Наднормено тегло и диабет – наследствена зависимост

Много проучвания са проведени, за да докажат дали съществува наследственост при заболявания като диабет и предразположеност към затлъстяване. Въпросните изследвания текат от 2007 година насам, като е установено, че около 250 гени се асоциират с диабета и затлъстяването.

Голяма част от проучванията са посветени на комплексната връзка между взаимодействията на тези гени помежду им, както и с околната среда, пол, възраст и много други фактори.

Поради продължителността на човешкия живот обаче липсват обективни проучвания до каква степен и колко от тези 250 гени се унаследяват от децата ни. Ето защо обект на изследвания стават бозайници с по-кратка продължителност на живота.

На тази цел е посветено и проучване, проведено в Немския институт за изследване на диабет (https://ddz.de). То е проведено върху генетично идентични мишки, разделени в две групи. Първата се храни само с храна, богата на мазнини, а втората е поставена на „диета“ и се храни здравословно. В хода на проучването е установено, че първата група мишки затлъстява и с времето получава диабет тип 2, докато втората остава здрава и в добра форма. Впоследствие учените наблюдават поколението, разделено на 4 вида в зависимост дали и двамата родители са с наднормено тегло, дали само майката, само бащата или и двамата родители са в добра форма. Изследването показва, че мишките наследяват затлъстяването и съответните гени, асоциирани с него. Проведеното наблюдение показва още, че макар и двамата родители да предават чертите на напълняване, майките обикновено имат по-голямо влияние върху наследяването.

Въпреки доказателствата и проучванията относно наследствената предразположеност, е редно да се замислим колко голямо влияние има върху здравето ни и заобикалящата среда. Все още няма конкретен отговор дали наследствеността, или околната среда оказва по-голямо влияние върху здравословното ни състояние.

Важно е да се знае, че всеки ген, получен от родителите ни, носи определен знак. Този знак или т.нар. „епигенетичен подпис“ помага да се определи дали ще се разболеем в хода на живота ни. Най-лесно този феномен може да се наблюдава при еднояйчни близнаци, които биват отглеждани в еднакви условия, но единият развива диабет, а другият – не.

Епигенетичният подпис е изследван също при мишки, при които се наблюдават различия в степента на затлъстяване, въпреки че са отглеждани в една и съща среда и приемат една и съща храна. Изследователите констатират, че епигенетичните подписи на почти 500 гени се различават значително при здрави и болни мишки. Засегнатите гени са част от клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин.

За доказване на подобна зависимост и при хората са проведени такива проучвания (https://www.ncbi.nlm.nih.gov), при които се изследват човешки проби за епигенетични подписи на гореспоменатите гени. По време на изследването всички участници са били здрави. След 5 години половината от тях са развили диабет. Резултатите сочат, че цели 105 гена показват епигенетични промени при хората в диабетния тест, тоест диабетът се е показал още преди години в кръвта на заболелите. Други проучвания също отчита подобни резултати.

Всичко това открива напълно нови възможности за превенция и терапия на заболяването. Като следваща стъпка изследователите искат да изберат от пет до десет най-важни гени с епигенетични промени и да ги използват като прогностични маркери за диабета.

Влияние на движението и здравословното хранене върху епигенетичните подписи

Една от следващите цели, които учените си поставят, е да се провери при кои хора и с какви мерки е възможно епигенетичните промени да бъдат обърнати. Например, дали спортът и здравословното хранене помагат за промяна на епигенетичните изменения. Резултатите до момента са много обнадеждаващи и има много признаци, че това в действителност е така.

Вие сте това, което ядете!

Заключението от всичко това е, че диабетът и свързаното с него затлъстяване може да са в една или друга степен генетично обусловени, но ние имаме силата да променим дори гените си! Ако родителите са ни предали неблагоприятни епигенетични знаци чрез диетата си, то в крайна сметка ние имаме власт над здравето си и можем да ги променим.

Автори:
Д-р Герасим Темелков е гастроентеролог, част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. Завършил е медицина в Медицинския университет в София през 2010 г. Специализирал е вътрешни болести и гастроентерология в Германия, където е работил в продължение на 10 години. Бил е началник отделение по гастроентерология в Клиника по гастроентерология, онкология и диабетология – Ахаус, Германия, Многопрофилна болница „Света Мария“.

Добряна Николаева Кадурина е студентка по медицина в МУ – София.