Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Красимир Ангелов: Зачестяват респираторните инфекции при хора в активна възраст

УМБАЛ "Лозенец" разработва пакети за изследване на пациенти с постковид синдром

Д-р Красимир Ангелов е завършил медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Има признати специалности по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия и кардиология. Работи последователно в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора и други лечебни заведения в града, след което постъпва на работа в Отделението за кардиологична рехабилитация към НКБ. 

От 2006 г. е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“. През 2019 г. е назначен като пулмолог в Клиника по вътрешни болести, през същата година заедно със своя колега д-р Таков преминава триседмично обучение за белодробни трансплантации  в Хановер и впоследствие двамата участват в подбора и проследяването на единствения белодробно трансплантиран в България в УМБАЛ „Лозенец“. 

В момента е началник на Клиниката по вътрешни болести в болницата. 

Днес разговаряме с д-р Ангелов за заболяванията, които се срещат по-често през студения сезон и факторите, които влияят на тяхното възникване и протичане.

Д-р Ангелов, в сезона на острите респираторни заболявания какви пациенти търсят най-често помощта ви?

Както е известно, през есенно-зимния сезон поради редица причини се увеличава заболеваемостта от респираторни инфекции. Най-често това са вирусни заболявания, които засягат всички възрастови групи от населението. В настоящия момент поради разпространението на грип тип А, както и на други респираторни вируси, все по-често търсят помощ хора в активна възраст, които осъществяват контакт в градския транспорт или на работното си място, или имат други социални контакти. Нека не забравяме, че въпреки постигнатите резултати след 2-годишна пандемия – имам предвид постигнатия следваксинационен и естествено придобит след преболедуване имунитет – все още има, и то немалко, пациенти с COVID-19. За щастие, протичането на последните варианти е по-леко. По-редки са усложненията със засягане на белите дробове и дихателна недостатъчност.

Пациентите с хронични заболявания и тези в по-напреднала възраст като че ли са по-малко, вероятно защото поради по-студеното време, а и поради естеството на хроничните си заболявания са ограничили контактите си, което намалява честотата сред този контингент.

Не е тайна, че най-често заболяванията на дихателната система засягат пушачите. Каква част от пациентите попадат в тази група и има ли според Вас нагласа у тях да се откажат от този навик?

Първоначално пушенето уврежда дихателните пътища и алвеолите в тях. В тютюневият дим се съдържат над 5000 съставки, които имат изключително агресивен ефект върху естествената защита на дихателната система. Една част от тях имат директен токсичен ефект, а друга предизвикват оксидативен стрес. Ефектите са комплексни – увреждането е механично, химично, токсично и дори термично. Често белодробната болест може да отнеме години, за да стане забележима, а това означава, че често не се диагностицира, докато не стане доста напреднала. В резултат на тютюнопушенето се извеждат напред в статистиките като социалнозначими заболявания ХОББ и бронхо-алвеоларният карцином. Не са редки и случаите на обостряне на астма. Да, една голяма част от пациентите са пушачи. Някои от тях имат дълъг стаж в това отношение. За съжаление една малка част от тях обмислят да се откажат от този вреден навик. В сезона на острите респираторни заболявания едни от най-често посещаващите лекарските кабинети са пушачи с изострен хроничен бронхит и влошена ХОББ.

Повишава ли се честотата на ХОББ през последните години? Според статистиката на СЗО това е заболяването, което ще се изравни по разпространение заедно с болестите на сърцето и рака?

Да, статистическите анализи сочат, че хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на здравеопазването в световен мащаб през последните години, свързан най-вече с тютюнопушенето, като разпространението и честотата се увеличават. По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на планетата страда от заболяването, като всяка година се регистрират близо 3 милиона смъртни случаи. Хроничната обструктивна белодробна болест засяга един на всеки десет възрастни и е третата водеща причина за смърт в световен мащаб според данни на СЗО. ХОББ е често срещано респираторно заболяване и смъртните случаи поради ХОББ през 2019 г. са около 3.23 млн. Леталният изход при голяма част от пациентите е резултат от усложненията, до които води болестта. Очакванията са, че до 2060 г. смъртните случаи на пациенти с това заболяване ще надхвърлят 5,4 млн. души поради високата експозиция на рискови фактори и застаряващото население.

През 2022 г. беше започната кампания, организирана от Глобалната организация за лечение на ХОББ (GOLD), като фокусът пада върху рисковите фактори, които допринасят за появата и развитието на болестта. Доказано е, че тютюнопушенето (включително и пасивното) е основната причина за появата на заболяването. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ „болест на пушачите”. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, използвани в домакинството и за отопление, както и промишленият прах и химически агенти като пари и дим, социално-икономическият статус (напр. нисък прием с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други), полът, възрастта и др. Лошото развитие на белите дробове в резултат на недохранване, инфекции и/или пасивното излагане на вътрешни и външни замърсители както преди, така и след раждането, също може да доведе до появата на заболяването. Ограничаването на рисковите фактори е от съществено значение за намаляване на случаите на ХОББ в следващите години.

Правилното диагностициране на заболяването може да предотврати продължителното страдание за пациентите. За съжаление, често болните се обръщат към лекар едва след като заболяването е прогресирало. В по-напреднал стадий ХОББ води до затруднения при извършването на нормални ежедневни дейности у дома или на работното място, повишаване на разходите за медицинско лечение и допълнителна финансова тежест за пациентите. Затова е необходимо непрекъснато и постоянно да се разяснява как може да се осъществи профилактика на това заболяване. А тя включва: отказ от тютюнопушенето и прекратяване излагането на тютюнев дим (по възможност избягване и на пасивното); своевременно и ефективно лечение на възпалителните заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, особено в детската възраст; повишаване на имунната защита на организма чрез упражнения и повишена двигателна активност (спорт, туризъм), здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика; преустановяване излагането на въздействието на рисковите фактори (вредни вещества) от атмосферния въздух и работната среда.

