Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Петър Илиев, лекар-специалист от Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Лозенец: Начинът на живот е по-важен за здравето от лекарствата

Д-р Петър Илиев е роден в гр. Казанлък. През 2011 г. става  национален шампион на олимпиада по биология. Завършва медицина в Медицински факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с отличие през 2017 г. Започва специализация по кардиология към Клиника по кардиология на УМБАЛ „Лозенец“ през 2018 г. През настоящата година успешно придобива специалност по кардиология. Има професионален интерес в областта на интервенционалната кардиология и ендоваскуларни лечение, кардиостимулация и ехокардиография.

Д-р Илиев, на 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето. Всяка година сърдечно-съдовите заболявания отнемат живота на над 18 милиона души. Какви са основните съвети, които бихте дали на хората, с цел превенция?

Ще споделя няколко съвета от личен опит. При по-голямата част от хората сърдечно-съдовите заболявания са резултат от съвременния начин на живот, което включва прекомерно хранене и затлъстяване, липса на редовна физическа активност, неконтролирано високо кръвно налягане, тютюнопушене. От друга страна, всеки унаследява от своите родители една генетична основа, върху която гради живота си. В голяма степен преживените инфаркти, инсулти, високото кръвно налягане и други заболявания са по-вероятни при следващото поколение. Във връзка с това ще дам няколко извода: всички, които доживяват до над 90 години, нямат наднормерно тегло; тези, които получават инфаркт в активна възраст, имат родител, също преживял ранен инфаркт; 90-годишните пушачи имат родители, които са живели над 100. Но последните просто са имали късмет и не са показател, че тютюнопушенето не е вредно. Всъщност, на човек не му трябва голямо количество храна, за да оцелее и тези, които са с наднормено тегло, просто се хранят прекомерно.

Страната ни заема челни места в статистиките за сърдечно-съдови заболявания в Европа. Какви са причините за това?

Причините страната ни да е на челно място са комплексни. Още при децата има увеличение на случаите на затлъстяване поради лесния достъп до нездравословна храна и лоша здравна култура в семейството. Грешно е да се смята, че е задача на училището да възпита здравни навици. Децата се учат най-добре, подражавайки на добри примери. Ако родителите демонстрират лоши навици, децата ще повторят немалка част от тях. Дебелите деца имат дебели родители. Рядкост е обратното. Когато говорим за лоша здравна култура, не се има предвид малко познания по анатомия или медицина, а неспазване на прости правила от обща култура и липса на доверие в здравните специалисти. Движението е здраве, постенето е здраве (затова се практикува от хиляди години), щастието е здраве. От друга страна, мисля, че се пропуска нещо по-специфично за България. Достъпът до добри медицински специалисти в по-малките населени места е много труден. Поради това сърдечно-съдови болести не се лекуват ефективно и навреме.

Високият холестерол е сред честите причини за развитието на сърдечно-съдови заболявания. Какви са причините за повишаване на нивата и колко често е препоръчително да се проследяват?

Смятам, че има малко сгрешена концепция за високия холестерол сред някои лекари и в обществото. Вярно е, че високият холестерол повишава риска от сърдечно-съдови заболявания и колкото повече време той е бил висок, толкова повече се увеличава рискът от сърдечно-съдов инцидент. Но най-голяма полза от понижаването на холестерола имат хората, които са в категорията високорискови – с диабет, с дългогодишно високо кръвно налягане, пушачи, с наднормено тегло, с генетична предразположеност. Но също така, един път установен висок холестерол, без нито един от изброените рискови фактори, не налага незабавно да се започне прием на лекарства. Много по-важно за здравето е промяната на начина на живот, вместо приемът на лекарства. С други думи – хапчетата не са всесилни, когато човек не води здравословен живот.

Притеснително голям е броят на случаите на инфаркт на миокарда у нас. Кои са основните признаци, по които може да се разпознае той?

Случаите на миокарден инфаркт не са много повече отколкото в други страни. За съжаление, смятам, че в България има много повече нелекувани и недиагностицирани инфаркти в сравнение с останалите европейски страни. Нерядко хората имат оплаквания и смятат, че от само себе си ще им мине, а когато вече потърсят помощ, се оказва, че е късно за ефективно лечение. На първо място – ако човек усеща, че нещо не е наред, нека потърси медицинска помощ. Нека бъде прегледан, преслушан, да му се направи ЕКГ (електрокардиограма). Това са лесни и достъпни услуги, не се изисква скъпа апаратура. Ако човек усеща тежест в гърдите, сякаш някой е сложил няколко енциклопедии върху тях; ако усеща болка в гърдите, която отива към шията и ръцете; изтръпване на лявата ръка; обща слабост; гадене и болка в корема в някои случаи, трябва да потърси помощ. Тогава е редно да се изключи миокарден инфаркт, което става единствено с посещение на лекар, а не с прием на обезболяващи, не с прием на алкохол или с други познати на българина методи.

Инфарктът е заболяване с лоша прогноза, но има ли данни колко дълго живеят хората след него?

Всичко зависи колко бързо е стигнал човек до адекватна медицинска помощ, след като е получил инфаркт. Лечението се провежда в болница, в която може да се извърши т. нар. сърдечна катетеризация. Колкото по-рано е лекуван, толкова по-благоприятен е резултатът. Инфарктът е трагично събитие, но хората могат да живеят дълго след него. Например бившият вицепрезидент на САЩ Дик Чейни е преживял около 4-5 инфаркта и множество операции, накрая дори сърдечна трансплантация, но все още жив на 81 години.

Професионалните ви интереси са свързани с интервенционалната кардиология. Какво точно представлява тя и какви са нейните предимства?

Интервенционалната кардиология е тази част от кардиологията, която лекува заболявания като миокарден инфаркт, белодробна емболия и други. Тя е клон на кардиологията, който се занимава с т.нар. безкръвни интервенции на сърцето и кръвоносните съдове. Това означава, че през малки убождания, обикновено през ръката или крака на пациента, се поставят дълги тръбички, с които се извършва отпушване на съдове, прилагане на медикаменти, поставяне на малки устройства, смяна на клапи на сърцето и редица други неща. Всичко това може да се случи, докато човек е буден и в съзнание. Предимството е, че е се постига бърз ефект с голяма прецизност, с минимални травми, което означава и бързо възстановяване.

Ендоваскуларното лечение е основен метод на лечение. Има ли обаче случаи, при които не е препоръчително?

Тези ендоваскуларни методи на лечение, познати като безкръвни, понякога не са най-подходящия вариант. Всичко това трябва да се обсъди с лекар специалист, нерядко това се случва непосредствено след като се установи проблема, в самата зала. Има случаи, в които срещата със съдовия хирург или кардиохирурга е наложителна, има случаи, в които лекарствата са най-доброто решение. Всичко това се обсъжда с пациента и му се обясняват вариантите, за да може той да вземе информирано решение. Понякога това решение трябва да се вземе бързо и тогава доверието между специалиста и пациента е много важно. Искам да отбележа, че ендоваскуларните специалисти в България са на високо ниво, особено в университетските институции.

Вестник Филтър
28.09.2022