Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Ниският процент ваксинации доведе до епидемията от коклюш

–      Доктор Станкова, какво представлява коклюшът и защо е толкова опасен?

–      Коклюшът е инфекциозно бактериално заболяване, познато на света още от VІІ век, когато е описано като „кашлица от 100 дни“. Една несправедливо забравена във времето болест, чийто ренесанс се наблюдава, за съжаление, в последните двадесет години. Преди наличието на ваксина срещу коклюш, през 40-те години на миналия век, е водеща причина за смъртност при децата, но след въвеждане на масовата имунизация честотата на заболяването намаляла с повече от 75%.

Коклюшът е продължително заболяване, протичащо в три стадия след инкубационен период, който варира между 3 и 12 дни. Започва с неспецифични симптоми като хрема, ниска температура, кихане. След отшумяване на първоначалните симптоми се появява характерната кашлица, която е пристъпна, завършваща с повръщане и водеща до изтощение. Като най-застрашени от тежко протичане и усложнения са неваксинирани лица, особено кърмачета под 1-годишна възраст.

–      Какви са източниците на заразата и защо толкова бързо тя започна да се разпространява в различни райони на страната?

–      Коклюшът има въздушно-капков път на разпространение. Източник на заразата е болният човек. Характерна е висока контагиозност – един човек заразява средно 15–17 души. Най-висок е контагиозният индекс, т.е. най-заразен е човек, през първия и началото на втория стадий или това е през първата и втората седмица на кашлицата. Разпространението е така бързо, от една страна, поради тези специфични характеристики на микроорганизма и от друга страна, поради понижаващото се ваксинално покритие на населението в България.

–      Какви са симптомите и какво трябва да предприемат родителите, ако усетят, че детето им не е в добро здравословно състояние?

–      Както казах, коклюшът е заболяване, протичащо в няколко стадия. В началото започва с нехарактерни симптоми, подобно на вирусна инфекция – хрема, ниска или нормална температура. След това се появява кашлицата, която първоначално започва като суха, дразнеща и се развива в т.нар. пароксизми, които са отличителният белег на коклюша. Често срещано е повръщането след кашличния пристъп и дълбокото, трудно и шумно поемане на въздух. Тежестта на кашлицата се увеличава в рамките на седмица и остава на това ниво от няколко дни до няколко седмици. В следващия етап броят, тежестта и продължителността на епизодите намаляват.

В случай на появата на кашлица с описаната характеристика детето трябва да бъде прегледано и при съмнение от страна на лекаря – изследвано за коклюш. При доказана инфекция се провежда антибиотично лечение, което не само съкращава продължителността на симптомите на заболяването, но и намалява разпространението му. Отново припомням, че най-рискови за усложнения са неимунизираните деца и най-вече кърмачета.

–      Ако ние или детето е било в контакт със заразен, какво трябва да предприемем?

–      При редовно имунизиран пациент се следи за симптоми в рамките на 10–12 дни и при наличие на такива се провежда преглед и PCR изследване за коклюш. Неимунизираните деца подлежат на карантина според указанията на РЗИ.

–      До какви усложнения може да доведе заразата?

–      Най-тежко и с усложнения заболяването преминава при неимунизирани деца и кърмачета. Около 1/3 от бебетата с коклюш се налага да постъпят в болница поради някакво усложнение. Най-често това са животозастрашаващи паузи в дишането, пневмония, гърч, енцефалопатия. Рискът от смърт при заболяването е 1%.

Тийнейджъри и възрастни също могат да получат усложнения като пневмония, счупване на ребро, загуба на контрол върху пикочния мехур. Усложненията обикновено са по-малко сериозни в тази възрастова група, особено при тези, които са били предварително ваксинирани срещу коклюш.

–      Един от случаите на коклюш в страната е на ваксинирано момче. Помага ли ваксинацията за по-лесното протичане на болестта?

–      Да, разбира се. В това е и смисълът от имунизациите. Целта им е да предпазват от тежки форми на заболяванията, от усложнения и смъртност. Изпълнявайки тази цел, те до голяма степен и предпазват от заразяване. Имунизирани деца могат да се разболеят, но заболяването при тях ще протече по-леко и с по-малко или без усложнения.

–      Според имунизационния календар на България от втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу коклюш, а реимунизации се правят след навършване на 16 месеца, на 6 и на 12-годишна възраст. Необходимо ли е и възрастните хора да се реимунизират през определен период от време?

–      Имунитетът срещу коклюш, придобит от естествена инфекция или чрез ваксинация, не е доживотен. Това налага прилагането на допълнителни дози от ваксината през определен времеви интервал. Изброените от вас са задължителните в имунизационния календар на България ваксини. Глобалната, световна стратегия за борба с коклюша включва ваксиниране на възрастни на всеки 10 години, не само за дифтерия и тетанус, а и за коклюш. С първостепенно значение е и имунизацията по време на бременност – с най-голяма ефективност между 27-ата и 36-ата гестационна седмица. Това е и най-ефективната защита на новороденото – чрез готови, предадени от майката антитела по време на бременността. Така то получава защита в най-рисковия период, преди започване на редовните си имунизации. През 2000 година се въведе Cocoon стратегията – „стратегията на пашкула“ – защита на бебетата чрез ваксинация на техните родители и близки. Като самостоятелна, тази стратегия е с недостатъчен ефект при ниско ваксинално покритие на населението.

–      Какви мерки могат да предприемат бременните, кърмещите жени, както и тези, които правят опити за зачеване в момента?

–      С най-висока ефективност за предпазване на новородените е ваксинация на майката, най-добре между 27-ата и 36-ата седмица от бременността, както и реимунизация на всички възрастни, които ще се грижат за него. Кърменето не е противопоказание за ваксинация. На бъдещите родители бих препоръчала да планират разумно, информирано и навреме защитата от коклюш на своето дете.

–      Вече е обявена епидемия от коклюш, но може ли да стане толкова сериозна, колкото тази от ковид?

–      Коклюшът е заболяване, което има своя цикличност и в световен мащаб протича на епидемии през 3–5 години. В България най-висока заболеваемост е регистрирана последно през 2017 г., когато са докладвани 116 случая. За 2023 г. заболелите са били 12. Към момента вече има доказани над 800 случая. Епидемията от коклюш в голяма степен е свързана и с ниското имунизационно покритие на населението в България. Основна стратегия за борба с разпространението на заболяването е провеждане на регулярни и навременни реимунизации. Ваксината за коклюш е убита, създава добър имунитет, предпазва от тежки форми и усложнения на заболяването, при добра поносимост от страна на пациентите. Отговорността за живота и здравето на децата е обща – на лекарите и родителите.

Д-р Елисавета Станкова се дипломира с отличен успех през 2004 г. в Медицинския университет в София, където през 2010 г. придобива специалност по детски болести, а през 2017 г. – по детска пневмология и фтизиатрия. Професионалният й стаж преминава в УМБАЛ „Лозенец“, като работата й включва лечение на пациенти както в болничната, така и от извънболничната помощ. От 2022 г. е асистент към Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Д-р Станкова е преминала обучение по детски болести в университетска болница в Париж, Франция.