Д-р Васил Козаров, зам.-началник на Клиниката по кардиохирургия в болница „Лозенец“: Все повече хора вече мислят за профилактика

Д-р Васил Козаров е съдов хирург, който започва кариерата си като хирург в МБАЛ „Пирдоп“ през 2002 г. Година по-късно постъпва в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия на Университетска болница „Лозенец“, в която е и до днес. През 2005–2006 г. работи в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към Centre Hospitalier Universitaire „Rangueil“, Тулуза, Франция. Има придобити специалности по Хирургия, Кардиохирургия и Съдова хирургия. Редовен преподавател е в Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“.

Доктор Козаров, на 11 и 12 август болница „Лозенец“ проведе безплатни прегледи и ехографско изследване (Доплер) за диагностика и лечение на съдовите заболявания. Какви са изводите от проведените прегледи?

Това беше поредна инициатива на болницата в областта на профилактичните прегледи по различни специалности. Традиционно тези кампании преминават при голям интерес от страна на пациентите, което се дължи не само на възможността да посетят без направление или заплащане определен специалист, но и на това, че повече хора са загрижени за своето здраве и обръщат внимание на профилактиката. Това е позитивната тенденция, която забелязвам в моята практика – голяма част от хората започват да мислят за профилактиката и навременната диагностика, а не търсят лекарска помощ само при изявени симптоми или оплаквания.

Вие сте специалист със значителен опит, провеждате прегледи и в различни градове в България. Какви са най-честите оплаквания на хората?

От години консултирам пациенти освен в София, но и в Благоевград, Дупница, Банско и Своге и се срещам с богата палитра от хора и оплаквания. Извън чисто медицинските оплаквания основен проблем на хората извън столицата е трудният им достъп до специалист по съдова хирургия. Иначе симптомите са „сезонни“. През топлите месеци идват главно пациенти с типичните за хронична венозна недостатъчност оплаквания – отоци и тежест по краката, парене, чуство за мравучкане и др. Докато през зимата повечето пациенти се оплакват от усещане за студ, изтръпване на краката, болки при ходене.

Какво представлява Доплер ехографията и при какви състояния се препоръчва провеждането й?

Това е основният диагностичен метод в амбулаторната и болнична практика на всеки съвременен съдов лекар. Доплер ехографията е неинвазивен и в същото време високоинформативен метод за оценка на състоянието на съдовата система. Визуализират се кръвоносните съдове – артерии и вени, качеството на стените им, дали има стеснения или запушване, оценяват се параметри на кръвотока в тях. На практика, за да е пълен и изчерпателен прегледът при съдов хирург, на всеки пациент, потърсил помощ с конкретни оплаквания, е правилно да се направи доплерово изследване. При пациенти с известна съдова патология препоръчвам поне веднъж годишно да се прави такъв преглед за контролиране развитието на болестта или проследяване на ефекта от лечението.

Тромбозите са сред най-разпространените поражения, които коронавирусът нанася. Какви са начините за предотвратяването им?

Факт е, че коронавирусната инфекция предизвиква нарушения в системата на съсирване в човешкия организъм и това води до тромбози. Всички съдови лекари през последните две години диагностицираме и лекуваме нетипично голям спрямо предходните години брой пациенти с тромбози. Срещал съм запушвания на буквално всички съдове – повърхностни вени, дълбоки вени, артерии на крайниците, белодробни съдове. Въпреки това навременно поставената диагноза и правилното лечение водят до благоприятен изход при огромна част от хората, диагностицирани с тромбоза. Категоричен противник съм на самоназначаването от пациентите на т.нар. медикаменти за „разреждане на кръвта“, дори и на обикновен аспирин. Тези медикаменти се предписват само от специлист и само при строги индикации. Приемането им без нужда често води до сериозни усложнения като кръвоизливи, язва на стомаха и др.

Хроничната венозна недостатъчност е сред най-често срещаните заболявания. В какво се изразява тя и кои са основните фактори за появата й?

Хроничната венозна недостатъчност (ХВН) е състояние, при което вените на краката и техните клапи не работят пълноценно, т.е. не осигуряват еднопосочното движение на кръвта обратно към сърцето. Това предизвиква застой на кръвта в долните крайници, което води до тежест в краката, отоци, сърбеж, разширени вени и др. Според различните световни статистики от ХВН страдат от 50 до 80% от жените и от 10 до 50% от мъжете. Проучване в България установи, че 37% от хората над 18 г. страдат от венозна недостатъчност. Това е голям брой хора, а неглижирането на проблема води до сериозни последици. Симптомите в леките стадии може да са най-невинни като нощни крампи, сърбеж, чувство за тежки крака, разширени капиляри. Видимите разширени вени и появата на пигментация на кожата на краката са белези за напреднал болестен процес. В крайните етапи на развитието на болестта се появяват венозните рани по краката, които са изключително трудни за лечение и често водят до инвалидизация на пациента. Унаследяването е основният фактор за развитие на болестта. Начинът на живот, професията също не са за пренебрегване, но генетично вродената слабост на стените на вените е водеща причина за развитие на хроничната венозна недостатъчност. Колкото по-рано се диагностицира болестта и се започне терапия, толкова е по-голяма вероятността за благоприятен изход. В България има достатъчен брой компетентни лекари, които могат да помогнат да не се достига до това състояние.

