Д-р Петър Илиев: 90 минути е златният стандарт за реакция при инфаркт

Пациентки след инфаркт пред БНР: Благодарни сме на лекарите от болница "Лозенец"

Млада звезда в кардиологията от болница "Лозенец" е гост в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" по темата за инфарктите

Болестите на кръвообращението, болестите на сърцето са сред водещите причини за смъртност у нас според данните на НСИ за 2021 година. Българите търсят късно специализирана помощ дори след пандемията. А самият Covid -19 е рисков за получаване на миокарден инфаркт, казват кардиолозите. Сезонният грип е също рисков за инфаркт. 

Днес обаче има напредък в медикаментозното лечение на инфаркта и постинфарктното състояние, което да намали риска от развитието на сърдечна недостатъчност.

Инфарктът е темата в този епизод на подкаста на БНР -  "В центъра на системата". Тя е продължение на епизода за успешното лечение на сърдечната недостатъчност при запазена изтласкна фракция чрез пробив с нова терапия и подход в приложението й.

Слушайте епизода тук:

Гост в епизода е:

Д-р Петър Илиев, кардиолог в Клиниката по кардиология на болница "Лозенец"

Лиляна Димова и Мара Георгиева - пациентки от Клиниката по кардиология на УМБАЛ "Лозенец"

От разговора ще научите:

• С какво диагностиката и лечението на пациентите със сърдечни заболявания у нас се различва от това в развитите западноевропейски държави
• Като млад лекар какво би искал да се промени в системата за диагностика, проследяване и лечение на сърдечно-съдовите заболявания д-р Илиев
• Какъв е пътят на пациента с инфаркт в големите градове и в малките населени места
• Има ли смисъл от телемедицина в помощ на лекари от болници от по-ниско ниво на компетентност
• Кои са новостите в инвазивната кардиология
• Инфарктите - диагностика и нови медикаменти
• Как да избегнем повторен инфаркт
• Защо е толкова важна последваща рехабилитация след инфаркт и прави ли се винаги
• За миокардния инфаркт при 40 годишни пациенти и за наследственността при инфарктите
• Каква е връзката между миокардния инфаркт и Covid - 19
• Как точно се получават запушванията и съсиреците на кръвоносните съдове, вследствие на плаките
• В кои случаи след инфаркт или поставяне на стент пациентите продължават да живеят както преди инцидента
• Защо се налага понякога психологична помощ за пациенти след инфаркт
• Кои биха били тримата колеги кардиолози, към които бихте насочили пациент

"Лошият контрол на високото кръвно, тютюнопушенето и намалената двигателна култура на българина са сред водещите причина за високия процент на сърдечно - съдовите заболявания у нас. По-чести кампании и организирани задължителни профилактични прегледи на работните места могат драстично да подобрят тази черна статистика.

"Не звам как се случи всичко...Пиех редовно хапчетата си за високо кръвно. Но лекарите в болница "Лозенец" ме спасиха...Много съм благодарна, непрекъснато стоят до нас и ни питат как сме...Ако мога нещо да променя след инфаркта, то ще е да намаля стреса, нищо не е на всяка цена...

Млади и добри лекари има в тази болница, с отношение към болния, тук разбрах, че имам и диабет, благодаря им за всички грижи за нас, пациентите в Клиниката по кардиология", това казаха за БНР Лиляна Димова и Мара Георгиева, пациенти в болница "Лозенец".

От друга страна българите не отчитат колко по-бърз и лесен достъп имат до най-добрите професионалисти, изследнания и терапии в областта на кардилогията, в сравнение с държави като Германия и Франция. Само че трябва да отбележим също, че тази висококвалифицирана грижа е концентрирана в университетските центрове и по-големите областни болници. Затова политиците и министрите трябва да имат за задача да се улесни достъпът до качествено здравеопазване и в малките населени места. Трябва да има възможност лекарите от тези малки болници да имат директна комуникация с лекарите от университетските болници. Телемедицината за мен е не решение на този проблем, тя е заобиколен път за достъп до специалиста. Трябва директен контакт с болния на място", това каза за БНР д-р Петър Илиев.

"У нас има достатъчно лечебни заведения, които лекуват успешно инфаркта. Много е важно пациентът да е запознат със симптомите на инфаркта. Това се тежест и болка в гърдите на широка площ, все едно те "стягат в менгеме", стягане и към челюста и лявата ръка. Също и общо прилошаване, главозамайване и задъхване, понякога болки в корема и повръщане.

Електрокардиограмата доказва дали има миокарден инфаркт. Ако има възможност се правят лабораторни изследвания. Златният стандарт за лечение на миокардният инфаркт е катетеризация на сърцето. И това е добре да стане до два часа от началото на оплакванията, за да не се развие сърдечна недостатъчност и сърцето да се увреди трайно и необратимо. И дори да се отпуши съда и да се постави стент, ако е имало забавяне, пак може да настъпи сърдечна недостатъчност.

За щастие, сега имаме много нови и ефективни лекарства при инфаркт и постинафаркт, които спомагат да се стига до сърдечна недостатъчност. Те са и все по-достъпни за българския пациент, скъпостураващите се покриват от НЗОК. Пътят на тези пациенти с инфаркт е много добре очертан", поясни още д-р Илиев, изтъквайки, че това не е така за хората със сърдечна недостатъчност и там има какво да се подобри.

По думите му много голям брой пациенти са потърсили късно медицинска помощ през пандемията, смятайки че са с Covid - 19, а всъщност са получавали инфаркт. Това се наблюдава и в момента, за съжаление, каза д-р Илиев от Кардиологията на болница "Лозенец". По думите му грипът също е рисков за миокарден инфаркт.

Младият кардилог описа как точно се получават запушванията на кръвоносните съдове, вследствие на натрупаните плаки по съдовете. Той развенча категорично мита, че тези плаки могат да се премахнат или изчистят, но поясни как спазването на медикаментозната терапия предпазва пациентите след инфаркт.

 

Д-р Петър Илие е роден в гр. Казанлък, завършва ПМГ Никола Обрешков през 2011 г. с пълно отличие и почетно отличие “Национална диплома”. През 2011г. е национален шампион на олимпиада по биология. 2017-та година завършва медицина в Медицински факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” с отличие. Започва специализация по кардиология към Клиника по кардиология на УМБАЛ “Лозенец” през 2018 година. Успешно придобива специалност по кардиология през 2022 година. По време на обучението си участва в национални и международни конгреси и симпозиуми. Има професионален интерес в областта на интервенционалната кардиология и ендоваскуларни лечение, кардиостимулация и ехокардиография. В свободното си време обича да гледа филми и да чете.

 

БНР Новини
18.10.2022