Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Герасим Темелков: Ендоскопските изследвания не са травмиращи

Д-р Герасим Темелков е завършил медицина в МУ – София през 2010 г. Специализира вътрешни болести и гастроентерология в Германия, като до началото на тази година работи в различни клиники там. Интересите му са насочени към съвременните методи за диагностика на заболяванията на гастроинтестиналния тракт, лечението и проследяването на възпалителни чревни заболявания, както и на болести на черния дроб, жлъчните пътища и панкреаса. От началото на май е част от екипа на Университетска болница „Лозенец“.


  • Доктор Темелков, над 10 години трупате опит в различни клиники в Германия, но решавате да се върнете в България. Защо?

  • Това е най-често задаваният въпрос към мен, откакто се завърнах. Винаги съм знаел, че след приключване на специализацията ще се завърна в България. В Германия усещах липсата най-вече на любимите ми хора. Чувствах се донякъде зле, че лекувам немците, докато в родината ми има толкова много хора, които се нуждаят от помощ. Исках да се върна тук, за да мога да помагам със знанията, уменията и опита, които придобих по време на специализацията.

  • Какви бяха първите ви впечатления, когато станахте част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“?

  • Когато се срещнах с колегите, се почувствах изключително развълнуван! За първи път имах възможност да се представя пред колегите на роден език и това събуди в мен невероятни емоции. Това беше дългоочакван момент. От своя страна всички ме посрещнаха топло и приятелски. Всички колеги в Университетска болница „Лозенец“ се държат много мило и подкрепящо.

  • Какво от начина на работа в Германия бихте искали да пренесете и тук?

  • Немската ефективност и организация. Бих посочил и конфиденциалността, както и защитата на личните данни. Последното страда сериозно в България. Разговорите между лекар и пациент се осъществяват само между двамата – на четири очи, рядко в присъствието на роднини. Това се случва след съгласието на пациента. Визитациите също протичат по различен начин. Единствено лекуващият лекар и веднъж седмично завеждащият отделение минават на визитация.

  • Съществен проблем у нас е липсата на достатъчно медицински кадри. Този въпрос стои ли на дневен ред в Германия?

  • Притокът на медицински кадри от Източна Европа дълго време запълваше дупките в немската система. В последните години и особено по време на ковид кризата много правителства се убедиха в необходимостта от обучен и квалифициран персонал и направиха необходимите промени. Немската система вече не получава кадри от Полша, Чехия и Унгария, както е било по-рано. Аз вярвам, че България има възможност и потенциал да задържи младите лекари, но е необходима много работа. Аз и моите колеги в болница „Лозенец“ се борим да променим именно тази негативна статистика.

  • Какви пациенти приема болница „Лозенец“?

  • Всеки пациент от столицата и страната би могъл да потърси медицинска помощ в нашето болнично заведение. При нас хората могат да разчитат както на високо качество на предоставяните медицински услуги, висококвалифициран персонал и последно поколение оборудване и апаратура. Хуманното отношение към пациентите е приоритет за нас. Хората не са просто система от органи, а живи същества с душа.

  • Повечето пациенти приемат ендоскопията като неприятно изследване. В какви случаи се препоръчва да се прави?

  • Една от моите мисии е да променя точно този начин на мислене. Не е необходимо ендоскопското изследване да бъде травмиращо изживяване. По немски стандарт провеждаме изследването с упойка. Обичайно след 20-ина минути то е приключило, а пациентът отваря очи и разказва какво е сънувал.

  • Има ли пациенти, при които провеждането й е противопоказно?

  • В изключително редки случаи. Аз държа много на пациентското разяснение преди изследването, когато биват обсъдени всички въпроси, които вълнуват пациента.

  • Колоноскопията е най-точното изследване за карцином на дебелото черво. При кои пациенти и симптоми препоръчвате да се провежда?

  • Една от амбициите ми е да въведа и наложа ефективна скринингова програма за колоректален карцином по немски модел, спазвайки най-новите и динамично променящи се препоръки в областта. Най-хубавото в случая е, че ръководният екип на болница „Лозенец“ ме подкрепя напълно в тази насока. Горещо препоръчвам при семейства с фамилна обремененост за колоректален карцином стартиране на профилактиката от 40-годишна възраст, а за всички останали – след навършване на 50 години. Когато резултатът от изследването е без патологична находка, актуалните препоръки за следващо контролно изследване е чак след 5 до 10 години! Не е ли прекрасно да имате спокойствие за цели 10 години само с едно изследване за 20-ина минути?
  • Съществуват ли рискове при колоноскопията?

  • Всеки път, когато шофираме, шансът да се случи пътно-транспортно произшествие е хиляди пъти по-висок, отколкото потенциалните компликации по време на изследването. Въпреки това хората не спират да управляват автомобилите си и да се возят в тях.

  • До каква степен наследствеността е фактор за рак на дебелото черво?

  • Има множество проучвания, които доказват ролята на наследствеността. За съжаление съществуват и редица други рискови фактори, като например висока консумация на червени меса, продукти с високо съдържание на нитрати, диабет и др. Отново използвам възможността да акцентирам на необходимостта от профилактика.

  • От март месец в световен мащаб се наблюдават случаи на тежък остър хепатит с неизвестна етиология при деца. Има ли място за притеснение сред родителите и какво да следят при децата си?

  • Всички случаи в световен мащаб не надхвърлят 250. Убеден съм, че науката ще даде необходимите отговори с времето. Към момента призовавам хората да запазят спокойствие и да не се поддават на провокации.