Д-р Ваня Митова, лекар-специалист в Клиниката по обща хирургия на УМБАЛ „Лозенец“: Жените трябва да преглеждат гърдите си поне веднъж годишно

Д-р Митова, октомври е определен за Световен месец за борба с рака на гърдата. Как болница „Лозенец“ ще го отбележи?

Тази година нашата болница ще бъде част от инициативата за провеждане на информационна и профилактична кампания за рака на гърдата, обединяваща лечебни заведения в София, със съдействието на Столична Община. Ще се провеждат безплатни консултации и прегледи, а при необходимост и ехомамографии по предварително изготвен график.

В началото на 2021 г. СЗО обяви рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване сред населението на планетата. Какви са причините за това?

Безспорно ракът на гърдата е най-честото злокачествено заболяване сред жените в цял свят и за съжаление през последната година именно той изпревари като честота дори рака на белия дроб сред населението в света. Нарастването на честотата му може да се обясни от една страна с факторите на околната среда, а от друга страна – с чисто репродуктивните промени, като например това, че жените все по-често забременяват и раждат след 30-годишна възраст, както и това, че все по-рядко кърмят. Не бива да пропускаме и генетичните фактори, а именно фамилната обремененост и рисковете за родствениците на болни с рак на гърдата. Увеличаването на честотата се дължи и на по-насоченото търсене и съответно диагностициране на това заболяване, но истината е, че това се отнася само за развитите страни. Специално в държави като България, където нямаме скринингови програми, всъщност съвсем не е така и има още много какво да направим в тази посока.

Кои са признаците, за които жените трябва да следят?

Всяка жена ежемесечно трябва да извършва самопреглеждане, т.е. да знае в какъв период от месечния си цикъл как да прегледа гърдите си. Именно при този преглед, е необходимо да следи за т.нар. високорискови симптоми, като наличие на формация („бучка“) в гърдата или в подмишничната ямка, раничка, придърпване или хлътване на зърното, както и отделяне на кървенист секрет от него. Допълнително трябва да се следи за немотивирана промяна в цвета на кожата, както и оток или промени в нея (т. нар. „портокалова кожа“). При всяка една такава промяна е необходимо да се потърси своевременна медицинска помощ.

Говорейки за симптоми, какви са видовете рак на гърдата според тяхната клинична проява?

Ракът на гърдата може да се прояви като клинично манифестен, т.е. такъв, при който симптомите са напълно изявени. Съществува обаче и безсимптомен, т.е. клинично неизявен рак на гърдата, който се открива най-често при профилактичен преглед или случайно се доказва при лечение на доброкачествени болести на гърдата. Не бива да пропускаме и т. нар. скрит или окултен рак на гърдата, при който пък клинично се установяват метастази (разсейки), без да е открит първичният тумор. Именно последните два вида рак на гърдата показват важността от провеждане на профилактични прегледи и насоченото търсене на това толкова често и социално-значимо заболяване (чрез т.нар. стринингови програми). Това означава, че всяка жена трябва поне веднъж или два пъти годишно да бъде преглеждана от специалист с мамологична насоченост.

Противоречиви са мненията относно връзката между употребата на противозачатъчни и развитието на това заболяване. Увеличават ли наистина контрацептивите на хормонална основа риска от рак на гърдата?

Връзката между употребата на хормонални контрацептиви и рака на гърдата е доказана през годините в големи международни проучвания, обхващащи стотици пациенти, т.е. противоречие не съществува. Що се касае за оценката на съвременни хормонални контрацептивни – новите проучвания подкрепят предишните открития, а именно че съществува приблизително 20% повишен риск от рак на гърдата при жени, които използват или наскоро са използвали хормонална контрацепция. Литературата също така показва, че този риск може да се увеличи с продължителността на употреба.

Могат ли жени, излекували се от рак на гърдата, впоследствие да забременяват, раждат и да кърмят?

След лечение на рак на гърдата може да се забременява, ражда, а защо не – и да се кърми. Добре е обаче при тези жени да се обмислят действия в посока запазване на фертилитета чрез замразяване на яйцеклетки преди началото на лечението, независимо в какъв обем ще бъде то. След приключване на лечението (оперативно, химио- и/или лъчетерапия) е необходимо да има и период на изчакване. От значение пък за кърменето е дали туморът е хормоно-чувствителен и дали пациентката приема хормонална терапия, т.е. задължително е да се извършва консултиране и планиране в тези случаи.

Много хора смятат, че това заболяване засяга единствено жените. Какъв е процентът на мъжете, при които се появява този вид рак?

Въпреки, че ракът на гърдата се среща най-често при жените, мъжете не са застраховани, а именно – близо 1 % от болните с рак на гърдата всъщност са мъже. Това означава, че между 40 и 50 мъже годишно се разболяват от това заболяване в България.

Преминали сте квалификационни курсове по онкопластична хирургия на гърдата. Какво представляват този вид операции?

Онкопластичните операции при пациенти с рак на млечната жлеза всъщност съчетават онкологичната радикалност без компромис при оперативно-тактическото изпълнение с добрите естетични резултати. Ако трябва образно да обясня какво включва всяка онкопластична операция – то тя най-общо се състои от два етапа: резекционен етап, при който се премахва туморът с част от гърдата, и реконструктивен етап, при който се ремоделира или възстановява напълно гърдата.

В кои случаи е наложително да се прави онкопластична хирургия?

Онкопластичната хирургия при рак на гърдата като цяло е показана при премахване на повече от 20% от обема на гърдата, което води до влошаване на естетиката. Но още може да се прилага и при пациенти с мултифокални тумори, при макромастия, т.е. големи гърди, тумори в горните и вътрешните квадрантни или централно разположени такива (поради естетични проблеми след премахването им). При пациенти с генетично доказани мутации с профилактична цел също се извършват онкопластични операции. Не бива обаче да пропускаме и предпочитанията на пациента и лекаря, които също могат да бъдат показание за такива операции.

Вие сте сред учредителите на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ). Кои са най-важните цели на организацията?

СОНМ е сравнително нова организация, която представлява национална ракова мрежа в България и дейността й е изцяло с обществена полза. Главните й цели са свързани с подпомагане на сътрудничеството между отделните медицински сдружения в страната, занимаващи се с онкология, иницииране и разработване на иновации за онкологични грижи, включващи скрининг и превенция, диагноза и лечение, психосоциална подкрепа, подобряване на качество на живот на онко-пациентите и много др. Или ако трябва да обобщя – опитваме се за бъдем полезни за онкологията в България.

Д-р Ваня Митова завършва медицина през 2013 г. в Медицински факултет на Софийски университет. Печели I-во място в конкурса на Български лекарски съюз „Млад медик 2017“ в категория „Лекар-специализант“, а преди това в 3 последователни години отново след спечелен конкурс, е и стипендиант на БЛС. От 2019 г. е в лигата на „Лекарите, на които вярваме“.

Д-р Митова има редица квалификационни курсове по хирургия и онкопластична хирургия на гърда, коремна и лапароскопска хирургия, лечение на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Тя е един от учредителите на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ).

Вестник Филтър
05.10.2022