Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД
Новини
  • Начало
  • Новини
  • Д-р Васил Козаров: Над 40 на сто от хората страдат от хронична венозна недостатъчност

Д-р Васил Козаров: Над 40 на сто от хората страдат от хронична венозна недостатъчност

Вени и слънце, венозна болест и силна слънчева топлина е темата на този епизод на тематичния подкаст на БНР - "Кожа и слънце". Съдов и сърдечен хирург съветва хората, които искат да знаят имат ли някакъв вид хронична венозна недостатъчност, да направят преглед при съдов лекар. Прегледът в съвременната медицина включва и доплерово изследване.

Ще чуете защо за хората с разширени вени е важно да избягват топлите слънчеви часове и посещението на минерални и спа процедури при високи температури на водата и въздуха, но пък трябва да се движат и спортуват без ограничения.

Гост в епизода е: 

Д-р Васил Козаров - заместник- началник на Клиниката по кардиохирургията на УМБАЛ "Лозенец".



От разговора ще научите:

• Кои са първите симпотми за венозна болест и дали сред тях спадат нощните крампи
• Защо е важно да направим обстоен преглед при съдов лекар
• Грижи ли се българинът за венозното си здраве
• Има ли профилактика срещу хронична венозна недостатъчност или тя е предимно наследствена болест
• За ползите от носенето на ластични чорапи
• Защо бременността играе роля за венозните проблеми
• Как влияние слънчевата топлина върху вените ни
• Слънце и хронична венозна недостатъчност
• Защо морската вода е препоръчителна при пациенти с хронична венозна болест или лимфни отоци
• Защо е важно да бъдем достатъчно хидратирани, ако имаме разширени вени
• Защо не трябва да използваме на плажа обезболяващи болката гелове за разширени вени
• Защо венозната болест е по-изразена при слабите хора

 

"Слънчевата топлина не влияе добре на вените. От топлината венозният тонус се отпуска, съдовете се отпускат и по този начин започваме да усещаме краката си по-тежки, лимфната система започва да работи по-бавно, вените започват да стават по-пропускливи и съответно да се натрупва повече течност в крайниците, което води до отоци и чувството за тежки крака.
В топлите месеци се обострят симптомите на разширените вени: най-често срещаните са тежест, напрежение в крайниците, болка, крампи, сърбеж, отоци, поява на различни по размер разширени вени, промени в оцветяването на кожата, а в крайния стадий – незаздравяващи рани.
И от тази гледна точка основните симптоми на хората, които имат някаква венозна недостатъчност, се проявява именно през топлите месеци. Слънцето е вредно за тях, както и стоенето в топли минерални води и спа басейни, защото се усилват симптомите на хронична венозна болест.
Винаги препоръчвам на моите пациенти да ходят на море и да влизат във водата, заради разхлаждащото и въздействие. А колкото повече се движи човек, ходи в планината, изкачва върхове, толкова по-добре мускулната помпа на долните крайници действа и развижва кръвта. Няма ограничения при пациентите с венозна недостатъчност да се движат, а е препоръчително", заяви за БНР д-р Васил Козаров.

Хроничната венозна болест - жените страдат по-често от него, а с напредването на възрастта болестта може да прогресира. Наследствеността играе роля, но факторите на средата са не по-малко важни и затова разширените вени вече засягат по-млади хора – бременни или хора в активна възраст. Тенденцията се дължи на масовото обездвижване, наднорменото тегло, продължителното стоене в право или в седнало положение. Основна причина за развитието на клиничната картина са измененията в клапите и възпалителният процес във венозната стена, водещи до разширяване на вените, повишаване на венозното налягане и развитие на типичната клинична картина – различни по степен разширени вени, кафяво оцветяване на кожата, а в по-напредналиите стадии и поява на незаздравяващи рани по подбедриците.

Д-р Васил Козаров се дипломира като лекар през 2002г. Започва работа в хирургичното отделение на  МБАЛ „Пирдоп”.  Година по-късно започва работа в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия на Университетска болница „Лозенец”, в която е и до днес. През 2005-2006 г. работи в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към Centre Hospitalier Universitaire “Rangueil”, Тулуза, Франция. Има придобити специалности по „Хирургия“, „Кардиохирургия“ и „Съдова хирургия“. Редовен преподавател е в катедра „Хирургически болести“ към Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”. Притежава свидетелство за професионална квалификация „Ултразвукова съдова диагностика”. Работи по специалностите кардиохирургия и  съдовата хирургия, включително и минимално инвазивно лечение на разширени вени. Извършва ултразвукова съдова диагностика на артериални и венозни заболявания. Част е от трансплантационния екип на УМБАЛ „Лозенец“. Член е на Българска Асоциация по Гръдна, Сърдечна и Съдова Хирургия, Българското Национално Дружество по Съдова и Ендовакуларна Хирургия и Ангиология, Българско Дружество по Ангиология, Българско Дружество по Кардиохирургия.