Д-р Ясен Мутафов, началник на Отделението по интензивно лечение в УМБАЛ „Лозенец“: Липсата на доверие и агресията са най-големите проблеми в работата ни

Д-р Ясен Мутафов е завършил медицина в Медицински университет София през 2002 г. Има придобита специалност „Анестезиология и интензивно лечение”. През 2019 г. специализира в клиниката по „Кардиохирургия, гръдна и съдова хирургия и трансплантации” в Медицински университет гр. Хановер, Германия. От август 2003 г. работи като анестезиолог-реаниматор към „Клиника по анестезия и интензивно лечение“ на болница „Лозенец“, а от март 2022 е завеждащ отделение „Интензивно лечение“ на болницата. Член е на Български лекарски съюз, Европейското дружество по анестезиология и интензивно лечение (ESAIC). Публикуваме втората част от интервюто с д-р Мутафов. 

Д-р Мутафов, кои са най-големите предизвикателства във вашата работа?

Ако става въпрос за пречки – липсата на доверие и агресията, даване на сцена за изява на псевдопрофесионалисти, публичното обсъждане и предварително осъждане на потенциални медицински грешки. Това, че някой е починал, невинаги е вина на лекуващите го, а това публично осъждане подхранва липсата на доверие и агресията. Друг проблем е комерсиализирането на медицината, в същия момент неадекватните възнаграждения и безучастността или безпомощността на държавата за регулиране на дейностите. Всичко изброено води до отблъскване на колегите от практикуване и недостига на персонал – лекари в тежките специалности и особено много на професионалисти по здравни грижи. Ако говорим за трудности в практиката ми на анестезиолог и интензивист – това е липсата на регулация в професията (почти 10 години няма стандарт по АИЛ). Поради недостатъчно анестезиолози, както във всяка една друга болница в България, работното време е плътно от 07.30 до 15.00-16.00 ч, а не рядко и след това, почти без възможност за почивка между случаите или сутрешна „загрявка“ за работа. По време на анестезия анестезиологът следи и контролира промените в дишането, кръвното налягане, сърдечната честота, ефектът от анестетиците – упойката да не е прекалено много, но и да е достатъчна, за да не се събуди пациента по време на операцията. Ако настъпят резки промени в дишането и работата на сърцето, той трябва бързо да предприеме мерки да стабилизира състоянието, след което продължава да наблюдава, в очакване и готовност за действие. В много проучвания нивото на стрес за анестезиолога се сравнява със стреса на пилот на самолет по време на излитане и приземяване. Понякога е предизвикателство да се намери подходяща музика, за да върви работата в операционната или подходящ виц, или закачка, за да се разведри обстановката и намали напрежението. Ежедневната работа в интензивното отделение (24/7/365) е свързана с тежко болни пациенти и разговори с техните близки, особено тежко е съобщаването за смъртен изход, а в интензивното отделение е по-често, отколкото в другите отделения. Търсим баланс между полезни и потенциално увреждащи манипулации и медикаменти, съобразяваме се и с финансовите плюсове и минуси. Проблем е липсата на персонал, който да полага ежедневните обикновени грижи за болните, като смяна на постелно бельо, тоалет, бръснене, хранене, раздвижване. С това са ангажирани специалистите по здравни грижи (медицински сестри), които в същото време трябва да правят медикаменти, да взимат кръв или други течности за изследване, също и да помагат за специализираните манипулации на лекарите, някои от тях да могат да извършват сами, не на последно място да изслушат и успокоят пациента. Нерядко лекарите също се включват в тези дейности. Всичко това сестрите и лекарите правят за обидно ниско възнаграждение и недостатъчно време за почивка между смените и отпуски. Поради липсата на персонал и ниското заплащане се налагат допълнителни дежурства или допълнителна работа на друго място. Това изморява и отблъсква от иначе благородната и интересна професия. Едновременно с това ние, лекари и медицински сестри, сме преподаватели и инструктори на младите колеги – специализанти и студенти. Тъй като грешките са крайно нежелателни в професията ни, наблюдението и контролът върху обучаващите се е стриктен, а това създава допълнителен ангажимент и напрежение. Често младите се отказват поради неблагоприятните условия, стрес, неадекватно възнаграждение, намиране на други цели в живота, липса на капацитет за работата, психически и физически качества. Хвърлените безплодни усилия, водят до допълнително разочарование и умора. Всичко това води до повишена честота на „бърнааут“ сред персонала на интензивните отделения.