Има ли възможност да бъде предотвратена появата му?

Доколкото в голям процент от случаите се касае за генетично обусловено заболяване, не може да се каже, че можем да предотвратим появата му, но категорично може да се влияе на клиничните прояви и прогересирането на болестта. Лечението се определя индивидуално спрямо конкретните симптоми и клиничния стадий, в който е пациентът. Съдовите хирурзи разполагаме с богат арсенал „оръжия“ в борбата със симптомите на ХВН. Лечението може да бъде само еластокомпресивно-носене на ластични чорапи. Чисто механично ластичните чорапи притискат тъканите, подпомагат изтласкването на кръвта срещу гравитацията към сърцето и предотвратяват задръжката на течност в краката, и образуването на отоци. Медикаментозната терапия с т.нар. венотоници помага на много хора да се избавят от сърбежите, усещането за тежки крака и парене, отоците в края на деня. При пациентите с видими разширени вени използваме минимално инвазивни и модерни техники за отстраняването им – склеротерапия, радиофреквентна и лазерна аблация, минифлебектомия и др.

Кога се стига до оперативно лечение?

Само някои пациенти достигат до оперативно лечение. Съвременните методи за лечение на разширени вени на краката са минимално инвазивни, а пациентите са „на крак“ още същия ден. Т.нар. „безкръвни“ методи широко навлязоха в нашата практика и вече не е рядкост пациентът да се прибере вкъщи още в деня на интервенцията. Но задължително изборът на терапия се прави само след обстоен преглед от специалист, включващ и доплерово изследване, и е съобразен със сериозността на заболяването и анатомичните особености на пациента.

През летните месеци симптомите на венозната недостатъчност се засилват. Какви съвети бихте дали на хората, страдащи от това заболяване?

Факт е, че част от симтомите на хроничната венозна болест се обострят и проявяват при топло време. Най-често това са отоците в долната част на краката, усещането за „тежки“ или „оловни“ крака, сърбежите и „мравучканията“. От топлината стените на вените се отпускат и започват да пропускат повече течност, която се натрупва в края на деня около глезените. Освен това лимфната система работи „по-мързеливо“ в топлото време и това допълнително влошава отоците. Препоръката ми е по възможност хората с подобни оплаквания да не се излагат прекомерно на топлина. Когато имат възможност да вдигат краката и чисто гравитационно да подпомагат намаляването на отоците. Топлите басейни не са за препоръчване, но хладката морска вода има силно благоприятен ефект. Водното налягане действа компресивно върху краката и подобрява кръвообращението във вените, тонизира съдовата стена и стимулира лимфния ток. Съветът ми е, когато сте на море, да прекарвате повече време във водата за сметка на слънчевите бани. Естествено ластичните чорапи и венотониците също влизат в съображение при лечение на симптомите на ХВН. И най-важното – движението. То активизира „мускулната помпа“ в краката, подобрява циркулацията на кръвта и силно спомага за намаляване на оплакванията.

Съществува ли повишен риск от венозна недостатъчност при бременност?

Много бременни жени се обръщат към мен за консултация с оплаквания от тежест и отоци в краката и новопоявили се разширени вени или капиляри, т.е. с типичните за ХВН симптоми. Самата бременност провокира проявата на симптомите основни при жените, които имат генетична предиспозиция за това. При нарастване на плода се притискат вените в таза и корема, което води до затруднено връщане на кръвта от краката към сърцето и съответно до по-високо налагане във вените на долните крайници. Едновременно с това организмът на бременната произвежда хормони, които стимулират отпускане на тъканите, за да може матката и кожата на корема да нараснат, но като страничен ефект водят и до отпускане на вените. Компилацията от тези три фактора, влияещи върху венозната стена, води до отоци и разширени вени и капиляри. След раждането обикновено отоците изчезват, но една част от разширените вени и капиляри остават. Затова именно бремеността е основният провокиращ момент при жените за развитие на разширените вени. Най-добрата възможност за забавяне развитието на това състояние при бременни е носенето на ластични чорапи или чорапогащник и това обикновено е достатъчно, но задължително след преглед от специалист съдов хирург. Винаги успокоявам бременните жени, че състоянието е лечимо и вероятността от усложнения малка. Препоръчвам преглед след спиране на кърменето и тогава изготвям план за лечението според актуалното състояние на пациентката.