ХОББ не е присъда за хората, страдащи от нея. Ако се спазват предписанията на лекуващия лекар, те могат в значителна степен да подобрят качеството на живот си.

Напоследък една често коментирана тема е връзката между мръсния въздух и болестите на дихателната система. Осъзнава ли обществото необходимостта от повече мерки за опазване чистотата на въздуха, особено в големите градове?

Замърсяването на въздуха е значим рисков фактор за здравето в Европа и целия свят. Проведено проучване показа, че то е сред десетте основни рискови фактори за здравето в световен мащаб. Според данните около 7 милиона души в света са починали преждевременно поради замърсяването, за Европейския съюз в този аспект жертвите са около 400 000 души. Освен това прогнозите са, че през 2050 г. замърсяването на атмосферния въздух ще стане основна причина за смъртните случаи, свързани с околната среда, в световен мащаб. През 2010 г. в България вредното въздействие на фините прахови частици (специално на ФПЧ 2,5) и озона е довело до преждевременната смърт на над 11 000 души. Сами разбирате, че това е много сериозен проблем. Научни изследвания показват, че замърсяването на въздуха е рисков фактор за здравето на децата и дори за диабет. Особено силно са засегнати чувствителни и уязвими групи като бременните жени, децата, възрастните и вече страдащите от респираторни и други сериозни заболявания, както и групите с ниски доходи. Замърсеният въздух е смес от течни, твърди и газообразни съставки, в това число SO2, NO2, летливи, полулетливи и фини прахови частици - ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10, като съставът му варира в широки граници. В България концентрацията на ФПЧ 2,5 и ФПЧ 10 е много по-висока от стойностите, от нивата в предписанията на Европейския съюз и СЗО. Излагането на атмосферни замърсители може да отключи развитие на астма, да доведе до влошаване на вече налично респираторно заболяване и да провокира развитие и/или прогресиране на хронични заболявания, включително ХОББ, емфизем и рак на белите дробове. Броят на смъртните случаи от ХОББ е нараснал с над 60% през последните 20 години, като замърсяването на въздуха е важен рисков фактор вследствие на възпалението като имунна реакция.

Здравните специалисти и медицинските експерти обръщат все по-сериозно внимание на замърсяването на въздуха и ролята на изгарянето на въглища, както и от емисиите вследствие големия автомобилен трафик, и непрестанно подчертават огромните рискове за здравето от лошото качеството на въздуха, който дишаме. Българските лекари и здравни експерти много навременно информират своите пациенти и обществеността, че текущото замърсяване на въздуха води до неблагоприятни последици за здравето и че подобряването на качеството на въздуха води до по-добро здраве.

До голяма степен обаче решаването на този проблем зависи не само от българските лекари и здравните експерти, но и от действията на институциите – в това число Министерството на здравеопазването, Здравната комисия на Народното събрание, Общинските администрации в големите градове. Важна стъпка в тази посока е решението на Столичния общински съвет за разширяване на синята и зелената зони, както и стимулите за ползване на столичния градски транспорт, с оглед намаляване на автомобилния трафик и редуциране на вредните емисии в централната част на София. Но това са само едни малки стъпки в правилната посока за опазване здравето на българските граждани.

Друг сериозен проблем след края на пандемията е постковид синдромът. Как е организиран в болница „Лозенец“ приемът на пациенти, прекарали коронавирусна инфекция?

Известен факт е, че COVID пандемията нанесе много сериозни поражения върху обществото в България в здравен, социален и икономически аспект. През цялото време на пандемията УМБАЛ „Лозенец“ беше ангажирана с оказване на амбулаторна и болнична помощ на пострадалите от това сериозно и в повечето случаи, както видяхме – тежко протичащо и нерядко завършващо със смърт заболяване. През периода ноември 2021 – март 2022 г. болницата беше трансформирана и реорганизирана в COVID болница, с 40 интензивни и 36 неинтензивни легла. Понастоящем ние сме ангажирани с провеждането на амбулаторни прегледи, проследяване и изследвания – кръвни и образни, на пациенти, преболедували коронавирусната инфекция и страдащи от постковиден синдром.

При пациенти с персистиращи симптоми и прояви на дихателна недостатъчност вследствие на преболедуване когато това се налага се осъществява и хоспитализация – с оглед лечение, облекчаване и подобряване на състоянието, както и възстановяването на по-добро качество на живот. В момента Университетска болница „Лозенец“ разработва няколко пакета за проследяване на пациенти с постковиден синдром, включващи клиничен преглед при пулмолог, кръвни и образни изследвания (рентгенография или компютърна томография на бели дробове, при тези пациенти, при които се налага проследяване на пораженията в белодробния паренхим), както и консултация с кардиолог, ЕКГ, ехокардиография при пациентите със сърдечни проблеми след инфекцията.

Ако можете да дадете обобщен съвет – коя е най-ефективната превенция на респираторните заболявания в студения сезон?

Няма да Ви кажа нещо, което не знаете. На първо място, нека не забравяме носенето на предпазни маски, особено в местата със струпване на много хора. Освен обичайните респираторни вируси сега настъпва и грипна вълна, както нерядко все още има и хора, които боледуват от COVID, макар и в много по-лека форма. Добре е да си спомняме за спазване на дистанция, миене на ръцете. Много важен момент в профилактиката са режимът на хранене – прием на храна, богата на витамини – плодове и зеленчуци, и двигателната активност, които укрепват и повишават естествените защитни сили. Там където е възможно, ограничаването на социалните контакти също би имало съществено значение.