Симптоми, диагностика и лечение на хронично бъбречно заболяване

На 10 март отбелязваме Световния ден за профилактика на бъбречните заболявания. Болница „Лозенец“ организира безплатни профилактични прегледи на отделителната система. Заявките за прегледите се осъществяват през контактната форма, както и на тел. 02 96 07 682. По повод 10 март Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Лозенец“ описва какво представлява хроничното бъбречно заболяване и какви са симптомите и лечението му.

Според световните статистики заболеваемостта от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) е между 11 и 13%, а за България е около 14%. Страната ни е на едно от водещите места по смъртност вследствие на това заболяване. Данните сочат, че жените са засегнати малко по-често, отколкото мъжете. ХБЗ се среща повече при хора над 65-годишна възраст, отколкото в границите между 45 и 64 години.

Заболяването се дефинира като клинико-лабораторен синдром, който е резултат от необратима загуба на основните ч функции: екскреторна, хомеостатична – поддържане на вътрешното равновесие на организма, регулация на водно-електролитното и алкално-киселинното равновесие, както и ендокринната функция на бъбреците.

Бъбреците са основен екскреторен и хомеостатичен орган, чрез който се елиминират крайните продукти от обмяната на веществата – урея, пикочна киселина, креатинин, амоняк – и се регулира постоянството на вътрешната течна среда на организма – постоянството на вода, рН, осмоларитет, електролити и др.

Същевременно бъбреците са орган с вътрешна секреция – в тях се произвеждат няколко групи хормони, които имат значение за цялостната дейност на организма:

ренин
еритропоетин
бъбречни простагландини – бъбречен каликреин
1,25-дихидроксихолекалциферол (витамин Д3)

Според световната организация за бъбречни заболявания KDIGO хроничното бъбречно заболяване се определя при нарушения в бъбречната структура и функция, установени за над 3-месечен период. Това заболяване се класифицира в пет стадия във връзка със степента на бъбречното увреждане и намаляването на гломерулната филтрация (ГФ).

Белези за бъбречно увреждане са промени в уринния седимент, електролитни или други нарушения, свързани с тубулни заболявания, наличие на хистологични изменения, структурни промени, отчетени с образни методи, анамнеза за бъбречна трансплантация, намаляване на ГФ под 60 ml/min.

Диабетът и високото артериално кръвно налягане са сред най-честите причини за развитие на ХБЗ, следвани от хроничните гломерулонефрити, хроничните пиелонефрити, системните автоимунни заболявания, бъбречно-каменна болест и вродени аномалии на отделителната система. Други рискови фактори включват: сърдечни заболявания, затлъстяване, фамилна анамнеза за хронично бъбречно заболяване и напреднала възраст.

Симптомите, които насочват към нужда от консултация с нефролог, са изразена обща отпадналост, често уриниране съпроводено с парене и болка, отделяне на по-мътна или пенеста урина, добавен неприятен мирис към урината, по-често нощно уриниране, поява на отоци по клепачите и долните крайници, суха и сърбяща кожа, метален вкус в устата, гадене и повръщане, диарични изхождания. При голяма част от хората липсват признаци на заболяването и то се открива случайно при провеждане на изследвания по друг повод. При изолиране на бактериални и/или гъбични инфекции в урината се провежда антибиотично лечение съгласно антибиограмата, антимикотична и пробиотична терапия.

Последствията и усложненията от хроничното бъбречно заболяване могат да засегнат множество органи и системи, което превръща заболяването в социално значимо и с потенциал за развиваща се глобална пандемия.

За поставяне на диагнозата е необходимо да се изследват определени лабораторни показатели – пълна кръвна картина, урея, креатинин за изчисление на гломерулна филтрация, пикочна киселина, натрий, калий, хлор, калций, фосфор, витамин Д, общ белтък и албумин, алкална фосфатаза, кръвно-газов анализ, паратхормон, урина пълен анализ със седимент и микробиология на урина. Провеждат се и инструментални и образни изследвания. Ехографско изследване на отделителната система е бърз и безопасен метод за диагностика. Чрез ехография се определят размерите, структурата на бъбреците, установяват се вродени и придобити аномалии, наличие на кистозни формации, камъни и туморни новообразувания. Извършва се още обзорна графия на бъбреци, уретери и пикоченмехур, венозна урография, компютърна томография, нативна и с контраст, с урографска и ангиографска фази, сцинтиграфия на бъбреци, закрита пункционна бъбречна биопсия.

Какво включва лечението

Лечението на хроничното бъбречно заболяване е комплексно. То включва адекватен прием на течности, съобразен със загубите, диетичен режим с ограничаване приема на белтъчини от животински произход. Ограничават се фосфатите, като се намалява приемът на мляко и млечни продукти, ограничава се готварската сол, К-съдържащите храни (картофи, круши, кайсии, банани, варива).

Медикаментозно лечение – при болни с компенсирана или начална хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) се провежда лечение на основното бъбречно заболяване – пиелонефрит, сателитни нефропатии, хроничен гломерулонефрит и др. При болни с изразена, напреднала или терминална бъбречна недостатъчност лечението е симптоматично и е насочено срещу нейните усложнения – вторична анемия, артериална хипертония, електролитни нарушения, метаболитна ацидоза и азотемията.

Лечение на реналната анемия – провежда се лечение с рекомбинантен еритропоетин. При железен дефицит се прилагат железни препарати.
Лечение на артериалната хипертония – прилагат се бета-блокери, алфа-блокери. АСЕ инхибитори се прилагат само при болни с начална хронична бъбречна недостатъчност.
Извършва се корекция на метаболитната ацидоза с натриев бикарбонат. При хиперкалиемия се прилагат калциев глюконат, глюкоза с инсулин, йонообменни смоли и др. За намаляване на чревната резорбция на фосфати се прилага калциев карбонат.
При повишаване на серумния креатинин и понижаване на креатининовия клирънс и/или други клинични и лабораторни показатели за значимо влошена бъбречна функция, болните се подготвят за хемодиализа.
При понижение на гломерулната филтрация пациентите с ХБН подават документи в Агенцията за бъбречна трансплантация за включване в листата за чакащи бъбречна трансплантация. При поява на подходящ бъбрек от трупен или жив донор се провежда бъбречна трансплантация.

Провеждането на периодични профилактични прегледи на отделителната система и изследването на определени кръвни и уринни показатели е от съществено значение за ранното диагностициране на хроничното бъбречно заболяване и провеждането на съответното лечение.

Вестник Филтър
09.03.2023