Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Диагностика на Варицела-Зостер вирус (VZV)


Варицела-Зостер вирусът (VZV) е причинител на варицелата. След прекарване патогенът остава в организма в латентно състояние и може да се реактивира, причинявайки херпес зостер. Варицелата е едно от най-заразните заболявания, най-често срещано в детска възраст. Проявява се с повишена температура и характерен обрив. Инфекцията може да бъде сериозна, особено при възрастни. По време на бременност и непосредствено преди раждането VZV може да причини кожни лезии, неврологични дефекти, очни заболявания. Имунитетът след преболедуване е доживотен.

Херпес зостер е рецидив след прекарана варицела. Възможни са реинфекции, особено при пациенти с потисната имунна система. Латентният VZV се намира в инфектираните нервни ганглии, а обривът се появява по хода на съответния нерв.

Серологичната диагностика на VZV включва изследване на антитела от класовете IgM и IgG.

VZV IgM антителата се появяват първи в хода на инфекцията и наличието им е показател за контакт с вируса. В УМБАЛ „Лозенец“ се изработва полуколичествен тест за IgM антитела срещу VZV по метода ELISA (ензимно-свързан имуно-сорбентен анализ). Резултатът се получава до пет работни дни и се интерпретира като положителен, граничен или отрицателен. Отрицателният резултат не изключва инфекция, особено в ранната фаза, когато антителата все още липсват или присъстват в много малки количества. При отрицателен резултат и съмнения за инфекция (симптоми, контакт), както и при граничен резултат, се препоръчва повторно изследване след 5-7 дни или тестване с друг диагностичен метод. За поставяне на диагнозата, серологичната находка винаги се взима предвид заедно с клиничната картина на пациента и епидемиологичните данни за контакт.

VZV IgG също са антитела срещу VZV, но наличието им е индикатор за предшестваща експозиция. Значително повишаване на титъра на IgG и/или сероконверсия в следваща проба, взета след най-малко 7-10 дни, може да е показател за остра инфекция. Изследването е полезно за определяне на имунния статус в началото на бременността и за оценка ефективността на ваксинацията. В лабораторията по вирусология на УМБАЛ „Лозенец“ се извършва полуколичествен и количествен тест за VZV IgG антитела по метода ELISA (ензимно-свързан имуно-сорбентен анализ). Резултатът се получава до пет работни дни и се интерпретира като положителен, граничен или отрицателен. Отрицателен резултат също може да се получи при взимане на пробата твърде рано по време на инфекцията, когато нивата на IgG все още са много ниски. В такъв случай и при наличие на симптоми се препоръчва повторно изследване след 7-14 дни.