Костно-ставните инфекции могат да причинят инвалидизация

–      Доцент Григоров, какво представляват инфекциите на костите и ставите и колко често срещани са те?

–      Костно-ставните инфекции са много сериозни състояния, които могат да доведат до тежка инвалидизация, дори смърт и имат изключително социално значение. Успешното им лечение изисква висок професионализъм, интуитивно вживяване и колективни усилия. Честотата им рязко се увеличава във военновременна обстановка и в случаи на природни бедствия, когато изобилстват случаите на откритите костни наранявания. В последно време се наблюдава тенденция към понижаване честотата на костните инфекции в развитите страни, като значително се повишава броят им в някои райони на света като Тихоокеански острови, Микронезия, Полинезия, Централна Африка и др. При костно-ставните инфекции по-често се засяга мъжкият пол, без да са регистрирани расови предпочитания.

–      Какви усложнения могат да провокират, ако не бъдат лекувани на време?

–      Усложненията, които могат да възникнат и съпътстват една костна инфекция, са от общ и локален характер. Към първите се отнасят: септичният артрит, който представлява проникване на гной в съседна става, мекотъканният абсцес, патологичното счупване на костта, разрушаването на растежната зона на костта при деца и много други. Към вторите се отнасят сепсиса (разпространението на инфекцията в цялото тяло), амилоидозата (поява на патологичен белтък в организма, който постепенно блокира жизнените му функции), злокачествената трансформация.

–      Какви са симптомите, които алармират за подобен проблем?

–      Най-честите симптоми, които могат да наведат на мисълта за наличието на костно-ставна инфекция, са повишената температура, оток, повишена чувствителност или локална болка. Разбира се, заболяването трябва да бъде потвърдено с лабораторни изследвания и образна диагностика, като най–популярна и подходяща за ранното му откриване е ЯМР.

–      Какви са причините за възникване на такава инфекция, има ли рискови фактори?

–      Обикновено възникването на остеомиелита е резултат от едновременното действие на няколко неблагоприятни фактора. Съвременни проучвания свидетелстват дори за генетично предразположение към появата на една костно-ставна инфекция. Инак рискови фактори са напредналата възраст, придружаващите заболявания (съдови, диабет), вирулентността на микроорганизмите, чести инфекции в други органи на тялото, които достигат до костите по кръвен път, откритите наранявания, наличието на големи импланти до костта и др.

–      Остеомиелитът е инфекциозно възпалително заболяване на костите, което най-често се причинява от бактерии или гъбички. Обикновено какво лечение се назначава за него?

–      Почти няма микроорганизъм, който при определени условия да не е в състояние да причини костна инфекция. Освен бактерии и гъбички причина за възникването на остеомиелит могат да са вируси и паразити. Staphylococcus aureus се изолира най-често, а Klebsiella и Pseudomonas aeruginosa са най-честите причинители на вътреболнични инфекции. Средиземноморският басейн и Австралия са ендемични райони на костни инфекции, предизвикани от паразита Echinococcus granulosus (кучешка тения). Лечението на остеомиелита е най-често хирургично (едноетапно или многоетапно), съчетано с продължителен прием на антимикробни средства.

–      До каква степен антибиотичната резистентност пречи на провеждането на успешно лечение на остеомиелита?

–      Основното лечението на остеомиелита е хирургичното, чрез което се отстраняват засегнатите от инфекция меки и костни тъкани и се подобрява кръвоснабдяването на засегнатия участък, което е предпоставка за проникването на антимикробните средства. От друга страна, антибиотичната резистентност може да доведе до непълно унищожаване на микроорганизмите, до рецидив или до разпространение на инфекцията в други участъци на костта и вътрешни органи.

–      Възможно ли е да се стигне до ампутация?

–      Почти във всеки случай на доказан остеомиелит се налага хирургична интервенция с по-голям или по-малък обем. А костно-ставните инфекции са едни от най-честите причини за ампутация на крайници, особено когато са съпроводени от придружаващи съдови заболявания, диабет и др.

–      Имате специалност „Спортна медицина“. Активно спортуващите хора по-често ли страдат от подобни проблеми, или обратното – те се срещат повече при хора със заседнал начин на живот?

–      Заседналият начин на живот променя физиката и психиката на човек и е най-често увертюра към затлъстяването, което само по себе си е болестно състояние. Активният спорт, особено сред природата, без приемане на стимуланти, е предпоставка за засилване на защитните сили на организма.

–      Какви са основните съвети, които бихте дали на хората, за да предотвратят развитието на такива състояния?

–      Вредните навици, придобити в млада възраст, като злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, наркотици, неразумното хранене – тъпченето сутрин, обед, вечер с червени меса, наднорменото тегло, силно намаляват защитните сили на организма с напредване на възрастта и крият по–голям риск от възникване на костно–ставни инфекции или до заболявания, които могат да доведат до тях. Някои от духовните водачи на нашата нация, като богомилите и Петър Дънов, много ясно са формулирали как да се храним, как да отглеждаме децата си, какво да е отношението ни към природата, за да бъдат засилени съпротивителните сили на организма и предотвратено или минимализирано възникването на заболявания, включително и на такива, които предразполагат към появата на костно-ставни инфекции. Просто за да сме много по-здрави, трябва да сме малко по-мъдри.

Доц. д-р Явор Григоров е потомствен лекар четвърто поколение. Завършва медицина във ВМИ – Варна през 1986 г. и работи последователно на всички нива в системата на здравеопазването. Придобива специалност по ортопедия и травматология, спортна медицина и преминава следдипломна квалификация по гръбначна хирургия и ендопротезиране на стави. Единадесет години завежда сектора по ортопедия и травматология в Университетската болница в гр. Сабрата, Либия, и е консултант в Африканския онкологичен институт в същия град. През 2010 г. защитава дисертация, посветена на костните инфекции и придобива научна степен доктор. Автор е на монографията „Остеомиелит“. От 2011 г. работи в болница „Лозенец“, а от 2021 г. е доцент в СУ ,,Св. Кл. Охридски“.