Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Ваня Митова, началник на Отделението по обща хирургия на УМБАЛ „Лозенец“: Преживяемостта от рак на гърдата у нас е по-ниска от средната за Европа

Доктор Митова, как можем да оценим ефективността на здравната ни система?

Като цяло един от основните показатели за оценка на ефективността на всяка здравна система е приживяемостта на пациентите със злокачествени заболявания. Едно от най-големите ретроспективни проучвания EUROCARE-5 в последните години, оценяващо именно приживяемостта на населението със злокачествени заболявания в Европа, показа огромни разлики между отделните държави. Тези констатации могат да бъдат частично обяснени с различията в организацията на здравеопазването, стадия на диагностициране на болните, достъпа до квалифицирана болнична помощ, биологията на раковите заболявания, начина на живот и общото здравословно състояние на съответното население, подходите за скрининг в съответните страни, както и предпочитанията за лечение.

Говорейки за онкологични заболявания, вие, като специалист в областта на рака на гърдата, можете ли да кажете как стои въпросът с това заболяване? Все пак то е най-честото злокачествено заболяване при жените в цял свят.

Пациентите с рак на гърдата в България към момента са с 11,1% по-ниска 5-годишна преживяемост от средната за Европа, т.е. на всеки 100 жени в нашата страна 11 умират много по-рано в сравнение с тези в Европа. Освен това няколко проучвания показват, че като цяло само 60–70% от пациентите с рак на гърдата получават лечение, основано на доказателства. Това показва, че съществува необходимост от изработване на критерии за контрол и подобряване на качеството на лечението в ежедневната клинична практика. Нужна е и подходяща база данни и установена система от правила.

Може ли да споделите как контролират качеството на лечение на пациентите с рак на гърдата в другите страни? Може ли да почерпим опит от тях?

През последното десетилетие в цял свят се създават доброволни системи за анализ в клиниките, специализирани в хирургия на гърда. Те съхраняват база данни за всички пациенти с рак на гърдата, които лекуват, и поне веднъж годишно се извършва одит от независима външна институция. Тези клиники, които отговарят на минимален стандарт за качество на грижите за пациентите с рак на гърдата, получават сертификат за определен период от време. Мога да дам пример с Европейското дружество на специалистите по рака на гърдата (European Society of Breast Cancer Specialists – EUSOMA). Те стартираха доброволен процес на сертифициране, при който оценяват клиничните резултати в специализирани европейски звена за лечение на рака на гърдата. Редовно се публикуват индикатори за качеството на лечение, определени от експерти от различни области, използвани за целите на сертифицирането. Тези ясно дефинирани качествени параметри, непрекъснатият вътрешен и външен одит доведоха до значително оптимизиране на спазването на стандартите и това от своя страна доведе до значително подобряване на резултатите от лечението. По подобен начин в Съединените щати е разработена Националната програма за акредитация на центрове за лечение на заболявания на гърдите (National Accreditation Program for Breast Centers – NAPBC). Акредитацията се дава само на центрове, които доброволно са се ангажирали да осигурят качествени грижи при диагностициране и лечение на рака на гърдата и са в състояние да спазват стандартите на NAPBC.

Говорейки за качество и следене за спазване на стандартите, кой според вас трябва да бъде отговорен за контрола при лечението на пациентите?

Измерването на степента на придържане към стандарта и клиничните ръководства за лечение на рака на гърдата може да се извършва на различни нива – национално, регионално или на болнично, използвайки задължителни или доброволни системи за оценка на качеството на медицинското обслужване. Друг е въпросът, че ние в България нямаме изградена система за спазване на стандартите, както и индикатори за оценка на качеството. Единственият контрол към днешна дата се извършва само от НЗОК и той е свързан по-скоро с контрол на това какво те финансират, а не какво е качеството на лечение на пациентите.

Все повече се говори за персонализирана медицина. Как тези общи критерии, за които говорите, ще се прилагат при пациенти с различни характеристики?

Естествено, че при всеки пациент трябва да има индивидуален подход, но не бива да се бяга от стандартите. В тази връзка и индикаторите, които се използват, е необходимо да бъдат съобразени с различните групи пациенти. Например при пациенти в напреднала възраст и при такива с метастатичен/авансирал рак на гърдата процесът на лечение е по-сложен, което налага гъвкавост и прецизност при спазване на съответните индикатори. При тези пациенти от изключителна важност е оценката на съотношение полза/вреда. Поради тази причина могат да се въведат и специализирани индикатори при грижата при различни популации пациенти.

От всичко казано дотук изводът е, че се нуждаем от контрол за спазване на стандартите. Какво препоръчвате вие като специалист в областта?

Придържането към ръководствата, основани на доказателства, и към стандартите за лечение, е важно за осигуряване на качествено медицинско обслужване на пациентите с рак на гърдата. Във връзка с това смятам, че в България съществува необходимост от изработване на критерии за контрол на спазване на тези стандарти, което ще доведе до подобряване на качеството на лечението в ежедневната клинична практика. Ето защо бих препоръчала болници, които лекуват пациенти с рак на гърдата, да се насърчават да преминат процес за доброволно сертифициране, например по индикаторите, валидирани от EUSOMA. Така ще бъдат създадени специализирани центрове за лечение на това социално-значимо заболяване и пациентите ще могат да се лекуват наистина качествено, така че да се опитаме да достигнем преживяемостта и резултатите на другите страни.

Вестник Филтър
26.04.2023