Д-р Николай Увалиев, УМБАЛ „Лозенец“: Клиниката ни по анестезия и интензивно лечение разполага с най-модерна апаратура

Д-р Николай Увалиев завършва медицина през 1994 г. в Медицинския университет във Варна, a през 2003 г. защитава специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. В периода 1995–1999 г. е анестезиолог в ОАИЛ – МБАЛ-Търговище, а от 1999 г. до 2007 г. работи в КАИЛ-УМБАЛ „Св. Екатерина“. От 2007 г. до 2011 г. е анестезиолог и интензивен терапевт в Отделението по кардиохирургия на МБАЛ „Токуда“, а впоследствие завеждащ ОАИЛ на Кардиохирургична болница „Понтика“ в Бургас. През периода 2015–2019 г. е завеждащ на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в „Аджибадем Сити Клиник“, Бургас. По време на ковид пандемията д-р Увалиев е началник на ковид отделението на УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“. В последните две години оглавява Отделението по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник Център Младост“, София. От началото на тази година е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. Д-р Увалиев е член на Европейската асоциация по анестезиология и интензивно лечение, както и на Европейската асоциация по анестезиология и интензивно лечение в кардиоторакалната хирургия.

Доктор Увалиев, вие сте новият началник на Клиниката по анестезия и интензивно лечение в УМБАЛ „Лозенец“. Как се чувствате в болницата?

Ако мога да кажа с едно изречение, чувствам се все по-добре. Първоначалният период на адаптация и известно безпокойство, което е естествено, вече премина. Бях посрещнат много радушно от колегите и за това им благодаря.

Бихте ли разказали малко повече за клиниката – нейните дейности, апаратура, специалисти?

Познавам някои от колегите в клиниката от дълги години и имах първоначална представа за това какво мога да очаквам. От преките ми впечатления вече мога да заявя, че съм в клиника с традиции, която разполага с доказани специалисти, има нужната апаратура за осъществяване на всички необходими дейности в анестезиологията и интензивното лечение, като се покриват необходимите стандарти за добра медицинска практика. Клиниката разполага с най-съвременната апаратура в областта на заместването и подпомагането на органната дисфункция и недостатъчност, което е основна част от интензивното лечение и задължително условие за преодоляване на критични състояния. В областта на анестезията клиниката разполага с възможност за най-доброто мониториране на всички жизнени показатели, което осигурява максимална сигурност за пациента. С увереност мога да заявя, че сме в състояние да дадем на нашите пациенти най-съвременните терапевтични възможности в интензивното лечение.

Кои са най-големите трудности в работата на анестезиолога?

Най-големият проблем, който съществува от години, е недостигът на медицински сестри. Причините за това са комплексни: на първо място, трудността на работата и недотам атрактивното заплащане, както и липсата на млади попълнения в тази изискваща много енергия и отдаденост професия. От медицинска гледна точка предизвикателствата пред анестезиолога и интензивния терапевт са свързани със стресовата среда, на която той е подложен ежедневно. Изисква се голям професионализъм, за да се вземат бързи и адекватни решения, от които много често зависи животът на пациента. Това, естествено, изисква много издръжливост, както физическа, така и психическа, на което бяхме свидетели в периода на ковид пандемията.

Доколко е важно пациентите да имат доверие на анестезиолозите и да бъдат максимално откровени с тях?

Доверието между пациент и лекар е задължително във всички медицински специалности, то дава шанс за по-добри клинични резултати. В противен случай много трудно можем да се надяваме в преодоляването на трудностите, които са ежедневие в лечението на тежко болните пациенти. Доверието е свързано и с отношението към близките на пациентите, които е необходимо да бъдат информирани за тежестта и рисковете, свързани с лечението.

А доколко е лесно да се изгради това доверие с пациента?

Трудно ми е да кажа доколко е лесно, но знам какво е условието за изграждането му – това е откровеност и споделяне на ежедневните проблеми, свързани с лечението. Много често сме изправени пред споделяне на лоши новини, но когато пациентът и близките му са информирани и им е обяснено адекватно за тежестта на състоянието, има взаимно разбиране и толерантност.

Коя е най-важната информация, която пациентът трябва да сподели с анестезиолога?

Тя е свързана с евентуални проблеми, които касаят предишни анестезии и оперативни интервенции. Много важно е пациентът да информира за съпътстващи заболявания, както и за приема на антикоагуланти и антиагреганти.

Кои са най-значимите медицински открития в областта на анестезиологията?

Анестезиологията е сравнително нова специалност и нейното развитие е непосредствено свързано с напредъка на фармакологията. В този аспект е важно да се отбележи, че през 50-те години на ХХ век се появява новото поколение анестетични газове с пръв представител халутан. Към днешна дата най-популярни са севофлуранът и десфлуранът. Голяма крачка в развитието на анестезията е откриването на нервномускулната блокада през 1942 г. от Грифит и Джонсън, при което е използван мускулният релаксант кураре. Друг важен аспект в съвременната анестезия са медикаментите, които потискат болката, наречени упоиди. Първият представител в тази група е морфинът, който е бил изолиран през 1803–1805 г. от Сертюрнер. Друг важен момент е откриването на барбитуратите през 1903 г. През 1935 г. е синтезиран тиопенталът, който става основен избор за индукция в анестезията. Кетаминът е синтезиран през 1962 г., а три години по-късно се прилага за пръв път в клиничната практика. Тогава се появява и етомидатът. Пропофолът е бил открит през 1986 г. През 1926 г. Lundy представя концепцията за балансирана анестезия, използвайки тиопентал за индукция, азотен окис за амнезия, опиоид за аналгезия.

По време на пандемията сте началник на ковид отделение. Кои са най-важните уроци, които трябва да запомним от тази пандемия?

Че трябва да очакваме неочакваното. Ковид пандемията доказа за пореден път, че най-важният фактор за успешна работа е наличието на квалифициран персонал, който обаче трябва да бъде и достатъчен като количество. Това си остава траен проблем, особено в областта на анестезиологията и интензивното лечение. За решаването му е необходимо да се положат огромни усилия, тъй като това е въпрос на национална сигурност.