Защо здравната система страда от дефицит на кадри

Почти два пъти намалял броят на медицинските сестри в България през последните 30 години. Това е най-дефицитната професия в здравната система. Наред с нея, дефицитни и са и други лекарски специалности, а една от причините е, че след завършване, младите лекари заминават да специализират навън.

Дефицит е определението, което все по-често чуваме, особено когато стане дума за кадрите в здравната система. По данни на НСИ и Националния център по обществено здраве и анализи, броят на медицинските сестри е намалял близо два пъти през последните 30 години. От почти 54 хиляди през 1990 г. До по-малко от 29 хиляди през 2021 г. Най-силно се усеща липсата в малките общински болници, но големите лечебни заведения също срещат проблеми. Университетската болница „Лозенец“ е база за обучение на студенти от Медицинския университет. Така успява да намира нови попълнения, но въпреки това и там липсват някои специалисти.

Най-много липсват специалистите по здравни грижи, които работят в интензивните отделения, т.е. в реанимация, и специалистите по здравни грижи, които са в реанимационните блокове, но това са критични звена. Работата е изключително тежка. Тя е тежка не само физически, но и психически...

Христо Стоянов, изп. Директор на УМБАЛ „Лозенец“

28-годишната Фатиме е избрала да бъде медицинска сестра в операционен блок.

От малка имах интерес към медицината. Първо исках да следвам за лекар, но в последствие реших за сестра. Завърших 2018 г. Като сестра, тогава започнах в операционен блок „Сърдечна хирургия“, преди това бях санитар в кардиохирургия отделение. От там се запалих всъщност по сърдечната хирургия.

Фатиме, медицинска сестра УМБАЛ „Лозенец“

С изменението на наредбата за специализациите в края на миналата година, местата които се финансират от държавата, се определят два пъти в годината – до 15 януари и до 15 август. Те се подбират според нуждите от специалисти в страната и в лечебните заведения, както и желанията на кандидатите. Целта е финансираните от държавата специалности да не остават незаети. 396 са местата, финансирани от държавата тази година. За сравнение през 2020 г. Те са били 273. В болница „Лозенец“ в момента има 39 специализанти.

Изключително важно е да се обърне внимание на системата за обучение на специализанти. Един специализант не е черноработника. Това не е човек, който пише листове. Той трябва да бъде обучаван в истинския смисъл на думата. В някои държави за несполуките на специализанта пряка отговорност носи неговият ръководител. Но тук нещата са изключително размити и смятам, че това е един от големите проблеми.

Христо Стоянов, изп. Директор на УМБАЛ „Лозенец“

Заплащането и трудната реализация са сред причините, които демотивират младите хора, завършващи медицина да практикуват професията си у нас.

Именно липсата на обучение в болниците и задължението да върши само административна работа, провокира д-р Лъчезар Хаджиев да замине за Германия през 2015 г. Днес той вече е специалист по вътрешни болести в болница в областта Бавария.

На много места по-възрастните колеги не искат да предават занаята. Имам много колеги, които са станали специалисти и нямат нито една апендектомия като хирурзи или гастроентеролози никога не са пипали ендоскоп. Не навсякъде, но е всеизвестен факт, че специализантите пишат епикризи и не се учат на нищо почти. В Германия здравната система е децентрализирана... заплащането на младите лекари стига до 4 хиляди евро.

Лъчезар Хаджиев, специалист по вътрешни болести

Когато има ясни правила за формиране на заплатите в системата на здравеопазването, тогава всеки един работещ в системата ще може в чисто човешки план да направи своите планове краткосрочно или дългосрочно. В близко бъдеще, това което могат да очакват те като финансови средства, с които да разполагат, е едно от нещата които провокират тяхното напускане.

Христо Стоянов, изп. директор на УМБАЛ „Лозенец“

Младите лекари да избират специалности, които са по-добре заплатени, с по-голям престиж и с по-добра професионална реализация, включително наличие на възможност за самостоятелна практика. Анестезиологията например не попада в тази група. Затова специалистите по анестезиология и интензивно лечение също не достигат. Тежките условия на работа обаче, не демотивират, а напротив, връщат Жулиен Димитров от Англия обратно тук. Вече няколко години той прилага наученото от чужбина в болница „Лозенец“, където работи.

 Самата специалност е изключително тежка. Тя не дава възможност за частна практика или частно развитие, винаги си обвързан с хирургия или реанимация. Няма възможност за комфортна и спокойна работа.... И в България и в Англия има голям недостиг на специалисти... там всяка година оценяват твоето развитие като специалист... в България няма инструмент на държавния апарат който да задължи лекарите да се развиват.

Жулиен Димитров, анестезиолог УМБАЛ „Лозенец“

От Здравното министерство отчитат, че по-големият проблем при лекарите е не малкият им брой, а дисбаланс между разпределението им в различните населени места от една страна, а от друга начинът на финансиране на някои специалности, карат младите хора да търсят по-добре платените от тях. Младите лекари до 35 годишна възраст са едва 16,7% от практикуващите медици или почти пет хиляди души, а през 2019 г. Са били 14%.

Клиниката по „Ортопедия и травматология“ на УМБАЛ „Царица Йоана“ ИСУЛ възпитава своя бъдещ отбор от млади надежди, които поне засега са избрали България.

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. и едва 867 лева през 2014 година.

Според статистика на Министерството на образованието почти всички студенти, които завършат медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата сред дипломиралите се по професионални направления „Медицина“, „Фармация“ и „Стоматология“ е около и под 1%.
Емилиян Емилов е от Видин. Градът, сочен за един от най-бързо намаляващите като население. Завършва медицина в Румъния, но избира да специализира в ИСУЛ.

Образованието там не мога да кажа, че е на по-високо ниво отколкото в България. Разликата е в базата. Всичките им болници много добре оборудвани и ремонтирани. Местата за специализация са малко, както и тук. От колеги, с които общувам знам, че заплатите им са двойно по-високи, отколкото при нас. За момента за Видин не мисля. Някой ден мога да се прибера и да дам приноса си за хората в града. Условията за труд във Видин не са лоши, но кадровия дефицит е голям и един лекар трябва да работи като за двама, за да обслужва определен брой пациенти.

Емилиян Емилов, специализант и клиника „Ортопедия и травматология“ УМБАЛ ИСУЛ

Йордан Боев е от Варна. Той също завършва в Румъния, но решава първоначално да опита специализация в малка болница.

Завърших в Констанца през 2019 г., след което се отправих към Силистра където специализирах ортопедия за малко повече от година. Прекъснах поради лични причини и от 4 месеца съм в ИСУЛ. Когато обиколих болниците във Варна ми беше обяснено, че няма места и е по-добре да си потърся в по-малък град. Затова се ориентирах към Силистра. Там определено имаше какво да се научи, но определено имаше и проблеми, особено с финансирането на болницата в малкия град. Болницата правеше усилия специализантите да са заплатени, но проблемът идва от това което отпуска държавата.

Йордан Боев, специализант и клиника „Ортопедия и травматология“ УМБАЛ ИСУЛ

Макар и с бавни темпове, тенденцията при лекарите е положителна през изминалите 15 години. Средно на 10 хиляди души население се падат 43 лекари. За сравнение с 42-ма през 2018 г.

Медиа: EURONEWS
30.12.2022