Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Христо Стоянов: Болница "Лозенец" е в стабилно финансово състояние и привлича млади кадри с възможност за растеж

През следващата година разкриваме Център за рак на панкреаса, каза още д-р Стоянов
Липсата на ясно остойностяване на труда в системата отблъсква младите лекари

"Болница "Лозенец" се намира в стабилно състояние и болницата работи така, както никога не е работила", каза за БНР д-р Христо Стоянов, директор на УМБАЛ "Лозенец".


 
"След ковидната пандемия и преди 11 месеца, когато бях назначен за временно изпълняващ длъжността директор, болницата беше в едно относително стабилно състояние. След приключването на дотациите, свързани с пандемията, както и останалите лечебни заведения, имаме известни трудности, но в момента болница работи на пълни обороти и се стремим да постигане необходимите лимити. Има около 4 млн.лв. просрочени задължения. Те са разпределени за поетапно покриване. Те са основно към енергийни източници, ток и вода. Но ще се справим, имаме над 2 млн.лв. постъпления за ноември месеца, всички легла са ни заети и се надявам, че този тренд ще се запази и занапред", изтъкна още д-р Стоянов.
 
Лечебното заведение ще продължи да работи в бъдеще в посока болницата да бъде отворена за всички български граждани, на второ място ще продължи да се развива и прилага интердисциплинарният подход в лечението на пациентите. Ще продължи развититето на Центъра за профилактика и леченение на рака на дебелото черво, начело с д-р Герасим Темелков, а от началото на следващата година ще бъде разкрит и Център за рак на панкреса:
 
"Като за целта през януари 2023 г. сме поканили водещ европейски хирург - той е завеждащ на втория най-голям център по панкреатична хирургия в Германия.
 
Ще продължи традицията да се организират през безплатни профилактични прегледи, като през два месеца се провеждат клинични дни, посветени на различни болести, като първата е рак на панкреса. Част от нашия екип вече е водещ хирург в панкреатичната област - доц. Олег Чолаков.

Предстои и разкриването на Метаболитен център, които ще се ръководи от млад ендокиринолог - д-р Десимира Миронова, и който ще работи съвместно с нашите гастроентеролози", разказа още д-р Стоянов.

По думите му в болницата специализират много млади колеги. Той заяви, че не са върнали нито един млад колега, решил да специализира при тях:
"При нас те намират една интелигентна среда, спокойна атмосфера, добра база и едно нормално заплащане. Така ги привличаме. Изпращаме ги също на конгреси и на специализации - в момента имаме такива колеги, които се обучават в САЩ в областта на кардиологията.
 
Трансплантационната дейност в болницата се развива така, както е в цялата държава - тоест тя е замряла. Ние можем да правим бъбречни трансплантации по всяко време, стига да има донорски ситуации.
 
В момента нямаме възможност да извършваме трансплантации на черен дроб на деца, защото нямаме екип, който чисто технически да извършва тази дейност. И сме изпратили млади колеги за обучение в Румъния в техния най-голям трансплантационен център. По два екипа по линия на ИАМН те се обучават в областта на трансплантации за бъбреци и черен дроб", съобщи още директорът на болница "Лозенец".
 

Къде вижда най-големите проблеми на българското здравеопазване след въвеждането на клиничните пътеки, д-р Стоянов поясни, че това е неадекватното остойностяване на тези клинични пътеки, което води до големи проблеми в системата на държавното здравеопазване. Другият проблем е кадровият във всяка медицинска област. И трябва да се вземат спешни мерки, защото този проблем ще ескалира още повече...

"Остойностяването на клиничните пътеки в частта си медицинска дейност и вложени медицински изделия трябва основно да се преразгледат. Приветствам инициативата на служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев да се изготви остойностяване на лекарския труд, съобразено с европейските норми. Крайно време е научните дружества да приемат и правила за добра медицинска практика", каза още той.

По думите на д-р Стоянов, българите доплащат 70 на сто за здравна грижа, затова е наложително да има политическа воля да се вземат решения за реорганизация на системата в тази област. Има достатъчно дборе развити практити в Западна Европа, с които са регулирани тези доплащания и въвеждането на ясни правила за това ще доведе до сигурност и за пациента, който ще знае за какво дава пари и каква услуга получава, а работещите ще могат спокйно да получават достойни възнаграждения.

Директорът на болница "Лозенец" изтъкна, че Национална детска болница на територията на България трябва да има и вече е избран терен за това. Той изрази надежда, че инициативата на служебния министър на здравеопазването ще бъде доведена до добър край.

"В болница "Лозенец" не престоят нинакви сливания, размествания в тази връзка. Искам да вярвам, че предходната идея за подобно сливане е била продиктувана от доброто желание да се направи нещо за детското здравепозаване.

Но не мисля, че пътят, по който беше тръгнато е правилният, защото никога не е имало ясна оценка за потребностите за такава детска болница на територията на болница "Лозенец" - като леглова база, като пространствено решение", заяви директорът на болницата.