Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Доц. Олег Чолаков: 1500 са новооткритите случаи с рак на панкреаса годишно у нас

Открива се първият в България Център за рак на панкреаса

В Западна Европа, Северна Америка и Япония петгодишната преживяемост на пациентите с рак на панкреаса е 35 - 40 на сто

"Пътят на пациента с рак на пакреаса у нас не е добре очертан и това е проблем. И проблемът е не толкова в лутането на болния, колкото в попадането му на неподходящо място.
 
Сега със създаването на Панкреасния център в УМБАЛ "Лозенец" и с продължаването на функционирането на другите подобни високо специалзирани клиники, се надяваме че нещата ще се подредят", каза за БНР доц. Олег Чолаков, ръководител на Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия на Университетска болница "Лозенец".
 
Лечебното заведение разкрива първия у нас Панкреасен център с ръководител доц. Чолаков. Той е доказан специалист с над 25-годишен опит в панкреасната хирургия, специализирал и работил в двата най-големи немски панкреасни центрове в Хайделберг и Бохум, както и в Панкреасния център в Берн, Швейцария. Негова е идеята да се създаде подобен център у нас.
 
"Панкреасната хирургия се развива последна може би от висцералната хирургия. Това има своето обяснение - панкреасът е може би най-деликатният орган в корема. Хирургията на панкреаса е и най-сложната висцерална хирургия и е била с доста проблемни резултати до края на миналия век.
 
Защо създаваме този център - защото високоспециалзираната медицина се извършва във високоспециализирани центрове - такава е практиката в Европа и света. В подобни центрове има концентрация на такива болни и опитът е най-голям, и резултатите са най-добри. Така е в Западна Европа, Северна Америка, в Япония.
 
А при рака на панкреса един от най-големите проблеми, е в немного добрите резултати като преживяемост", поясни още доц. Чолаков. И допълни:
 
"В Западна Европа и Северна Америка, в Япония пет годишната преживяемост на пациентите с рак на панкреаса е 35 - 40 на сто. У нас няма официална статистика. При нас в центровете, където се лекуват такива болни, имат собствени резултати. Но това е един от големите проблеми на нашата медицина. Ние не можем да се похвалим с такива резултати като тези 35- 40 на сто...
 
Добрата новина е, че сега с разкриването на Панкреасния център в болница "Лозенец" имат още едно място, където могат да се лекуват по световните стандарти. Смело мога да го кажа. Имаме готов екип от професионалисти, както хирурзи, така и гастроентеролози в лицето на д-р Герасим Темелков, който 15 години е работил в Германия, той е отлично подготвен и прави абсолютно всичко, което е необходимо да се прави в инвазивната гастроентерология.
 
Докато аз бях в Пирогов, тогава също имаше подобен, макар и неофициален център за лечение на рак на панкреаса. Тогава имаше голяма надежда да се появи най-сетне таргетно лечение при рака на панкреса. Ние бяхме част от американско клинично проучване за такава таргетна терапия. Тази американска фирма беше събирала няколко години тъканни проби на пациенти от целия свят.
 
Тогава се установи, че при 10 на сто от тях има една мутация, един ген, което прави възможно да се направи такава прицелна, таргетна терапия. Тоест при 10 на сто от популацията в целия свят носят такава мутация за рак на панкреаса. Но в България, Севера Македония и Индия този процент е 60 на сто. За жалост този медикамент, който се изпробва тогава, не даде достатъчно добри резултати и не се наложи като терапия. Медицината продължава да търси пътища.
 
В България има още няколко места, където болните със заболявания на панкреаса се лекуват на много високо ниво. Това е ВМА и школата на проф. Никола Владов, както и неговият ученик доц. Ивелин Такоров, доайенът на тази хирургия също не трябва да пропускаме - проф. Радослав Гайдарски и неговата школа в болница Токуда, също и проф. Александър Юлиянов в Стара Загора е един от големите хирурзи, проф. Даниел Костов във ВМА във Варна.
 
В  новият Център в болница "Лозенец" пациентите ще намерят хирурзи и гастроентеролози с много голям опит, тук има и високотехнологични условия за диагностика и лечение на панкреса, има едни от най-добрите битови условия за пациенти и медици, изтъкна доц.Чолаков.
 

