Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД

Д-р Боряна Георгиева и д-р Георги Тодоров, УМБАЛ „Лозенец“: Повишават се случаите на стрептококови инфекции

Д-р Боряна Георгиева е млад лекар и научен работник от Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „Лозенец“, отдаден на здравето на най-малките пациенти. От януари 2023 г. е специалист по детски болести.

 

Д-р Георги Тодоров е завършил магистратура по медицина в Медицинския университет в Плевен през 2018 г. Работил е в болница „Сърце и мозък“ и в клиника в Швейцария. От юли 2022 г. е специализант по клинична микробиология в Лабораторията по клинична микробиология и вирусология на УМБАЛ „Лозенец“.

 

– Доктор Боряна Георгиева, инфекцията със Streptococcus pyogenes (стрептококи група а) развнозначна ли е на скарлатина?

– S. pyogenes е бактерий, който причинява спектър от заболявания с различна клинична изява и тежест на протичане. Най-често срещани са средно тежките инфекции на гърлото – остър стрептококов тонзилит или тонзило-фарингит, по-известни на обществото като „гнойна ангина“ и скарлатина. Стрептококовият тонзилит протича със силна болка в гърлото, увеличени и болезнени сливици, затруднено преглъщане, понякога увеличени и болезнени шийни лимфни възли. Състоянието е съпроводено от внезапно повишаване на температурата, отпадналост, главоболие и общо неразположение. Характерна за детската възраст е и коремната болка, нерядко придружена от гадене и повръщане. При преглед впечатление прави силно зачервеното, възпалено гърло, често с наличие на точковидно зачервяване на мекото и твърдото небце, а при пълно развитие на клиничната картина сливиците се покриват с обилни нишковидни белезникави налепи.

Скарлатината, от друга страна, е симптомокомплекс, който освен описания тонзилофарингит с фебрилитет включва задължително и типичен кожен обрив. Той се проявява първо по гърди, корем, слабини, като ситен розово-червен точковиден обрив и се разпространява навън към крайниците, докато обривните единици се сливат в генерализирано зачервяване на кожата, а тя е груба на допир, като шкурка. Областите около носа и устата остават бледи и оформят типичен триъгълник. Понякога преди появата на обрива се забелязва промяна в езика – той става зачервен и с изразени вкусови луковици – т.нар. „малинов език“.

– Защо на стрептококовата инфекция се обръща толкова сериозно внимание?

– В някои случаи стрептококите от група А причиняват и инвазивни инфекции, инфекции на меките тъкани, като импетиго и целулит, а много рядко могат да доведат до развитието на тежко протичащи и животозастрашаващи състояния като стрептококов синдром на токсичния шок или некротизиращ фасциит. Съществуват и късни усложнения, които са имунологично обусловени (автоимунни) и водят до увреждане на бъбреците, сърцето, ставите и нервната система. Това са постстрептококовият гломерулонефрит, постстрептококовият артрит и ревматизмът, които се наблюдават месеци или години след преболедуване. Те възникват при липса или неефективно лечение на първичната стрептококова инфекция с антибиотик и се дължат на кръстосани антигени на стрептококите с тези от човешките тъкани. В предантибиотичната ера ревматизмът е бил водеща причина за придобити сърдечни дефекти, докато в днешно време с правилно проведено антибиотично лечение е на практика казуистика.

– Какви са вашите впечатления от стрептококовите инфекции през 2022–2023 г.?

– В Медицинския център и Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД диагностицираме и лекуваме деца със съмнение за стрептококова инфекция или усложненията й. Повишаването на броя на случаите започна още през есента на 2022 г. и началото на зимата и продължи с голям пик по време на типичното за инфекцията време от годината – края на зимата и началото на пролетта. Нивата на заболеваемост в страната са значително по-високи, отколкото през последните 2–3 години – тенденция, която се наблюдава и в други части от Европа и света. Особено голям брой случаи установихме през месец март, когато често диагностицирахме по няколко случая на ден спрямо няколко случая седмично през предходните месеци. Наблюдаваме и случаи на деца, неповлияли се от първоначалната перорална антибиотична терапия, при които се наложи венозно приложение, но за щастие, тези случаи са малко на брой. Затова от голямо значение е изолирането на причинителя с установяване на антибиотичната му чувствителност преди започване на антибиотичното лечение.

– Доктор Тодоров, как се потвърждава микробиологично диагнозата?

– Клиничните симптоми са насочващи. От стрептококов тонзило-фарингит и скарлатина са засегнати предимно деца от 3 до 5–9 години, които се намират в затворени колективи (ясли, детски градини, училища). Важно е да се отбележи, че децата до 6-месечна възраст са предпазени от трансплацентарно преминалите майчини антитела. Диагнозата се потвърждава с микробиологични изследвания. Гърленият секрет се взема сутрин на гладно, желателно след гаргара с обикновена чешмяна вода. Езикът се притиска с шпатула или чиста лъжица, а с тампона се обърсват зачервените небни дъги и тонзили, като се предпочитат гнойни частици. Бърз скрининг се извършва с хроматографски тестове (Стреп-тест) с резултат за отчитане около 10 минути. Основен е културелният метод. Гърленият секрет от детето се посява на кръвен агар и след култивиране 18–48 часа се появяват характерните колонии. Следва идентификация на микроорганизмите – с прилагане на специфични биохимични и серологични тестове. Най-съвременният метод, с който и ние работим в нашата лаборатория, е MALDI-TOF (спектрофотометричен метод), позволяващ идентификация до 5 минути. Задължително е изпитване на чувствителността на изолираните микроорганизми към всички клинично значими антибиотици, т.е. антибиограма. При други форми на стрептококови заболявания – кожни инфекции като еризипел (червен вятър), импетиго, целулит, а също и инвазивни тежки инфекции се изследват други материали – ранев секрет, кръв за хемокултура и др.

– Как се лекуват инфекциите с Бета-хемолитичен стрептокок от група А – фарингити и скарлатина?

– Като средство от първи избор за лечение е пеницилинът и неговите производни. При алергия към пеницилините се използват макролиди. Оптималният период за лечение е 10 дни. Поради злоупотреба с антибиотици през последните години, включително при COVID-19 с Azithromycin, се разви устойчивост към макролиди. След приключване на антибиотичното лечение е необходимо извършване на контролно микробиологично изследване.

– Възможно ли е повторно заболяване от фарингит и скарлатина?

– Да. След преболедуване се развива имунитет, но той е специфичен, насочен към стрептококи от същия тип, а понастоящем са известни около 250 различни типа.

– На какво се дължи настоящото нарастване на заболеваемостта, определяно като „епидемичен взрив“?

– На първо място е сезонността на тези заболявания – през зимата и пролетта. Друга възможност е промяна в имунитета след преболедуване от COVID-19 или от други респираторни вирусни заболявания. Налице е още едно обяснение – разпространението на специфични клонове бета-хемолитични стрептококи от група А в различните страни – за България са установени такива със значим патогенен потенциал.

Вестник Филтър
05.04.2023