Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Ясен Мутафов, началник на Отделението по интензивно лечение в УМБАЛ „Лозенец“: Липсата на доверие и агресията са най-големите проблеми в работата ни

Д-р Ясен Мутафов е завършил медицина в Медицински университет София през 2002 г. Има придобита специалност „Анестезиология и интензивно лечение”. През 2019 г. специализира в клиниката по „Кардиохирургия, гръдна и съдова хирургия и трансплантации” в Медицински университет гр. Хановер, Германия. От август 2003 г. работи като анестезиолог-реаниматор към „Клиника по анестезия и интензивно лечение“ на болница „Лозенец“, а от март 2022 е завеждащ отделение „Интензивно лечение“ на болницата. Член е на Български лекарски съюз, Европейското дружество по анестезиология и интензивно лечение (ESAIC). Публикуваме втората част от интервюто с д-р Мутафов. 

Д-р Мутафов, кои са най-големите предизвикателства във вашата работа?

Ако става въпрос за пречки – липсата на доверие и агресията, даване на сцена за изява на псевдопрофесионалисти, публичното обсъждане и предварително осъждане на потенциални медицински грешки. Това, че някой е починал, невинаги е вина на лекуващите го, а това публично осъждане подхранва липсата на доверие и агресията. Друг проблем е комерсиализирането на медицината, в същия момент неадекватните възнаграждения и безучастността или безпомощността на държавата за регулиране на дейностите. Всичко изброено води до отблъскване на колегите от практикуване и недостига на персонал – лекари в тежките специалности и особено много на професионалисти по здравни грижи. Ако говорим за трудности в практиката ми на анестезиолог и интензивист – това е липсата на регулация в професията (почти 10 години няма стандарт по АИЛ). Поради недостатъчно анестезиолози, както във всяка една друга болница в България, работното време е плътно от 07.30 до 15.00-16.00 ч, а не рядко и след това, почти без възможност за почивка между случаите или сутрешна „загрявка“ за работа. По време на анестезия анестезиологът следи и контролира промените в дишането, кръвното налягане, сърдечната честота, ефектът от анестетиците – упойката да не е прекалено много, но и да е достатъчна, за да не се събуди пациента по време на операцията. Ако настъпят резки промени в дишането и работата на сърцето, той трябва бързо да предприеме мерки да стабилизира състоянието, след което продължава да наблюдава, в очакване и готовност за действие. В много проучвания нивото на стрес за анестезиолога се сравнява със стреса на пилот на самолет по време на излитане и приземяване. Понякога е предизвикателство да се намери подходяща музика, за да върви работата в операционната или подходящ виц, или закачка, за да се разведри обстановката и намали напрежението. Ежедневната работа в интензивното отделение (24/7/365) е свързана с тежко болни пациенти и разговори с техните близки, особено тежко е съобщаването за смъртен изход, а в интензивното отделение е по-често, отколкото в другите отделения. Търсим баланс между полезни и потенциално увреждащи манипулации и медикаменти, съобразяваме се и с финансовите плюсове и минуси. Проблем е липсата на персонал, който да полага ежедневните обикновени грижи за болните, като смяна на постелно бельо, тоалет, бръснене, хранене, раздвижване. С това са ангажирани специалистите по здравни грижи (медицински сестри), които в същото време трябва да правят медикаменти, да взимат кръв или други течности за изследване, също и да помагат за специализираните манипулации на лекарите, някои от тях да могат да извършват сами, не на последно място да изслушат и успокоят пациента. Нерядко лекарите също се включват в тези дейности. Всичко това сестрите и лекарите правят за обидно ниско възнаграждение и недостатъчно време за почивка между смените и отпуски. Поради липсата на персонал и ниското заплащане се налагат допълнителни дежурства или допълнителна работа на друго място. Това изморява и отблъсква от иначе благородната и интересна професия. Едновременно с това ние, лекари и медицински сестри, сме преподаватели и инструктори на младите колеги – специализанти и студенти. Тъй като грешките са крайно нежелателни в професията ни, наблюдението и контролът върху обучаващите се е стриктен, а това създава допълнителен ангажимент и напрежение. Често младите се отказват поради неблагоприятните условия, стрес, неадекватно възнаграждение, намиране на други цели в живота, липса на капацитет за работата, психически и физически качества. Хвърлените безплодни усилия, водят до допълнително разочарование и умора. Всичко това води до повишена честота на „бърнааут“ сред персонала на интензивните отделения.

