Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Проф. д-р Емма Кьолеян, началник Лаборатория по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМАЛ „Лозенец“: Антибиотиците са безценна придобивка в медицината

Проф. Емма Кьолеян е завършила Медицинска академия– София. Има специализации във Франция, Нидерландия, Великобритания и Индия. Член е  на Междуведомствена работна група към МЗ по изработване на Национален план за рационално прилагане на антибиотиците и ограничаване на антибиотичната резистентност; на Европейската научна група за проучване на антибиотичната политика към Европейското дружество по Клинична микробиология и инфекциозни болести. Тя е и координатор за България на Международното дружество за рационално използване на антибиотиците (APUA).

Д-р Кьолеян, на 18 ноември се отбелязва Европейският ден за осъзнато използване на антибиотици. Кои са най-важните правила, които хората трябва да спазват, когато им е предписан антибиотик?

Основното изискване е те да достигнат в ефективни концентрации в мястото на инфекцията за достатъчно продължително време. Именно затова лекарят избира най-подходящия антибиотик и го предписва в оптимална доза, междудозов режим, път на прилагане и продължителност на лечението, съобразно научните принципи и особеностите на пациента. В този смисъл, е необходимо стриктното спазване на указанията. Пропускането на приема или неспазването на часовия режим е нежелателно. Неправилно би било компенсиране на пропуснат прием с двойна доза, поради токсични ефекти.

През последните години в обществото сякаш се е заформило предимно негативно мнение спрямо антибиотиците. Имат ли наистина причина хората да се притесняват от употребата на антибиотици?

Много странно е как някои майки се хвалят, че детето им никога не е приемало антибиотик. Други родители дори настояват непременно да бъде предписан антибиотик. Антибиотиците са безценна придобивка в медицината. Те са химични съединения, които в ниски концентрации задържат развитието или убиват микроорганизмите. Антибиотиците имат избирателно действие върху бактериите, като атакуват конкретни мишени в тях. Много по-важно е да се настоява за микробиологично изследване преди предписването на антибиотик, ако не е направено.

Често срещани ли са случаите на странични ефекти от употребата на антибиотици?

Чудесно е, че задавате този въпрос. Антибиотиците може да имат и нежелани лекарствени реакции. Например, тетрациклините са забранени за употреба при деца до 8-годишна възраст, тъй като увреждат костното вещество и зъбите. В антимикробната химиотерапия принципът на селективната токсичност е основен – лекарството да бъде с избирателна токсичност за микробния причинител, но нетоксично за макроорганизма. Затова се предпочитат антибиотици с голяма терапевтична ширина. Ако се налага лечение с потенциално токсичен антибиотик, се мониторират серумните му концентрации за прецизиране на дозировката и избягване на токсичните нива. И отговорът на вашия въпрос е, че страничните реакции са редки, но все пак ги има. Те могат да бъдат по-леки като обрив, гадене, диария, гъбични инфекции, или по-значими.

Според Световната здравна организация антибиотичната резистентност е една от десетте най-големи заплахи за общественото здраве, пред които е изправен светът. Кога възниква тя и какви здравни рискове всъщност крие?

Обикновено тя се развива след няколко години употреба на нововъведения антибиотик и затруднява терапията на инфекциите. По-нататъшната съдба на възникналата резистентна мутация зависи от възможностите за селекция. По-често антибиотичната резистентност възниква в резултат на генетичен обмен между бактериите. Бактериалната конюгация е полов процес при бактериите, при който резистентният бактерий предава устойчивостта на чувствителния в рамките само на 20 минути. Антибиотичната резистентност нараства като „търкаляща се снежна топка“. Оформя се истински епидемичен процес – резистентността се предава от патогенни бактерии или от представители на нормалната флора вътре в организма или при предаването им на други индивиди. Развива се истинска епидемия от резистентни гени, по-опасна от другите известни епидемии. Така днес резистентността достига огромни размери, превръщайки се в поли-резистентност и пан-резистентност (когато не остава избор за ефективен антибиотик), заплашвайки живота на болните с инфекции и бъдещето на антибиотичната терапия. Основна причина за развитието и разпространението на антибиотичната резистентност в хуманната медицина е излишното и нерационално прилагане на антибиотиците, които оказват селекционен натиск – т.е. убиват чувствителните бактерии и селекционират резистентните.

Какво е мястото на хомеопатията с оглед нарастващия проблем с антибиотичната резистентност?

 За хомеопатията не зная, аз съм привърженик на класическата медицина. Проблемът е в бързото нарастване на антибиотичната резистентност и все по-малкият брой нововъведени антибиотици, активни спрямо резистентните бактерии. Научното търсене днес се опитва да намери нови, неизползвани мишени в микробните клетки и да прилага нови методи.

Кои са най-големите ползи, които антибиотиците оказват за медицината?

Антибиотиците са сред най-големите постижения в областта на здравеопазването: те излекуват от опасни инфекциозни болести, спасяват от тежки инфекции. Докато при бактериалния менингит в пред-антибиотичната ера е имало 90 % смъртност, сега успешното антибиотично лечение е в 90 %. Благодарение на антибиотиците са възможни успешните хирургични операции. Антибиотиците протектират от инфекциозни усложнения при пациенти с малигнени заболявания на химиотерапия и при трансплантирани пациенти. Разковничето е в тяхната благоразумна употреба.

Един от проблемите в медицината са вътреболничните инфекции. Кои са най-често срещаните и има ли пациенти, които са по-застрашени?

Според съвременните данни, вътреболничните инфекции възникват с честота 5-10%. Обичайно като най-чести се посочват уро-инфекциите (свързани с катетризирането на пикочния мехур), или на хирургичното място. Болниците и особено техните интензивни отделения са местата, където се лекуват най-сериозно-болните пациенти, съответно се прилагат най-често антибиотици, и се превръщат в място за поява и разпространение на резистентни микроорганизми. Рискови фактори са инвазивни процедури при пациентите, с което се нарушават естествени защитни бариери, пациенти в тежко състояние, с множество заболявания/увреждания, с имуно-дефицит, в напреднала възраст.

Кои са най-важните стъпки за предотвратяване развитието на вътреболнични инфекции?

Специалните грижи, оказвани при медицинското обслужване: асептични процедури, хигиена и дезинфекция, стерилизация; спазване на изискванията за антибиотична профилактика в хирургията, адекватно кадрово попълнение от медицински специалисти, спазване на изискването за хигиена на ръцете и спазване на изискванията за контактна-, дихателна- и друга изолация. В редица български болници, обаче, няма достатъчно изолационни стаи. В заключение, антибиотиците са сред най-значимите постижения в медицината. Антибиотичната резистентност понастоящем достига огромни размери и не рядко компрометира антибиотичната терапия, застрашава лечението с антибиотици на бъдещите поколения. Отговорността да се предотврати това е на всички. Правителствата на държавите са отговорни да осигурят достъп до необходимите антибиотици, контрол на тяхното правилно прилагане, обучението на медицинските специалисти и обезпечаването на бърза диагноза.