Възрастта е рисков фактор за макулна дегенерация

–      Доктор Инджов, до каква степен макулната дегенрация влияе на качеството на живот и какви са симптомите?

–      Най-ранните стадии на болестта нямат специфични оплаквания. С напредване на патологията пациентите започват да се оплакват от затруднения при четене и писане поради необходимост от по-висока осветеност. Зрението започва да се замъглява, шофирането вечер става все по-трудно. С прогресия на заболяването, когато централното зрение намалява, пациентите съобщават за затруднено разпознаване на лица, нарушено цветно зрение – цветовете изглеждат по-бледи от обичайното, появява се „разкривявяване“ на образите.

Най-тревожно за пациентите обаче е, когато случайно констатират, че има съществена разлика в образите на двете очи, когато се появи тъмно или сляпо петно в центъра на зрителното поле, а тогава болестта е много напреднала.

Симптомите, показващи евентуалното наличие на макулна дегенерация, са намалено централно зрение (затруднено разпознаване на лица), случайно констатиране, че има съществена разлика в образите на двете очи, замъглено зрение, изкривяване на правите линии в зрителното поле, които изглеждат вълнообразни или криви (фугите на плочките, касите на вратите и др.). Познатите обекти изглеждат по-малки от нормалното, наблюдава се нарушено цветно зрение (цветовете изглеждат по-бледи), отслабена контрастна чувствителност (трудно адаптиране при по-слаба осветеност), наличие на тъмно/сляпо петно в центъра на зрителното поле.

–      Макулната дегенерация се определя като възрастова болест, но освен годините има ли други рискови фактори за развитието ѝ?

–      Така е, възрастта е водещ рисков фактор. Рискът от появата на макулна дегенерация се увеличава от 2% за хората на възраст 50-59 години до 30% за хората над 75- годишна възраст. Други установени рискови фактори са бяла раса, светла кожа, по-светъл ирис, женски пол, тютюнопушене, нелекувана хипертония, затлъстяване и метаболитен синдром, високо серумно ниво на холестерол, продължително и пряко излагане на слънчева светлина, висока степен на късогледство (миопия), диета с ниско съдържание на антиоксиданти, наследственост.

–      Има ли тенденция за намаляване на възрастта на пациентите с такава диагноза?

–      Рядко се диагностицира макулна дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ) преди 50-годишна възраст, но и това се случва. Изследвания показват, че при някои хора се откриват белези на болестта още през 40-те години, много преди да се появи самата макулна дегенерация. Съществува ювенилна макулна дегенерация, наричана още юношеска макулна дистрофия, която засяга деца и млади хора, но това е наследствено очно заболяване. Най-често сред тези, попадащи в списъка на редките очни заболявания, е болестта на Щаргардт. В тази група са болестта на Бест и ювенилната ретиносхиза.

–      Съществува ли лечение?

–      Понастоящем няма лечение за крайния стадий на сухата форма на МДСВ, наречен географска атрофия. Ето защо е необходима системна профилактика, която да диагностира заболяванто в по-ранен стадий. Тогава може да се приложи лечение, което съществено да забави загубата на зрение. Направените проучвания (AREDS) доказват ефективността от прилагането на комбинация от витамини и антиоксиданти при средно-тежката форма на МДСВ. За забавяне на прогресията на влажната форма на МДСВ най-често се прилага вътреочно инжектиране на анти-ангиогенни медикаменти (Anti-VEGF препарати). Оставени нелекувани, и двете форми на макулна дегенерация водят до необратимо увреждане на зрението и трайна практическа слепота.

–      Постоянното седене пред различни екрани – телевизори, компютри, телефони, ще доведе ли до увеличаване на случаите на макулна дегенерация?

–      В краткосрочен план синята светлина от екраните се свързва най-вече с потенциалното причиняване на напрежение в очите. Съществуват проучвания, които показват, че в дългосрочен план синята светлина от екраните може да увреди клетките на ретината и да доведе до проблеми като свързаната с възрастта дегенерация на макулата, но тази взаимовръзка е все още в процес на по-детайлно изясняване.

Ако е наложителна работа пред екран, съветваме спазване на правилото „20-20-20“: след 20 минути работа на екран за 20 секунди да се гледа през прозореца (20 метра). Разбира се, редно е и ползване на антирефлексни очила за компютър с филтър за синя светлина.

–      Развитието на макулна дегенерация е свързано главно с възрастта на пациента, но има ли начин да се предотврати появата й?

–      Можем само да предотвратим риска за еволюция на ранната ѝ форма, можем да предотвратим бързото й развитие, да намалим тежестта на появила се вече макулната дегенерация. Затова съветваме нашите пациенти да провеждат редовно своите профилактични очни прегледи, при които в рамките на рутинен очен преглед може да се открият показатели, насочващи към МДСВ. Само ранното диагностициране и определяне на вида макулна дегенерация, свързана с възрастта, може да помогне за запазване на зрението.

Също е много е важно пациентите, когато са още здрави, да съобразят другите рискови фактори, провокиращи МДСВ, като: нелекувано високо кръвно налягане, висок холестерол, наднормено тегло, неправилно хранене с ниско съдържание на витамини и антиоксиданти, проблеми с метаболизма, продължително излагане на слънце без предпазни очила, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене.

Д-р Иво Инджов завършва Медицинския университет в София през 2016 г. Още като студент проявява интерес към офталмологията и започва да работи като доброволец в Очно отделение на УМБАЛ „Аджъбадем Сити Клиник – Токуда“, където по-късно специализира. Придобива специалност през 2020 г., след което започва работа като лекар и асистент към Медицинския университет в София към базата на Очна клиника в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Специализира хирургия на преден и заден очен сегмент в Университетска болница Антверпен, Белгия. Редовно участва в научни конгреси и конференции. Професионалните му интереси са насочени към оперативно лечение на катаракта, глаукома, както и възпалителни и съдови заболявания на ретината. Д-р Инджов е началник на Отделението по очни болести в УМБАЛ „Лозенец“. През февруари болницата организира безплатни прегледи за превенция на макулна дегенерация.