Какви са най-честите случаи, с които се срещате във вашата практика?

В УМБАЛ Лозенец се извършват широк спектър дейности, различни видове хирургична дейност и манипулации: сърдечна, съдова, коремна хирургия, урология, АГ, ендоскопски процедури, последните години по-рядко трансплантации, високоспециализирани минимално инвазивни клапни интервенции в кардиологията, очни операции и др. Те изискват различни видове анестезия: седация, обща интубационна, различни техники за регионална анестезия и комбинация от тях. Работим предимно с възрастни пациенти, но не и децата не са изключение. Анестезиолозите при нас нямат тясна специализация, владеят и прилагат всички техники при всякаква възраст и патология. По-чести при нас са плановите интервенции, но не липсва спешност, включително такава, пряко застрашаваща живота. Съответно с хирургичната патология е и интензивното лечение, като освен това, се лекуват и пациенти с животозастрашаващо кървене от храносмилателна система, тежки неврологични увреди след инсулт, тежка сърдечна недостатъчност след инфаркт, тежки пневмонии с необходимост от подаване на висока доза кислород или обдишване с апарат. По време на КОВИД-19 пандемията болницата беше една от малкото с почти напълно преустановена ежедневна дейност и пренасочване на над 80% от легловия фонд за пациенти с КОВИД-19. По това време целият личен състав на Клиниката по анестезия и интензивно лечение беше ангажиран с лечебния процес в отделение за интензивно лечение на КОВИД-19 с почти 40 легла. Имахме и немалко пациенти с необходимост от спешна операция под анестезия, на фона на активна КОВИД-19 инфекция.

Голямата загуба на кръв е сред честите причини за състояния, застрашаващи живота. Постоянно се организират кампании за даряване на кръв. Смятате ли, че през последните години хората са по-активни в даряването?

Според мен по-голямата активност се дължи на по-честа кампанийност, на базата на по-бързото информиране и организиране чрез социални мрежи, интернет медии и т.н. Проблемът с осигуряването на биопродукти продължава да съществува и често в практиката се сблъскваме с откази или недостатъчно количество от кръвния център. Някои биопродукти, които се приготвят при поискване, не могат да се поръчат през почивни дни, а те са критично важни за овладяване на кървенето.

Какви са етапите на възстановяване на пациентите, които са на прага между живота и смъртта?

При първия етап се възстановява сърдечната дейност и дишането. Ако се стартира адекватен масаж в рамките на 2-3 минути в 70% от случаите пострадалият може да се съживи. Този времеви период няма как да бъде покрит от спешна медицинска помощ, затова се разчита на случайни свидетели, близки, роднини. Всяка 1 минута забавяне намалява шанса за съживяване с 10%. Следва период на възстановяване на мозъчната функция (рефлекси и съзнание) и други тъкани и органи от временната липса на кислород и адекватно кръвообращение. Този период е с различна продължителност и дори при на пръв поглед безнадеждна ситуация (липса на белези на събуждане, наличие на белези за неврологична увреда – инсулт с различна тежест), се препоръчва изчакване на поне 72 часа за дългосрочна прогноза. За пострадалия, както и за неговите близки, изпадането в клинична смърт е огромен психически стрес и съответно за двете страни, е възможно развиване на следтравматично стресово разстройство. Дори при благоприятно развитие, е възможна поява на различни поведенчески промени, неврози, епилепсия, възможна е бъбречна и/или чернодробна увреда. Също така последици от увреждането на сърцето, довели до спиране и клинична смърт – инфаркт с намален капацитет на изтласкване на кръв, отоци, неправилно функциониране на клапите на сърцето, което води до проблеми в белия дроб и дишането. Затова препоръките са за ранна профилактика и ранно диагностициране на потенциалните причини за поява на сериозни нарушения на сърдечната дейност.