Д-р Васил Козаров, зам.-началник на Клиниката по кардиохирургия в болница „Лозенец“: Работата ни е немислима без отговорен екип от професионалисти

Д-р Васил Козаров е съдов хирург, който започва своята кариера като хирург в МБАЛ „Пирдоп” през 2002 г. Година по-късно започва работа в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия на Университетска болница „Лозенец”, в която е и до днес. През 2005-2006 г. работи в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към Centre Hospitalier Universitaire “Rangueil”, Тулуза, Франция. Има придобити специалности по „Хирургия“, „Кардиохирургия“ и „Съдова хирургия“. Редовен преподавател е в Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.

През месец декември Клиниката по сърдечно-съдова хирургия спечели приза „Екип на годината“ на Годишните награди на изявените медици в УМБАЛ „Лозенец“. Наградата бе приета от д-р Васил Козаров.

Д-р Козаров, Клиниката по сърдечно-съдова хирургия спечели приза за екип на годината на УМБАЛ „Лозенец“. Честита награда! Колко важен е екипът във вашата дейност?

Благодаря! Това е едно признание за всички нас. Радваме се изключително, че призът е за „Eкип на годината“. Хирургията, а особено сърдечно-съдовата, е изцяло екипна дейност. Отделният специалист е важен, но само като част от един жив организъм, който прави възможни нещата да се случат и именно това е разковничето на екипната дейност-взаимопомощта, доверието и експертизата на всеки един член на колектива, независимо на какво ниво е. Самата сърдечна и съдова хирургия е високотехнологична, необходима е доста апаратура и голям ресурс, включително и човешки. В този ред на мисли, нашата работа е немислима и неосъществима, ако в нея не е ангажиран и посветен и отговорен екип от професионалисти.

Колко хора работят в клиниката?

В клиниката работят специалисти на различни нива. Ако хирурзите са образно казано лицата на една клиника, то искам да подчертая, че те са само върха на пирамидата на един голям колектив, който седи зад тях. За да се извърши една кардиохирургична операция, само в операционната освен трима хирурзи, участват поне 5-6 специалисти – операционни сестри, перфузионистите т.е. специалистите, които управляват машината сърце-бял дроб по време на сърдечните операции, анестезиолог и анестезиологична сестра. В реанимацията има отделен колектив – лекари, сестри и санитари, който се грижи в ранния постоперативен период за пациента. И естествено персоналът в клиниката – сестри и санитари, който неуморно и денонощно полага усилия за здравето на нашите пациенти. Естествено, всичко това е невъзможно без помощта и логистиката на много други специалисти и отделения в болницата – лаборатория, образна диагностика, физиотерапия и други, т.е. броят на хората, пряко или косвено въвлечени в нашата дейност, е много голям.

Лесно ли се създава колектив?

Когато хората в екипа или колектива са единомишленици, имат общи приоритети и възгледи за нещата, тогава нещата се получават. Естествено, като при всеки сбор от хора, всеки има лично мнение, характер и гледна точка и това е съвсем нормално, но общите цели помагат за спойката между специалистите. Взаимното доверие, това, че можеш да разчиташ на хората около теб, трудните моменти, които заедно преживяваме, превръщат колектива в екип.

Кои са основните приоритети на Клиниката по сърдечно-съдова хирургия?

Като на всички ангажирани в здравеопазването, основните приоритети са да оказваме адекватна и професионална здравна помощ на нашите пациенти. Приоритет е и непрекъснатото образование и самоусъвършенстване, като залагаме много и на предаването на познанието, което сме натрупали, на студентите, които обучаваме.

Какво е естеството на работата ви?

В клиниката се извършва почти пълния обем дейности в областта на сърдечната и съдовата хирургия – подмяна на сърдечни клапи, аортокоронарни байпаси, хирургично лечение при белодробна тромбемболия и др. По отношение на съдовата хирургия извършвамедиагностика, консервативно и оперативно лечение на цялата гама периферни съдови заболявания, в това число остра и хронична артериална недостатъчност на крайниците и стеснения на сънните артерии. Последните години се наложихме като водещ център за модерно лечение на разширени вени на долните крайници.

В клиниката се извършват както сърдечни, така и съдови операции. Как се случи така?

Имахме шанса да бъдем ученици едновременно на специалисти както по кардиохирургия, така и по съдова хирургия. Това са проф. Любомир Спасов, доц. Георги Георгиев и доц. Здравко Лазаров. Те ни дадоха познанието и опита си в двете, така или иначе много близки и допирни специалности, изискващи еднакви хирургични умения. С годините с повечето колеги добихме и двете специалности и така имаме възможността да се развиваме и в двете направления.

Кои са най-големите предизвикателства във работата ви?

В последната година предизвикателство беше възстановяването на нормалната ни дейност след пандемията. Надявам се с общи усилия това вече да е зад гърба ни. Естествено, хирургът е поставен ежедневно пред различни предизвикателства, не само технически, но и психологически и емоционални. Трудно е, когато не си успял да помогнеш и както сме коментирали с колеги, може би в работата на хирурга, освен познанието и сръчността, справянето с неуспехите, когато си вложил и направил всичко възможно, е едно от основните предизвикателства.

Кои са най-сложните случаи, които сте имали в клиниката?

В работата на кардиохирурга и на съдовия хирург, според мен, най-голямо предизвикателство поставят аортните дисекации, т.нар. разцепвания на аортата. За мен това е едно от най-сериозните заболявания. 40% от хората загиват в момента, в който това се случи. Те изискват спешна оперативна интервенция, свързани са обикновено с технически предизвикателства и за съжаление са с висок процент усложнения.