Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Доц. д-р Велислава Терзиева, началник на Лабораторията по клинична вирусология в УМБАЛ „Лозенец“: ХИВ може да започне безсимптомно, затова е важно да се изследвате

Доц. д-р Велислава Терзиева е завършила с отличие Медицинския университет в София. Специализирала е в Университета в Милано, Пенсилванския университет, САЩ, и INSERM, Франция. Стипендиант е на Европейската клинична асоциация по СПИН. Наградена е с грант по програмата „Мария Склодовска Кюри“ на ЕС. Доц. Терзиева има специалности по клинична имунология и по вирусология. Преподавател е в медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

–   Доцент Терзиева, на 1 декември отбелязваме Световния ден за борбата със СПИН. Какво представлява човешкият имунодефицитен вирус (ХИВ)?

–   Вирусът на човешкия имунен дефицит засяга имунната система на човека и намалява нейната способност за противодействие на микроорганизмите, включително други вируси, гъбички, заболявания, които са част от нашия живот. Като начало на епидемията се приема датата 5 юни 1981 г., когато Центърът за контрол на болестите публикува в седмичния си бюлетин пет необичайни случая на пневмоцистна пневмония при пет хомосексуални мъже в Лос Анджелис. Скоро след това подобни случаи са съобщени при болни с хемофилия, употребяващи венозни наркотици, хетеросексуални. Общото при всички тези пациенти са били симптомите на потисната имунна система. В търсене на причината за имунен дефицит при различни пациенти, започват сериозни научни и медицински проучвания. Така се стига до май 1983 г., когато причинителят вирус е изолиран за първи път от лимфен възел на пациент с потисната имунна система. Откритието е направено в Института „Пастьор“, Париж, от екипа на проф. Люк Монтание с първи изследовател Франсоаз Баре-Синуси. Публикувано е в едно от най-реномираните научни списания Science, а двамата професори получават Нобеловата награда за медицина през 2008 г.

–   Как всъщност се развива вирусът?

–   Вирусът на човешкия имунен дефицит е силно изменчив, с много висока честота на мутациите. Той атакува ключова група клетки на имунната система – хелперните Т-клетки, известни и като CD4+. Навлизането му в тях е последвано от множество взаимодействия с различни вътреклетъчни молекули и интегриране на провирусната ДНК с тази на клетката. Интересното е, че HIV директно убива сравнително малка част от тези клетки. Повечето загиват от променените взаимодействия между инфектираната клетка и нейните съседни. Освен това вирусът атакува и мястото, в което Т-клетките се формират и обучават – тимуса. Така Т-клетките намаляват, от една страна, защото намалява тяхната продукция, а от друга – защото HIV нарушава вътреклетъчните процеси и междуклетъчните взаимодействия. За да работи добре имунната система, клетките трябва не само да са в определени количества, но и да могат да общуват пълноценно една с друга. Ето защо инфекцията с HIV променя способността на имунната система да работи и да изпълнява правилно задачите си. С напредване на времето и без лечение имунната система претърпява сериозни загуби. Те се изразяват в непрекъснато и постепенно изтощаване на съпротивителните сили, повишена податливост към различни инфекции, особено към такива, които не са характерни за здрав човек, но и към други заболявания. Има множество доказателства за това. По отношение на лабораторните изследвания се вижда непрекъснато намаляване в броя на Т-лимфоцитите, особено на хелперните. Същевременно количественото измерване на вируса, т.нар. вирусен товар, показва високи нива. Без лечение тези промени продължават около 8–10 години. СПИН е последният стадий на инфекцията. Означава синдром на придобитата имунна недостатъчност, т.е. в този стадий инфектираните лица развиват заболявания, които са характерни за пациенти с много тежък имунен дефицит. Това е картината в по-голямата част от случаите. Има и един не голям процент серопозитивни, които без лечение успяват да контролират вируса и за много дълъг период от време да поддържат работеща имунна система, без да показват прояви на имунна недостатъчност. Защо се случва това е не само много интересно. Много е важно да се разберат точните механизми, защото това знание може да помогне в търсенето на нови, високоефективни лекарства, а защо не и на ваксина.

–    Кои са най-големите митове около болестта?

–    Един от най-абсурдните митове е разпространението чрез ръкостискане, ежедневното докосване на общи предмети, ухапвания от насекоми. Вирусът не се разпространява в басейни, чрез храна и вода. Вирусът е много нестабилен при условията на външната среда, няма как да попадне върху общи предмети от ежедневието и да оцелее повече от няколко минути върху тях. Ухапването от комари също не може да доведе до инфектиране, тъй като вирусът може да се размножава само в човешки Т-клетки. Освен това при ухапване насекомото отделя слюнка, не кръв.

Друг мит, свързан с инфекцията, е, че тя е един вид присъда – инфектираните не оцеляват дълго време. В зората на разпространение на вируса това е било до голяма степен вярно. С навлизането на антиретровирусната терапия, особено на съвременните медикаменти, продължителността на живота се увеличи значително и това, което е по-важно – качеството на живота се подобри.

Прието е да се мисли, че симптомите на инфекцията са явни, очевидни. Всъщност не е така. В началото на процеса симптомите, ако има такива, съвсем не са специфични. Инфекцията има три стадия. Първият се проявява с отпадналост, температура, подобно на грип. Може и да няма оплаквания. Вторият стадий, който продължава с години, най-често протича безсимптомно. СПИН е третият стадий и оплакванията през този етап са резултат от компрометираната имунна система. Ето защо е важно тестването за HIV, особено при незащитени сексуални контакти независимо от броя на партньорите.

Понякога се мисли, че HIV-серопозитивни не могат да имат деца. Всъщност могат. Правилната терапия, раждането чрез секцио, избягване на кърменето, специални in vitro процедури значително снижават риска от предаване на вируса от майката на новороденото и позволяват раждането на здраво дете. Интересно е и схващането, че когато двамата партньори са серопозитивни, няма нужда да взимат протективни мерки. Това не е така, защото вирусът може да бъде различен при единия и при другия, което да доведе до реинфекция.

Един от ранните митове е, че хетеросексуалните не могат да се заразят. Както вече стана дума, вирусът се предава чрез телесните течности и сексуалните предпочитания нямат отношение към заразяването. Повечето форми на контрацепция не защитават от вируса. Смисъл имат само тези, които осигуряват физическа бариера, която блокира навлизането на течности в тялото на партньора – кондомите. Освен посочените по-горе начини има лекарства, които намаляват риска от инфектиране. Наричат се преекспозиционна профилактика (PrEP). Вярно е, че ефективността не е 100%, но рискът от развитие на инфекция е много силно намален.

Друг мит – по различни причини хората понякога смятат, че е късно е да се изследват за HIV. Никога не е късно. Винаги когато имаме съмнение, е време за изследване. Изследването може да бъде и анонимно. Важно е да имаме информация за статуса си. Колкото по-рано се открие вирусът, толкова възможностите за пълноценен живот са по-големи. Съвременното лечение постига значимо и продължително понижаване на вирусния товар.

Вестник Филтър
30.11.2022