Специално за откриването на Центъра в България пристига проф. д-р Валдемар Уул –  директор на Хирургичната клиника в болница „Сейнт Йозеф“, Бохум и професор по хирургия в Рур университет, Бохум, президент на Немското хирургично дружество и почетен член на Българското хирургично дружество. Той ще бъде гост лектор на събитието, като неговата лекция е на тема -  „Мултимодална терапия на карцинома на панкреаса“. Проф Уул ще проведе и дискусия със студенти, по време на която ще представи добри практики от своя опит.

"Най-добрата панкреасна школа в Европа е немската. Аз съм немски възпитаник, няколко години съм работил в Германия и Швейцария. Най-добрият немски професор, панкреасен хирург и все още жив, е проф. Ханс Гюнтер Багер. През 70-те и 80- те години той създава съвременната панкреасна хирургия в Германия в гр. Улм. Проф. д-р Валдемар Уул е именно негов ученик. А учениците на проф. Багер ръководят в момента всички известни панкреасни центрове в Германия.

А проф. Уул е ръководител на научната ми работа в Швейцария и по-късно в Германия. Самият той е идвал в България много пъти, почетен член е на нашето дружество, оперирал е много български пациенти и когато разбра, че отриваме Панкреасен център веднага реши да подкрепи нашите усилия", поясни още доц. Чолаков.

Доц. Чолаков отговори, че в УМБАЛ "Лозенец" първо се преценява дали пациентът с рак на панкреаса е подходящ за неадювантна или предоперативна химиотерапия, това се прави съвместно с онколозите от УМБАЛ "Св.Иван Рилски", това е стандарт в Западна Европа.

"Разликата е в това, че болните, които биват диагностицирани с рак на панкреса в Западна Европа и Северна Америка са в първи или втори клиничен стадий. У нас по изключение са в първи или втори, обикновено са в трети стадий.

Близо 1500 са новооткрите пациенти с рак на панкреса у нас годишно, но при едва 10 на сто може да се приложи операция и да се отстрани туморът. В Западния свят тези показатели са доста по различни. 

Големият проблем при рака на панкреаса е, че при него няма специфични симптоми. Профилактиката в България почти не съществува. Това, което може да се посъветват хората е, че при тези, които имат хроничен панкреатит, който рано или късно се изражда в рак на панкреса, тези хора са диспансерно наблюдавани и при тях би могло да се прави по-често проследяване за злокачествени образувания, но бих отправил молба и към техните гастроентеролози, да ги съветват да си правят консултация и с хирург от Центровете за панкреас.

Но има и друг проблем, че тези болни с хроничен панкреатит, които са много повече от пациентите с рак на панкреаса, не желаят да се оперират, защото ги е страх. Това също усложнява проблема...", допълни още хирургът.

Той съобщи, че у нас се правят генетични изследвания за наследственост при рака на панкреса. Има такива обременени фамилии, които вече са се изследвали чрез модерни генетични анализи. Тези изследвания на Запад са част от здравните пакети, но у нас не е така. При хора с близки, които са имали с рак на панкреса, е добре да се направят такива изследвания. Дали да се прави ехография на корема, това пак трябва да се прави от лица, които са имали роднини със заболяването. Така сме откривали случайно и рак на панкреаса при такива пациенти, без симптоми и без оплаквания. Ноември месец оперирахме такава пациентка.

Има връзка между болестите на панкреса и жлъчните пътища, поясни още доц. Чолаков.

 

От 1991 г. до 1994 г. доц. Олег Чолаков е участъков лекар в с. Горни Окол. Бил е научен сътрудник III степен и старши научен сътрудник II и гостуващ лекар в Университетска болница Inselspital Швейцария. Практикува като доцент по хирургия, началник на Секция по обща, висцерална и спешна хирургия в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" и по спешна медицина към Медицински университет София. Бил е заместик изпълнителен директор по научната дейност и координатор на Авангардния спешен комплекс към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Работил е в МБАЛ Сердика, а към момента е част от екипа специалисти на УМАЛ Лозенец София. Научните му интереси са в сферата на остър панкреатит, хроничен панкреатит, тумори на панкраса, колоректален карцином, гастро-интестинална хеморагия, коремна травма, спешна медицина, планинска медицина, планинска спешна медицина.

 

БНР Новини
20.01.2023