Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Доц. Олег Чолаков от болница „Лозенец“: Хроничният панкреатит е рисков фактор за рак на панкреаса

Доц. д-р Олег Чолаков е доказан авторитет в областта на хирургията на панкреаса и планински спасител с огромен опит, натрупан както у нас, така и в чужбина. Той е сред основателите и президент на Българското дружество по планинска медицина и организационен секретар на Българското дружество по спешна медицина. От април е началник на Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия в УМБАЛ „Лозенец“.

-Доцент Чолаков, редовно се коментира темата за разликите между нашата и западната медицина. Като специалист с опит и в България, и в чужбина, кои според вас са основните разлики и какви са причините за тях?

-Разликите тръгват от самото обучение, което е предпоставка и за различното отношение на лекарите към практическата работа. Финансирането е една от големите разлики. И тук не става въпрос само за заплащането, а и за самото финансиране на дейността. В богатите държави се отделят огромни средства за здравни осигуровки. Различното финансиране на дейността в медицината като цяло предопределя и огромната разлика в средствата, които се влагат за науката. До IT революцията медицината беше най-бързо развиващата се наука. Сега в България за медицинската наука се отделят нула лева. Ние учим и работим по измислената на запад медицина – там, където са парите.

В чисто прагматичен план западната медицина работи по строги правила, алгоритми и критерии за качество на свършената работа. У нас медицината в голяма степен е хаотична, базирана на личния опит на началника, който все още не е задължително да бъде достатъчно компетентен, точно поради липсващите критерии за качество. За щастие обаче все повече колеги имат постоянен досег със западната медицина, което е гаранция, че нашата тепърва ще се развива още.

– От април сте част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. Как се чувствате в болницата?

– Чувствам се чудесно. Колегите ме приеха открито, условията за работа са прекрасни и смятам, че през изминалите два-три месеца успях да покажа на какво съм способен.

– Защо панкреатологията е най-късно развилата се част от гастроентерологията?

– Защото най-късно са направени анатомичните и физиологичните открития, свързани с панкреаса. Бидейки един от сложните органи с двойна функция – екзо- и ендокринна, физиологичните открития са свързани с развитието на химията и биохимията като науки.

– Кои са рисковите фактори за появата на панкреатит и до какви усложнения може да доведе?

– Трябва строго да се разграничават острият от хроничния панкреатит. Това са две съвсем различни заболявания. При острия става дума за спешно състояние, което може да доведе до смърт в кратки срокове. Докато хроничният панкреатит е хронично прогресиращо заболяване, развиващо се с години.

В една от панкреасните библии има споменати 167 причини за поява на остър панкреатит. В 95% от случаите на остър панкреатит причините са две: алкохол (по-често при мъжете) и жлъчно-каменна болест (по-често при жените).

При хроничния панкреатит основната причина за болестта е хроничната злоупотреба с алкохол. По дефиниция на СЗО за злоупотреба с алкохол говорим при среднодневна консумация от 60 мл абсолютен алкохол.

-Ракът на панкреаса е сред най-тежките диагнози. Точната причина за появата му не е известна, но кои хора са изложени на по-голям риск от развитието му?

– На първо място, това са болните с хроничен панкреатит. Приема се, че рано или късно всеки хроничен панкреатит преминава в карцином. Смята се, че т.нар. чревоугодници или казано по друг начин – хората, злоупотребяващи с храна, също са рискова група. Не на последно място, има установена генетична предразположеност за поява на рак на панкреаса. Във всеки случай ракът на панкреаса засяга всички социални групи. От тази болест умряха световноизвестни личности като Стив Джобс, Лучано Павароти, Марчело Мастрояни и др.

-Обикновено това заболяване се открива в по-напреднал стадий заради неясните симптоми. Все пак за какви неразположения трябва хората да следят?

– Симптомите са различни в зависимост от локализацията на процеса. Когато болестта е в главата на панкреаса, най-често е налице появата на механична жълтеница. Това се приема за сравнително ранен симптом и когато наистина е така, има голям шанс за успешен изход от лечението. Когато болестта е разположена в тялото или опашката на панкреаса, симптоматиката обикновено е свързана с дълги и упорити болки, най-често в кръста и гърба, болки, които най-често се интерпретират погрешно от пациента или лекаря.

– Притежавате значителен опит в планинското спасяване. Кои са най-тежките случаи от практиката ви?

– Случаите, разбира се, са много. Няма как да ги споменем, но по принцип най-тежките са смъртните случаи.

– Какви са най-важните съвети, които бихте дали на хората във връзка с безопасността им в планината?

– Хората трябва да уважават планината и природата, да имат реална преценка за собствените си сили и възможности, както и да си поставят ясни цели, когато отиват в планината. Тогава общуването с нея ще им донесе истинска радост и удоволствие и няма да имат нужда от планинско спасяване.

– Болезнен е въпросът с липсата на въздушни линейки, а според последни информации страната ни ще разполага с такива най-рано през 2026 г. Осъзнават ли обществото и политиците огромната необходимост от такава система и нейната значимост при спасяването на животи?

– Обществото осъзнава, но политиците – не. Малко известен е фактът, че за да бъдем приети в ЕС през 2007 г., нашите политици смело и безотговорно излъгаха ЕК, че имаме HEMS (системата за въздушно спасяване и транспорт на пострадали), което е задължително условие за всяка страна, членка на Съюза. Политиците гледат на това като възможност да си правят периодично пиар и сметки какви пари могат да откраднат. Понеже знам колко струва един хеликоптер – нов или втора ръка – мога да заявя, че сметките, които се оповестяват от година-две, са точно двукратно завишени. А обществото отдавна е осъзнало нуждата от въздушни линейки и затова оказва постоянен натиск върху политиците, който за момента е неуспешен. България е единствената държава в ЕС, Европа, Северна Америка, Южна Америка, повечето държави от Азия и др., в която няма HEMS.

-Подготвена ли е страната ни за HEMS – системата за въздушно спасяване и транспорт на пострадали?

– Не, не е подготвена. Няма законодателство, което да осигури функционирането на HEMS; няма нито един хеликоптер, който да отговаря на европейските критерии, описани в нарочна директива за HEMS; няма нито един пилот, който да е сертифициран за тези хеликоптери; няма нито един лицензиран хелипорт в българска болница; няма създадени финансови инструменти за функциониране на дейността (финансиране от държавата по линия на Спешната помощ, здравни осигуровки, допълнително здравно застраховане, дарения). Имаме единствено готови няколко въздушни планински спасители, които са неразделна част от всеки HEMS-хеликоптер, и няколко лекари – планински спасители, каквито трябва да бъдат всички лекари на HEMS-хеликоптер.

Ако някой смята, че без коригирането на тези липси може да стане HEMS, той или съзнателно лъже обществото, или не разбирайки темата, ще помогне за създаването на някакъв български Франкенщайн на HEMS.

Вестник Филтър
03.08.2022