Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Доц. д-р Дорина Асенова: В АГ клиника на УМБАЛ “Лозенец” контактът родилка – лекар е такъв, че ни се доверяват изцяло

На 22 октомври университетската болница кани на ден на отворените врати

  • Доц. д-р Дорина Асенова, дм, завършва медицина през 1985 г. в Медицинския университет в София. Придобива специалност “Акушерство и гинекология” през 1990 г., а през 1992 г. – научна степен “кандидат на медицинските науки”.
  • До 1994 г. работи като лекар във Враца, а от 1 август 1994 г. е част от екипа на МБАЛ “Лозенец”.
  • Доц. Асенова заема академичната длъжност доцент, лекар-преподавател към Медицинския факултет на Софийски университет“Св. Климент Охридски” от април 2013 г.
  • От 2018 г. доц. Асенова е началник на АГ клиника в УМБАЛ “Лозенец”.
  • През 2019 г. е избрана за декан на Медицинския факултет в СУ “Св. Климент Охридски”.

 

- Доц. Асенова, подготвяте ден на отворените врати в болница „Лозенец“. Кога е той и какво могат да научат хората, които дойдат?

- На 22 октомври за втори път правим ден на отворените врати. В нашата клиника се радваме на голямо внимание и интерес от бъдещите майки и бъдещите бащи. Могат да научат какво предлага клиниката, с какви специалисти разполага, какви са условията.

Смея смело да заявя, че при нас чувството за връзката между лекар, акушерка и пациент е много силно. Опитваме се да създадем почти семейна среда, за да се чувства пациентката добре. Опитваме се да създадем такъв контакт с нея, че да ни се довери, както и ние на нея, да работим като един отбор.

Когато работим като един отбор, няма никакви проблеми и резултатите са позитивни.

В деня на отворените врати отговаряме на всякакви въпроси за бременността, раждането и отглеждането на новороденото. Заедно с нас участват и неонатолозите. Защото не е маловажно кой ще се грижи за новороденото бебе на една двойка. Това е едно от най важните събития в нейния живот един, два, три пъти. Ражданията са съдбовни моменти и младите хора проявяват голям интерес.

- Какви въпроси задаваха в предишния ден на отворени врати?

- Водим ли нормални раждания, как ги водим, кога правим секцио. Какви са медицинските показания за оперативно родоразрешение също.

Какви са условията в клиниката е чест въпрос. Тя е прекрасна, имаме виртуална разходка на сайта. Жените са по една в стая. Бременните в патологична бременност са по две.

Общо взето това са нещата, които ги интересуват. Най-много искат да се запознаят с лекарите и акушерките, които ще обслужват съответната бременност.

- Те могат ли да си ги изберат, или ще бъдат разпределени на лекар?

Могат да изберат лекар, който да ги наблюдава и да ги изражда. Идвайки при нас, те са чели и са се информирали. Имат представа за дадения лекар и в повечето случаи са почти насочени към даден специалист. Но пък това, което наблюдавахме след предишната среща – някои избраха точно определен специалист, който ги е впечатлил с отношение и познания. Така че не е без значение прекият контакт.

- Трябва ли мъжът да присъства на раждането?

- Не. Категорично. Не смятам, че така се заздравява връзката между мъж и жена. Второ, според мен българските мъже не са подготвени да присъстват на раждане.

Ако раждането е оперативно - окей, те не присъстват на оперативното поле съвсем вътре в залата. Когато раждането е нормално, това не е най-красивата гледка, независимо какво пише в литературата. И не съм убедена, че това ще подейства добре на някои мъже.

- Преди около месец отстранихте 5,5-килограмов тумор от матката на жена. Разкажете за случая.

- Жената започна да чувства болки в корема. Отива на преглед и колегите в провинцията установяват наличието на голяма туморна формация. След това дойде при нас и я диагностицираха. Направихме ЯМР и всички изследвания. Почти сигурни бяхме, че е доброкачествена формация. Оперирахме и ние не очаквахме да е чак толкова голяма. Но с какво може да е поучителен този случай.

Тази жена не е стъпвала 25 години на гинеколог. Проблемът в България е това, че не се обръща внимание достатъчно на профилактиката. Превенцията на заболяванията е ранната профилактика. Поне веднъж годишно трябва да се ходи на гинеколог. Мъжете - на андролог. Трябва да се посещава личен лекар, да се правят кръвни изследвания.

- Колко време се развива рак на шийката на матката и как се следи? Цитонамазката достатъчна ли е?

- Цитонамазката е изследване, което се използва като превенция в развитието на рака на шийката на матката. Това е тумор, който се развива малко по-дълго във времето, но пак зависи от вида. Може да бъде от няколко месеца до 9 - 10 години. Затова посещението на гинеколог веднъж годишно е абсолютно задължително.

И в този преглед влиза цитонамазката, защото тя е показателна за това какво е състоянието на шийката и има ли вероятност да се развие рак. Отделно се изследват и хюман папилома вирусите, защото е доказано, че са първопричината за развитието на рака на маточната шийка. Но всичко се решава при един профилактичен преглед.

- Какви са първите симптоми, по които една жена може да се ориентира, че има рак на шийката на матката?

- В повечето случаи те са късни симптоми. И са съпроводени с неприятно течение, кървене и така нататък. Но когато се появят тези признаци, може да е късно. С други думи, профилактиката е задължителна.

- Има ли спад на възрастта на посещение на гинеколог? На колко години трябва едно момиче да започне да ходи на гинеколог?

- След като започне да води полов живот. По принцип възрастта на първия полов контакт в България е паднала примерно до 13-14 години. Това е доста рано, ако питате мен.

- Има ли чисто медицински проблем едно момиче на 13 години да води активен полов живот?

- Да, разбира се. Първо, тя не е укрепнала физически, не се е развила още като жена. Възможността за инфекции е много голяма. Няма достатъчно опит в това да се предпазва от най-различни инфекции и от забременяване. Една бременност на 13 години е страшна.

Много ще натовари нейния организъм, който още не се е доразвил. Тя е още дете. При нас до 18 години всички се водят деца, независимо как изглеждат, и се лекуват при педиатрите.

- Вече се ражда в по-късна възраст. Каква е тя?

- 50% от нашите бременни раждат за първи път след 33-ата си година.

- На колко години е най-късно родилата ви пациентка?

- На 47 години, естествено забременяла. Тя роди по оперативен път, без усложнения. Сега имаме пацентка на 46 години.

- Колко процента от вашите раждания са след асистирано забременяване?

- Около 25%.

- Отговаряте и за студентите като декан на Медицинския факултет в СУ. Какви студенти идват при вас?

- Желаещи да учат медицина, умни деца. Трябва доста сериозна подготовка и изпити по химия и биология.

При нас не се влиза с диплома и с оценки от матурите.

Така че влизат и идват деца с желание да учат медицина. Друг е въпросът, че малък процент в течение на първите 1-2 години разбират, че това не е за тях.

- Колко студенти имате и колко от тях са чужденци?

- Студентите ни са 1000. Чужденците – около 50 на година, са от Гърция, Италия, Германия, Турция, Македония, Сърбия и други страни.