Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Доц. д-р Дорина Асенова: В АГ клиника на УМБАЛ “Лозенец” контактът родилка – лекар е такъв, че ни се доверяват изцяло

На 22 октомври университетската болница кани на ден на отворените врати

  • Доц. д-р Дорина Асенова, дм, завършва медицина през 1985 г. в Медицинския университет в София. Придобива специалност “Акушерство и гинекология” през 1990 г., а през 1992 г. – научна степен “кандидат на медицинските науки”.
  • До 1994 г. работи като лекар във Враца, а от 1 август 1994 г. е част от екипа на МБАЛ “Лозенец”.
  • Доц. Асенова заема академичната длъжност доцент, лекар-преподавател към Медицинския факултет на Софийски университет“Св. Климент Охридски” от април 2013 г.
  • От 2018 г. доц. Асенова е началник на АГ клиника в УМБАЛ “Лозенец”.
  • През 2019 г. е избрана за декан на Медицинския факултет в СУ “Св. Климент Охридски”.

 

- Доц. Асенова, подготвяте ден на отворените врати в болница „Лозенец“. Кога е той и какво могат да научат хората, които дойдат?

- На 22 октомври за втори път правим ден на отворените врати. В нашата клиника се радваме на голямо внимание и интерес от бъдещите майки и бъдещите бащи. Могат да научат какво предлага клиниката, с какви специалисти разполага, какви са условията.

Смея смело да заявя, че при нас чувството за връзката между лекар, акушерка и пациент е много силно. Опитваме се да създадем почти семейна среда, за да се чувства пациентката добре. Опитваме се да създадем такъв контакт с нея, че да ни се довери, както и ние на нея, да работим като един отбор.

Когато работим като един отбор, няма никакви проблеми и резултатите са позитивни.

В деня на отворените врати отговаряме на всякакви въпроси за бременността, раждането и отглеждането на новороденото. Заедно с нас участват и неонатолозите. Защото не е маловажно кой ще се грижи за новороденото бебе на една двойка. Това е едно от най важните събития в нейния живот един, два, три пъти. Ражданията са съдбовни моменти и младите хора проявяват голям интерес.

- Какви въпроси задаваха в предишния ден на отворени врати?

- Водим ли нормални раждания, как ги водим, кога правим секцио. Какви са медицинските показания за оперативно родоразрешение също.

Какви са условията в клиниката е чест въпрос. Тя е прекрасна, имаме виртуална разходка на сайта. Жените са по една в стая. Бременните в патологична бременност са по две.

Общо взето това са нещата, които ги интересуват. Най-много искат да се запознаят с лекарите и акушерките, които ще обслужват съответната бременност.

- Те могат ли да си ги изберат, или ще бъдат разпределени на лекар?

Могат да изберат лекар, който да ги наблюдава и да ги изражда. Идвайки при нас, те са чели и са се информирали. Имат представа за дадения лекар и в повечето случаи са почти насочени към даден специалист. Но пък това, което наблюдавахме след предишната среща – някои избраха точно определен специалист, който ги е впечатлил с отношение и познания. Така че не е без значение прекият контакт.

- Трябва ли мъжът да присъства на раждането?

- Не. Категорично. Не смятам, че така се заздравява връзката между мъж и жена. Второ, според мен българските мъже не са подготвени да присъстват на раждане.

Ако раждането е оперативно - окей, те не присъстват на оперативното поле съвсем вътре в залата. Когато раждането е нормално, това не е най-красивата гледка, независимо какво пише в литературата. И не съм убедена, че това ще подейства добре на някои мъже.

- Преди около месец отстранихте 5,5-килограмов тумор от матката на жена. Разкажете за случая.

- Жената започна да чувства болки в корема. Отива на преглед и колегите в провинцията установяват наличието на голяма туморна формация. След това дойде при нас и я диагностицираха. Направихме ЯМР и всички изследвания. Почти сигурни бяхме, че е доброкачествена формация. Оперирахме и ние не очаквахме да е чак толкова голяма. Но с какво може да е поучителен този случай.

Тази жена не е стъпвала 25 години на гинеколог. Проблемът в България е това, че не се обръща внимание достатъчно на профилактиката. Превенцията на заболяванията е ранната профилактика. Поне веднъж годишно трябва да се ходи на гинеколог. Мъжете - на андролог. Трябва да се посещава личен лекар, да се правят кръвни изследвания.

- Колко време се развива рак на шийката на матката и как се следи? Цитонамазката достатъчна ли е?

- Цитонамазката е изследване, което се използва като превенция в развитието на рака на шийката на матката. Това е тумор, който се развива малко по-дълго във времето, но пак зависи от вида. Може да бъде от няколко месеца до 9 - 10 години. Затова посещението на гинеколог веднъж годишно е абсолютно задължително.

И в този преглед влиза цитонамазката, защото тя е показателна за това какво е състоянието на шийката и има ли вероятност да се развие рак. Отделно се изследват и хюман папилома вирусите, защото е доказано, че са първопричината за развитието на рака на маточната шийка. Но всичко се решава при един профилактичен преглед.

- Какви са първите симптоми, по които една жена може да се ориентира, че има рак на шийката на матката?

- В повечето случаи те са късни симптоми. И са съпроводени с неприятно течение, кървене и така нататък. Но когато се появят тези признаци, може да е късно. С други думи, профилактиката е задължителна.

- Има ли спад на възрастта на посещение на гинеколог? На колко години трябва едно момиче да започне да ходи на гинеколог?

- След като започне да води полов живот. По принцип възрастта на първия полов контакт в България е паднала примерно до 13-14 години. Това е доста рано, ако питате мен.

- Има ли чисто медицински проблем едно момиче на 13 години да води активен полов живот?

- Да, разбира се. Първо, тя не е укрепнала физически, не се е развила още като жена. Възможността за инфекции е много голяма. Няма достатъчно опит в това да се предпазва от най-различни инфекции и от забременяване. Една бременност на 13 години е страшна.

Много ще натовари нейния организъм, който още не се е доразвил. Тя е още дете. При нас до 18 години всички се водят деца, независимо как изглеждат, и се лекуват при педиатрите.

- Вече се ражда в по-късна възраст. Каква е тя?

- 50% от нашите бременни раждат за първи път след 33-ата си година.

- На колко години е най-късно родилата ви пациентка?

- На 47 години, естествено забременяла. Тя роди по оперативен път, без усложнения. Сега имаме пацентка на 46 години.

- Колко процента от вашите раждания са след асистирано забременяване?

- Около 25%.

- Отговаряте и за студентите като декан на Медицинския факултет в СУ. Какви студенти идват при вас?

- Желаещи да учат медицина, умни деца. Трябва доста сериозна подготовка и изпити по химия и биология.

При нас не се влиза с диплома и с оценки от матурите.

Така че влизат и идват деца с желание да учат медицина. Друг е въпросът, че малък процент в течение на първите 1-2 години разбират, че това не е за тях.

- Колко студенти имате и колко от тях са чужденци?

- Студентите ни са 1000. Чужденците – около 50 на година, са от Гърция, Италия, Германия, Турция, Македония, Сърбия и други страни.