Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Вестник ФИЛТЪР: Неизвестната история на болница „Лозенец“

УМБАЛ „Лозенец“ е едно от най-известните лечебни заведения у нас. Основите й са поставени на 15 април 1948 г., когато по подобие на практиката в бившите социалистически страни се създава т.нар. Правителствена поликлиника. Основната задача й е да осигури здравното и профилактично обслужване на служителите на висшите държавни и правителствени институции.

Лечебното заведение се намира на ул. „Бъкстон“ № 6 в столицата. Правителствената поликлиника всъщност изпълнява функциите на обединена многопрофилна болница в умален формат. Пред новото здравно заведение има много високи и специфични изисквания – необходимо е да се разкрие болница от съвършено нов тип, да се обзаведе и оборудва с последно поколение техника и апаратура, да се подберат най-висококвалифицирани специалисти, които могат да работят безотказно, под напрежение, да притежават висок морал и чувство за отговорност, както и да се ползват с пълното доверие на пациентите и охранителните служби. Правителствената поликлиника е държавно здравно заведение като всички останали в страната, но се финансира директно от Министерския съвет, а методичното ръководство се осъществява от Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ). Охраната се осигурява от Управление „Безопасност и охрана“ (УБО). Всяка от тези институции налага своите изисквания към персонала. Редът и дисциплината са железни.

Развитието и разширяването на дейността през годините налага нова организация на диагностично-лечебната дейност и разширяване на базата. Така през 1952 т. се създава Правителствената обединена болница, която заема сградите на сегашната Университетска болница по ендокринология на ул. „Дамян Груев“. За директор е назначена д-р Вера Филипова, която остава на тази длъжност до преместването на болничното заведение в новата сграда в кв. „Лозенец“ през 1964 г. Под ръководството на д-р Филипова болницата укрепва кадрово, легловата база се увеличава 4 пъти, започва и завършва строителството на същинската Правителствена болница. Директорът набавя най-модерната апаратура, голяма част от която, заедно с консумативите и медикаментите, се закупуват, от СССР и социалистическите страни, а също и от други европейски държави.

За времето от 1952 до 1964 г. се разкриват нови структурни звена, въвеждат се нови методи за диагностика, лечение и рехабилитация, увеличава се и персоналът. Д-р Филипова и други специалисти от болницата се изпращат на специализации в чужбина. Тази тенденция се засилва от 1959 г., когато д-р Л. Балабански е изпратен за три месеца в СССР, а впоследствие още няколко лекари-интернисти отиват там за месец. След 1964 г. са реализирани четири тримесечни специализации в ГДР и едно участие в курс по електроенцефалография в Залцбург, Австрия.

 

На 01.01.1955 г. започва да функционира и санаториум в с. Владая. В него е предвидено да постъпват пациенти предимно за долекуване, хронично болни, след големи и тежки оперативни интервенции. Там освен стандартните физиотерапевтични методи се прилагат и всички възможни природни средства.



Знаков момент в развитието на болничното заведение е преместването му в нова сграда в кв. „Лозенец“ на ул. „Козяк“ през 1964 година. Това е местонахождението на медицинския комплекс и до днес. Сградата е проектирана и построена съобразно водещите световни образци в паркова среда, с оптимално функционално взаимодействие между диагностично-лечебните структури, параклиничните, административните  и спомагателните звена.

През 1983 г. болничното заведение е преименувано на „Първа клинична болница Д-р Кирил Хафезов“. В продължение на години променя своя статут – включвана е в състава на ВМА, впоследствие е на пряко подчинение на Министерство на отбраната, а през 1995 г. преминава към Министерство на здравеопазването. Това създава предпоставки за ускоряване процеса на реформиране на болницата и изграждането й като водеща кардиохирургична база в страната.

 

Кои медицински светила са работили в лечебното заведение

Повратен момент в развитието на болница „Лозенец“ е 1999 година, когато болничното заведение придобива статут на държавно здравно заведение – МБАЛ „Лозенец“ към Министерския съвет. Обявено е за учебно-клинична база на новооткрития Медицински факултет към Софийския университет.

Днес УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД е многопрофилно лечебно заведение, специализирано в уникални за страната диагностично-лечебни дейности. Извършва диагностика, лечение и рехабилитация на болни; наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ; наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица; профилактика на болести и ранно откриване на заболявания; мерки за укрепване и опазване на здравето; трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Екипът от висококвалифицирани специалисти осъществява научноизследователска и научно-приложна дейност и прилага съвременни медицински технологии. В болницата се провежда и обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти. Болницата е със статут на национално многопрофилно лечебно заведение и дейностите в нея се извършват както за лица от държавните и обществени институции, членовете на Дипломатическия корпус и официални чуждестранни делегации, така и за всички български и чужди граждани на основа на договори с НЗОК и/или доброволни здравноосигурителни фондове, срещу заплащане и по договори с юридически лица.



През последните години УМБАЛ „Лозенец“, освен че развива основните медицински направления, се специализира в съвременните и водещи диагностични и лечебни дейности. Тя се превърна в съизмеримо с европейските и световни стандарти лечебно заведение. Това даде възможност за внедряване на много иновации в лечебната практика и превръщане на болницата в модел за развитието на останалите болнични заведения в страната. Болница „Лозенец“ се утвърди и като университетско лечебно заведение.

Амбицията на новия ръководен екип е превръщането й в притегателен център за пациентите от столицата и страната. Плеяда от водещи и известни български медици са прилагали своите знания, умения и опит в болничното заведение от създаването му до днес. Сред тях са д-р Кирил Хафезов, проф. Анастасов, доц. Андреев, проф. Белоев, д-р Бойкикева, проф. Бусаров, проф. Добрев, проф. Дойчинов, проф. Недкова-Братанова, проф. Сивчев, проф. Симеонов, проф. Странски, проф. Томов, проф. Цанков и мн. др.

За развитието на болницата през годините изключително много са допринесли и нейните ръководители. Директори на болницата през 74-годишното й развитие последователно са били: д-р Вера Д. Филипова; д-р Кирил Хафезов, проф. Емил Стоянов; доц. Светослав Иванов, проф. Йонко Белоев, проф. Младен Григоров, доц. Здравко Лазаров, д-р Тодор Герасимов, проф. Любомир Спасов, доц. д-р Радосвет Горнев.

Филтър,
06.07.2022