадохме монография на тема: „Вродени маточни аномалии – представяне на ЕSHRE/ESGE класификацията чрез магнитнорезонансни изображения“, публикувана от LAMBERT Academic Publishing на няколко езика. Освен това имаме множество статии и научни съобщения в български и чуждестранни научни форуми в сферата на женското репродуктивно здраве.

Смятате ли, че тази сфера на научен интерес намира практическо приложение в България?

В България постепенно навлиза разбирането за ролята на магнитния резонанс в диагностиката на репродуктивни нарушения при жени. Като най-млада образна техника, макар и достъпна за България в последните години, все още не е широко разпознаваемо значението на този безвреден, високоинформативен метод за изобразяване на женския малък таз. В световен мащаб е всепризната ролята на магнитнорезонансното изследване за уточняване на неясни находки от трансвагинална ехография и при ограничения в хистеросалпингографската методика. Именнно в тези случаи се оказва безценна ролята на магнитно резонансната томография (МРТ) за уточняване на една или повече причини за безплодие извън сферата на функционалните и хормонални нарушения. Магнитният резонанс на малък таз дори без задължително аплициране на контрастна материя е изключително подходяща методика за установяване както на вродени (аномалии на женския генитален тракт), така и на придобити причини за репродуктивни неблагополучия с различна генеза – ендометриоза и аденомиоза, поликистозна болест, постоперативни сраствания, миоми и полипи. Индикация за МРТ е включително и предоперативна оценка за възможността за органосъхраняващи онкологични операции при жени в репродуктивна възраст. Много от споменатите причини за репродуктивни проблеми са коригируеми хирургично, а в някои случаи и медикаментозно т.е. те може да се дефинират като субфертилитетни нарушения.

Защо ви заинтригува именно тази тематика?

Нарастващият процент на безплодие е проблем на двойките по целия свят. Кариерният тип живот в развитите страни води до отлагане на средната възраст на първо раждане до около 30-годишна възраст, което до известна степен се компенсира с бурното развитие на репродуктивната медицина, но не напълно успешно. Например в САЩ през последните години около 9% от мъжете и около 10% от жените на възраст от 15 до 44 години съобщават за проблеми с безплодието. По последни данни се очаква приблизително 15% от двойките да имат проблеми със зачеването в близко бъдеще. За България тази статистика е доста по-неясна, но предвид нивото на развитие на страната ни и здравната култура на населението не очакваме по-добри прогнози. В контекста, магнитнорезонансното доуточняване на заболяванията на женския генитален тракт се оказва доста значимо изследване в случаи на трудности при зачеване и невъзможност за износване на плода с повтарящи се аборти у млади жени.

Какви са вашите цели във връзка с този наболял проблем?

Като своеобразни пионери за България в областта на репродуктивната магнитнорезонансна образна диагностика целта ни е да популяризираме възможностите на този прецизен, високоспециализиран образен метод, с който да бъдем от полза на акушер-гинеколозите и по-специално на репродуктивните специалисти при определяне на индивидуалното терапевтично поведение при жени с обратими фертилитетни нарушения. Това е и част от идеята на предстоящите Клинични дни по Образна диагностика в УМБАЛ „Лозенец“, на които специалистите от нашето отделение ще представят на своите колеги от други специалности възможностите на образната диагностика за решаване на клинични казуси в ежедневната практика.