Какви са най-честите случаи, с които се срещате във вашата практика?

В УМБАЛ Лозенец се извършват широк спектър дейности, различни видове хирургична дейност и манипулации: сърдечна, съдова, коремна хирургия, урология, АГ, ендоскопски процедури, последните години по-рядко трансплантации, високоспециализирани минимално инвазивни клапни интервенции в кардиологията, очни операции и др. Те изискват различни видове анестезия: седация, обща интубационна, различни техники за регионална анестезия и комбинация от тях. Работим предимно с възрастни пациенти, но не и децата не са изключение. Анестезиолозите при нас нямат тясна специализация, владеят и прилагат всички техники при всякаква възраст и патология. По-чести при нас са плановите интервенции, но не липсва спешност, включително такава, пряко застрашаваща живота. Съответно с хирургичната патология е и интензивното лечение, като освен това, се лекуват и пациенти с животозастрашаващо кървене от храносмилателна система, тежки неврологични увреди след инсулт, тежка сърдечна недостатъчност след инфаркт, тежки пневмонии с необходимост от подаване на висока доза кислород или обдишване с апарат. По време на КОВИД-19 пандемията болницата беше една от малкото с почти напълно преустановена ежедневна дейност и пренасочване на над 80% от легловия фонд за пациенти с КОВИД-19. По това време целият личен състав на Клиниката по анестезия и интензивно лечение беше ангажиран с лечебния процес в отделение за интензивно лечение на КОВИД-19 с почти 40 легла. Имахме и немалко пациенти с необходимост от спешна операция под анестезия, на фона на активна КОВИД-19 инфекция.

Голямата загуба на кръв е сред честите причини за състояния, застрашаващи живота. Постоянно се организират кампании за даряване на кръв. Смятате ли, че през последните години хората са по-активни в даряването?

Според мен по-голямата активност се дължи на по-честа кампанийност, на базата на по-бързото информиране и организиране чрез социални мрежи, интернет медии и т.н. Проблемът с осигуряването на биопродукти продължава да съществува и често в практиката се сблъскваме с откази или недостатъчно количество от кръвния център. Някои биопродукти, които се приготвят при поискване, не могат да се поръчат през почивни дни, а те са критично важни за овладяване на кървенето.

Какви са етапите на възстановяване на пациентите, които са на прага между живота и смъртта?

При първия етап се възстановява сърдечната дейност и дишането. Ако се стартира адекватен масаж в рамките на 2-3 минути в 70% от случаите пострадалият може да се съживи. Този времеви период няма как да бъде покрит от спешна медицинска помощ, затова се разчита на случайни свидетели, близки, роднини. Всяка 1 минута забавяне намалява шанса за съживяване с 10%. Следва период на възстановяване на мозъчната функция (рефлекси и съзнание) и други тъкани и органи от временната липса на кислород и адекватно кръвообращение. Този период е с различна продължителност и дори при на пръв поглед безнадеждна ситуация (липса на белези на събуждане, наличие на белези за неврологична увреда – инсулт с различна тежест), се препоръчва изчакване на поне 72 часа за дългосрочна прогноза. За пострадалия, както и за неговите близки, изпадането в клинична смърт е огромен психически стрес и съответно за двете страни, е възможно развиване на следтравматично стресово разстройство. Дори при благоприятно развитие, е възможна поява на различни поведенчески промени, неврози, епилепсия, възможна е бъбречна и/или чернодробна увреда. Също така последици от увреждането на сърцето, довели до спиране и клинична смърт – инфаркт с намален капацитет на изтласкване на кръв, отоци, неправилно функциониране на клапите на сърцето, което води до проблеми в белия дроб и дишането. Затова препоръките са за ранна профилактика и ранно диагностициране на потенциалните причини за поява на сериозни нарушения на сърдечната дейност.